Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 705 от 18.03.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 652/2024
Вид
Определение № 705
Подписан
18.03.2024
Състав
Камелия Първанова, Димитър Мирчев, Георги Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 63 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 705 гр. София, 15.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги И.

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500652 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 8508/24.01.2024г от Ч. К. А. с ЕГН ********** и и К. И. А. с ЕГН ********** срещу разпореждане № 25946/29.11.2023г, с което е върната въззивна жалба с вх. № 77038/21.08.2023г, идентична с вх. № 56083/13.06.2023г, срещу решението по делото, подадена от К. И. А. и Ч. К. А.. Изложили са доводи, че не са получили съобщение за удължаване на срока.

Частните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Производството по делото е образувано по искова молба на А. И. И. срещу К. И. А. и Ч. К. А.. Претенцията е заявена при условията на пасивна солидарност. На 14.11.2022г. е постановено съдебно решение, с което исковата претенция на ищеца е била уважена срещу К. А. и отхвърлена срещу Ч. А.. Постъпила е въззивна жалба от ищеца, като в срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от ответниците по делото.

С разпореждане от 10.10.2023г. насрещната въззивна жалба е оставена без движение и са дадени указания до К. И. А. и Ч. К. А., със срок за изпълнение - едноседмичен.

Разпореждането е било надлежно връчено на адресатите на 24.10.2023г. и в срока за изправяне на нередовностите е постъпила молба от тях, с която заявяват, че поради внезапно заболяване не са в състояние да изпълнят указанията, поради което молят за продължаване на срока за това.

С разпореждане от 02.11.2023г. срокът е бил продължен с две седмици, като изрично е отбелязано, че продълженият срок изтича на 14.11.2023г.

В определения срок указанията, дадени на К. И. А. и Ч. К. А., не са били изпълнени, което налага връщане на подадената от тях насрещна въззивна жалба.

Възражението, че същите не са били уведомени за удължаването на срока е неоснователно, тъй като съдът не дължи уведомяване на страните при произнасяне по молбата им с това искане. В този смисъл е Определение № 44 от 1.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 83/2021 г., I г. о., ГК, съгласно което „за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба разпореждане, с което срокът е продължен. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Началният 1 момент на новоопределения срок не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. Страната е длъжна сама да следи дали искането й за продължаване на срока е уважено и с колко. Актът на съда, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната.“

Съображенията са свързани с това, че разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК изрично установява момента, от който започва да тече новоопределеният срок при продължаване на законен или определен от съда срок, като предвижда, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Оттук следва, че началният момент на новоопределения срок не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. И след като началният момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба разпореждане, с което срокът е продължен. Страната е длъжна сама да следи дали искането й за продължаване на срока е уважено и с колко. Ако законодателят е искал да постави началото на новоопределения срок от получаване на съобщение за продължаването, то той изрично е щял да посочи това. Освен това по силата на чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто характер разпореждането по чл. 63 ГПК няма. Актът на съда, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната. Ако се приеме разбирането, че съдът е длъжен да съобщи на страната, че продължава срока, съществува вероятност /особено при по-кратките срокове, какъвто е едноседмичният/ съобщението за продължаването на срока да достигне до страната след изтичането на този срок и тя да не може в неговите рамки да извърши съответното процесуално действие.

В този смисъл са определение № 385/04.10.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 374/2010 г. на II г. о., определение № 191/14.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 143/2011 г. на I т. о., определение № 124/10.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 84/2011 г. на III г. о., определение № 425/21.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 441/2010 г. на II т. о., определение № 158/18.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 145/2011 г. на III г. о., определение 79/04.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 24/2010 г. на IV г. о., определение № 150/02.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 109/2010 г. на IV г. о., определение № 547/04.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 570/2012 г. на II г. о., определение № 156/30.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1240/2018 г. на IV г. о., определение № 118/05.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 386/2020 г. на II т. о. и др.

След като жалбоподателите са били предупредени за последиците от неизпълнение на указанията на съда и не са изпълнил същите в срок, въззивната жалба подлежи на връщане.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 8508/24.01.2024г от Ч. К. А. с ЕГН ********** и и К. И. А. с ЕГН ********** срещу разпореждане № 25946/29.11.2023г, с което е върната въззивна жалба с вх. № 77038/21.08.2023г, идентична с вх. № 56083/13.06.2023г, подадена от К. И. А. и Ч. К. А., срещу решението по делото.

Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБългария с частна жалба в едноседмичен срок.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3