Определение № 1263 от 31.08.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1086/2026
- Вид
- Определение № 1263
- Подписан
- 31.08.2026
- В сила
- 31.08.2026
- Състав
- Николай Грънчаров, София Икономова, Полина Дянкова
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 · Семеен кодекс
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.127, ал.3 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1263 гр. Благоевград, 31.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
София Икономова
Полина Дянкова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно частно гражданско дело № 20261200501086 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 вр. с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 20921/28.08.2026 г., подадена от Б.
В. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.Симитли, ул.„***“ № 29, чрез адв.Й., със съдебен адрес гр.София, кв.„Манастирски ливади“, бул.
„***“ № 31, партер, офис/магазин 5-1, насочена против Определение № 1332/27.08.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 2321/2026 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е оставено без уважение искането на ищеца за допускане на обезпечение на предявените от него искове.
В частната жалба се поддържа, че обжалвания съдебен акт е неправилен, необоснован и постановен при неправилно приложение на закона, тъй като според жалбоподателя, първоинстанционният съд е подходил към поисканото обезпечение като към преждевременно разрешаване на спора по същество, вместо да прецени реалната обезпечителна функция на мярката - временно запазване на установената образователна и социална среда на трите деца до произнасяне по искането за привременни мерки.
Сочи се, че преместването на трите деца от гр.Симитли в гр.Костинброд, съпроводено с отписване от досегашното училище и записване в друго училище, не е техническо административно действие, а представлява съществена промяна на центъра на техния социален, семеен и образователен живот. Поддържа се, че поради това такава промяна не може да бъде извършвана едностранно от единия родител в хода на висящ съдебен спор.
Освен това се заявява, че з аконът изисква съдът да поиска становище от ДСП, без да превръща фактическото постъпване на социалния доклад в абсолютна процесуална предпоставка за всяко временно защитно 1 произнасяне, още по-малко за обезпечителна мярка, която цели да запази положението до произнасянето именно по привременните мерки.
Аргументира се становище, че най-рисковия период за децата е между подаването на исковата молба и постъпването на социалните доклади, в който те не могат да останат без ефективни средства за съдебна защита. Подчертава се, че в този период едностранните действия са най-опасни, защото могат да създадат нов фактически център на живот на децата, който впоследствие да бъде използван като аргумент срещу възстановяване на предходната среда.
По същество се оспорват и изводите на РС за липсата на обезпечителна нужда. В тази насока се подчертава и че поисканата обезпечителна мярка е подходяща, тъй като тя е точна, ограничена и съразмерна.
По така изложените съображения, от окръжния съд се иска да отмени обжалваното определение на РС-Благоевград и вместо него да постанови друго, с което да допусне исканото обезпечение.
След като се запозна с първоинстанционното дело и във връзка с доводите на жалбоподателя, ОС-Благоевград намира следното:
Частната жалба е подадена в законовия срок, против акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Пред РС-Благоевград са предявени искове по чл.127, ал.2 от СК, по които с молба от 27.08.2026 г. ищецът е поискал допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на всякакви административни и фактически действия по отписване, преместване, записване, приемане или промяна на училищната принадлежност на децата Мария Магдалена Б.ова В.а, Елена Б.ова В.а и Евлоги Б.ов В. от СУ „Св.Св.Кирил и Методий“ гр. Симитли в училище в гр.Костинброд или в друго населено място, предприети въз основа на едностранно заявление, искане, декларация или съгласие, подадени само от майката Д. М. Д., до произнасяне на съда по искането за привременни мерки по чл.127, ал.3 СК“.
С атакуваното определение № 1332/27.08.2026 г., районният съд е отхвърлил молбата по съображения, че на настоящия етап не може да се приеме, че искът е вероятно основателен.
Съставът на ОС-Благоевград споделя изцяло изложеното в обжалваното определение на РС-Благоевград, като в допълнение намира за нужно да посочи следното:
В съдебната практика се приема, че е допустимо обезпечаване на искове по СК за определяне на мерки относно упражняване родителските права, но при съблюдаване интересите на детето – в този смисъл определение № 43/07.02.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 248/2022 г. по описа на ВКС, IV г.о.
Според даденото разрешение в определение № 318/27.07.2009 г., постановено по ч.гр.д.№ 255/2009 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., исканата обезпечителна мярка трябва бъде адекватна на субективното материално право, което се защитава, т.е. наложената обезпечителна мярка, чиято цел е да 2 запази съществуващото фактическо и правно положение, следва да гарантира изпълнението на постановеното от съда решение, без да засяга неоправдано правната сфера на длъжника преди решаване на делото. Ето защо, обезпечение се допуска само когато ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, а предявеният иск е допустим, вероятно основателен и е налице нужда от обезпечаването му. Дали поисканата обезпечителна мярка е подходяща и защитава в достатъчна степен интереса на детето, съдът преценява във всеки отделен случай, когато се произнася по искането за обезпечение на иска. В този смисъл /ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
В случая от една страна с исканата обезпечителна мярка би се постигнало не реализиране правата на молителя по едно бъдещо евентуално положително за него решение по спора, а фактическо достигане до целения резултат, а именно определяне на учебното заведение на децата от техния баща, който твърди, че по-подходяща за тях е създадената образователна и социална среда в гр.Симитли. В този смисъл прилагането на исканата обезпечителна мярка е неподходящо.
От друга страна, както се посочи вече, при допускане на обезпечение по предявените искове по чл.127 от СК, следва да бъде съобразен преимуществено интереса на детото. Към момента няма данни да е постъпил социален доклад по делото, в който да е обследван този въпрос. Няма и други доказателства, които да дадат насока, че майката на децата упражнява родителските права в техен ущърб, вкл. и кое е наложило децата да се местят от едно училище в друго. Отделно от това, към настоящия момент и до 15 септември децата не посещават училище поради това, че периода попада в лятната ваканция. Ето защо няма основание да се приеме и че до началото на учебната година интересите им ще бъдат увредени ако не бъде допуснато исканото обезпечение. Дори и междувременно да бъде променено от ответницата училището на децата, то с произнасянето по привременните мерки, това положение може да бъде преразгледано с оглед отразеното в социалния доклад.
С оглед на това, в интерес на децата е да се изчака изготвянето и постъпването на социален доклад по делото, който може да внесе яснота относно родителския капацитет на ищеца и ответницата, както и нуждите и интересите на децата, вкл. и досежно спорния въпрос относно промяна на учебното заведение, което посещават. Това ще предостави възможност на съда при произнасянето си да съобрази релевантните към спора факти и обстоятелства и да постанови обоснован съдебен акт, с който, давайки приоритет на интересите на децата, да постанови най-подходящите за тях мерки. Последното се извежда и от обстоятелството, че обезпечаването на исковете по чл.127 от СК с подходящи защитни мерки, следва да съответства единствено на интереса на детето, а не на родител ите му /в тази насока определение № 43/07.02.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 248/2022 г. по описа на ВКС, IV г.о./.
3
Ето защо на настоящия етап молбата на ищеца за допускане на обезпечение се явява неоснователна и като такава, правилно е била отхвърлена от районния съд.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1332/27.08.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 2321/2026 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4