Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1028 от 09.03.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15792/2024
Вид
Решение № 1028
Подписан
09.03.2025
В сила
27.03.2025
Състав
Надежда Георгиева Славчева - Андонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1028 гр. Пловдив, 09.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330115792 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.55 ЗЗД.

В исковата молба от Д. Г. Р. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно наименование "4 финанс" ЕООД/ се твърди, че ищцата има множество сключени договори за парични заеми към ответното дружество. На 06.07.2021г. чрез системата на Изипей заплатила сумата от 200 лв., като се твърди, че към датата на плащанията Р. нямала вече каквито и да било парични задължения към ответника, като въпреки това се претендирало плащане на посочената сума.

Поради това извършените плащания били без правно основание. Съдържа се позоваване на съдебна практика – решение № 29/28.03.2012г. по гр.дело № 1144/10г., IV г.о. на ВКС.

Посочено е, че в случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, същият е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Направено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 200 лв. /след допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата.

Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Към датата на плащането между страните било налице кредитно правоотношение по силата на редовно сключен договор за кредит № ***/22.02.2021г. и анекси за допълнителна сума, по силата на които на ищцата била отпусната допълнителна сума от 1100 лв., с падежна дата 30.04.2021г. С настъпване на тази дата ищцата изпаднала в просрочие, доколкото задължението не било погасено в уговорения срок. Процесното плащане от 200 лв. на дата 1

06.07.2021г. било именно частична вноска по възникналото задължение. Процесният договор бил съобразен изцяло по форма и съдържание с императивните изисквания на ЗПК, спазени били изцяло и тези по ЗЗП. Всички параметри по кредита били предварително известни и предоставени по ясен и недвусмислен начин на потребителя още на етап преддоговорна информация, откъдето ищцата би могла да направи избор дали да сключи договора или не. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена разписка от дата 06.07.2021г. за заплатена сума от 200 лв. с наредител Д. Р. и получател „4 Финанс“ ЕООД.

Представен е договор за кредит № *** от 22.02.2021г. със страни „4 Финанс“ ЕООД и Д. Р. за отпусната сума в размер на 250 лв., както и Общи условия на договора за кредит.

Представени са и анекси към посочения договор от дата 28.02.2021г. за отпусната сума в размер на 80 лв., от дата 08.03.2021г. – за отпусната сума в размер на 80 лв., от дата 19.03.2021г. – за отпусната сума в размер на 100 лв., от дата 10.04.2021г. – за отпусната сума в размер на 150 лв., от дата 16.04.2021г. – за отпусната сума в размер на 240 лв., от дата 29.04.2021г. – за отпусната сума в размер на 100 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото е приета разписка № *** от 06.07.2021г., издадена от „Изипей“ за внесена от Д. Г.

Р. сума от 200 лева, с получател „4 Финанс“ ЕООД. Като основание е посочено – вноска. От ответното дружество не се оспорва, че посочената сума в размер от 200 лв. е била преведена на дата 06.07.2021г., но се сочи, че процесното плащане представлява частична вноска по сключен между страните договор за кредит № *** от 22.02.2021г. и анекси към него, по силата на които в полза на ищцата била предоставена сума в общ размер от 1100 лв. Съдът намира, че тези възражения на ответното дружество са недоказани. С доклада по делото в доказателствена тежест на ответника е възложено да установи основание за получаване на сумата, а именно сключването на валиден договор за потребителски кредит, при спазване на правата и интересите на потребителя и в съответствие със ЗПК. Представените от ответника договор за потребителски кредит и анекси към него не са подписани – няма никакви доказателства за подписване на тези документи на хартиен носител, нито се твърди същите да са сключени по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, така че да се изследва въпросът изпълнени ли са законовите изисквания за сключване на договор.

При тези данни следва да се приеме, че по делото не е доказано страните да са обвързани от валидно облигационно правоотношение, тоест ответното дружество не доказва наличие на основание за получаване на сумата от 200 лв. на дата 06.07.2021г., т.е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, която да му дава право да задържи полученото – напр. сключването на валиден договор за паричен заем, при спазване правата и интересите на потребителя и в съответствие със ЗПК, независимо от разпределената доказателствена тежест с доклада на съда. Няма твърдения от ответника, нито ангажирани 2 доказателства за сключен договор между страните, не се твърди и удостоверява получаване на сума от ищцата, в качеството й на заемополучател. За пълнота, от приложените към отговора на исковата молба доказателства е видно, че последният анекс, за който ответникът твърди да е сключен между страните е от дата 29.04.2021г., като уговорената по него дата на връщане на общата дължима сума по кредита е 30.04.2021г., а процесната сума се установява от доказателствата по делото да е преведена на ответника няколко месеца по-късно – на дата 06.07.2021г. При така събрания доказателствен материал съдът намира, че предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен, като сумата се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 лв. за внесена държавна такса. В производството ищцата е представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. Поради това и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адв.К. следва да се определи възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на ищцата в размер от 300 лв., при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото и обстоятелствата, че по делото е проведено едно съдебно заседание, със събиране само на писмени доказателства.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, със законен представител *** да заплати на Д. Г. Р., ЕГН ********** от *** сумата от 200 лева /двеста лева/ - главница, представляваща недължимо платена по разписка № *** от 06.07.2021г., издадена от „Изипей“, с получател „4 Финанс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2024 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, със законен представител *** да заплати на Д. Г. Р., ЕГН ********** от *** сумата от 50 лв. /петдесет лева/ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, със законен представител *** да заплати на адвокат К. Й. К. от ***, с личен номер ***, сумата от 300 лева /триста лева/– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4