Решение № 4075 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4075 гр. С., 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110144887 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД против И. П. Ф., ЕГН **********, с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 3 910,42 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Г.М.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. * с аб. № ***** за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 849,20 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 22.04.2025 г., сумата в размер на 74,53 лева, представляваща непогасена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 05.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 17,48 лева (седемнадесет лева и 48 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 22.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 26298/2025 г. по описа на СРС, 126 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си 1 задължение да заплати цената доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот.

Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да притежава качеството клиент на топлинна енергия, както и между страните да съществува валидно облигационно правоотношение. Оспорва ответникът или негов наследодател да е собственик или носител на вещно право на ползване за част или целия процесен имот.Оспорва исковата претенция за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия с твърдения, че разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане – общата фактура за периода е издадена на 31.07.2023 г., а 45-дневният срок е изтекъл на 15.06.2023 г., (45 дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата – 30.04.2023 г., поради което поддържа, че ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.

Оспорва претенцията за заплащане на услуга дялово разпределение с твърдения, че не са представени доказателства относно уговорената цена за заплащане на услугата, като оспорва и акцесорния иск за мораторна лихва.

Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.

По делото е конституирано трето лице-помагач „Директ” ЕООД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 26298/2025г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че 10.06.2025г. полза на „Топлофикация С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено И. П. Ф., да заплати сумите, посочени в заповедта.

Заповедта е връчена редовно на длъжника И. Ф., като в законоустановения срок същият е подал възражение на основание чл. 414 2

ГПК. С разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация С.“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от представения по делото Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по силата на дарение и съдебна спогодба №53, дело №1079/1980г., М. И.ова Ф.а е призната за собственик на процесния апартамент. С Нотариален акт за дарение №***, дело №674/2018г. по описа на В. П.а – Нотариус с район на действие СРС, М. Ф.а е дарила на ответника И.

Ф. процесния топлоснабден имот, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарения имот. По делото е представен препис-извлечение от акт за смърт, от което е видно, че М. Ф.а е починала на 06.09.2022г. Предвид това се установи, че през 2018г. ответникът е придобил собствеността върху процесния имот, но не и вещното право на ползване върху него. Последното преминава в имуществото на И. Ф. на 06.09.2022г., поради което, отговорност за процесните задължения, начислени в периода от 01.05.2022 г. до 06.09.2022г., е носил вещният ползвател М. Ф.а. След нейната смърт непогасените задължения, формирани в резултат на вещното право на ползване, са преминали в тежест на наследниците на вещния ползвател като част от наследствената маса, включващо както правата, така и задълженията, формиращи имуществения комплекс на починалия към момента на смъртта му. Ответникът обаче е оспорил изрично качеството си потребител на топлинна енергия. От страна на ищеца не са ангажирани 3 доказателства относно наследниците на М. Ф.а, респ. техните квоти.

Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен за периода от 01.05.2022 г. до 06.09.2022г. и за сумата от 443,92 евро (868,24 лева), изчислена по реда на чл. 162 ГПК, въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

Съдът намира, че за процесните задължения, начислени за периода от 10.09.2022 г. до 30.04.2023 ответникът притежава качеството на потребител на ТЕ в процесния имот, в качеството си на негов собственик. Не се установява през този период върху имота да е упражнявано вещно право на ползване от трети лица, нито на такИ. ползването на имота да е било предоставено въз основа на договорно основание.

Поради което искът се явява основателен по основание за този период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението общият топломер е от търговски тип и преминал първоначална и последваща метрологични проверки, съобразно закона за измерванията, като сумите за предоставената ТЕ на имота са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, поради което възражението на ответника в тази връзка е неоснователно. Съгласно заключението в имота има 4 броя радиатори с монтиран ИРРО. За период 2022/2023г. не е осигурен достъп за отчет на уредите, за което са представени протоколи от 11.05.2023г. и 15.05.2023г., поради което има служебно начислена ТЕ. ТЕ за сградна инсталация е изчислена по формула, приложена към Наредба от 12.03.2020г. на база на пълната отопляема кубатура 135 куб.м. В имота има един водомер, като за отчетния период не е осигурен достъп, за което са представени протоколи за неосигурен достъп от 11.05.2023г. и 15.05.2023г., поради което е начислена служебно ТЕ на база 1 брой потребител. Съгласно СТЕ сумата за ТЕ за отопление на общите части е завишена с +3,86 лева. Съгласно същото общата сума за топлинна енергия по прогнозна стойност за абоната за процесния 4 период е 1173,61 лева. Изравнителната сума за процесния период е + 2537,70 за доплащане, като се извади и 3,86 лева, грешно начислена ТЕ е за отопление на общите части, то ТЕ за процесния период възлиза на 3707,53 лева.

С оглед определяне размерът на дължимата ТЕ съдът намира, че следва да се произнесе по направеното възражение за погасяване на задълженията.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.

"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 05.05.2025г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Предвид това вземания на ищеца, станали изискуеми преди 05.05.2022г. погасени по давност. В настоящия случай това са ищецът претендира вземанията за периода 05.2022г. до 04.2023г., поради което същите не са погасени по давност.