Решение № 1755 от 19.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1755 гр. Пловдив, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.й Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Н.й Д. Голчев Гражданско дело № 20235330113743 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООДгр. Пловдив, ЕИК 115010670 против Н. Т. Ф., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 257, 62 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода

29.01.2020г.18.04.2023г. за имот, находящ се в

.................................................... с потребителски номер ..................... и сумата от 36, 26 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 12.03.2020г.31.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 15.05.2023г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3164 от 16.05.2023г., по ч.гр.д. № 6821/ 23г., по описа на РС- Пловдив, V- ти гр. с-в.

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 29.01.2020г.- 18.04.2023г., в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в .................................................... е генерирал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 257, 62 лева. Изтъква се, че ответникът е ползвал водоснабдения имот като собственик. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 36, 26 лева за периода 12.03.2020г.- 31.03.2023г.

Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. За процесния период, стойността на потребената услуга е начислена по отчет на измервателното устройство, поставено в имота на ответника. Предвид неизпълнение на 1 задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същата била връчена на длъжника и в срок е постъпило възражение. Предвид изложеното, за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в рамките на исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

Оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че няма качеството на потребител на предоставената от ищеца услуга, тъй като не е собственик или ползвател на водоснабдения имот. Възразява срещу методиката на изчисление на претендираните от ищеца количества доставена питейна вода и отведена канална вода. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл, те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Справката за неплатени задължения и фактурите не установяват, че лицето посочено в тях действително притежава качеството на „потребител“ на ВиК услуги, съответно, че е титуляр на вещното право на собственост или е ползвател на процесния имот.

Представен е препис от карнетните книги на ищцовото дружество / л. 11/, в които е обективирано налисленото количество за доставена питейна вода и услуги, които обаче не носят подпис на потребител.

2

В кориците на заповедното производство фигурира и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ- 09/ 11.08.2014 г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на собственик/ ползвател на процесния водоснабден имот, находящ се в ...................................................., тоест че ответникът е страна по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2014 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съответно на имоти в етажната собственост.

Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или ползва имота на облигационно такова.

Именно лицето, притежаващо някое е посочените качества е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

В производството по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ответникът е собственик или титуляр на правото на ползване (било то вещно или облигационно) по отношение на процесния имот. Следователно, не би могло да се приеме, че ответникът ( като сочен потребител ) е страна по твърдяното облигационно правоотношение, възникнало с ищцовото дружество при Общи условия и с предмет доставяне (консумиране ) на питейна и отвеждане на канална вода.

За установяване на горното обстоятелство, по делото е изискана информация от Община Пловдив, относно подадените данъчни декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за процесния недвижим имот, находящ се на адрес ..................................................... В изпълнение на указанията на съда, е постъпило писмо от Община Пловдив, с което се представят подадените декларации за имота, ведно с документи, удостоверяващи собственост. Видно от приетия по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № ................................................................ на Н. Х. С., Нотариус с район на действие РС- Пловдив ( л. 49), собственици на жилищната сграда, намираща се на адрес- .................................................... са лицата Т. Н. Ф., ЕГН ********** и Р. Н. Ф. ЕГН **********. Нотариалният акт, признаващ право на собственост се ползва с легитимиращо действие, предвид което и доколкото не е представен друг документ, опровергаващ констатациите на нотариуса, съдът приема, че собственици на процесния недвижим имот са именно Т. Н. Ф. и Р. Н. Ф. ( в тази връзка- ТР от 21.03.2013г. по тълк. дело № 11/ 2012г. на ОСГК на ВКС ). Последното обстоятелство се потвърждава и от приетите по делото декларации по реда на чл. 14 ЗМДТ с вх. № 2879/ 15.09.2017г. ( л. 45- 48 ) и вх. № 12/ 04.01.2023г. ( л. 37- 42 ). И в двете посочени декларации като собственици на имота, находящ се на адрес .................................................... са декларирани лицата Т. Н. Ф. и Р. Н.

Ф.. Съдът счита за нужно да посочи, че процесният период, за който се претендират вземания за доставена питейна и отведена канална вода е 12.03.2020г.- 31.03.2023г., което означава, че както цитираният по- горе нотариален акт, така и подадените декларации са 3 относими при определяне на лицето, титуляр на собствеността върху сградата.

При изрично възложена с доклада по делото доказателствена тежест, ищецът не установява възникването на правоотношение между него и ответника с предмет доставяне (консумиране ) на питейна и отвеждане на канална вода. Съобразно изложеното, предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен.

Тъй като вземането за заплащане на мораторна лихва е акцесорно, при невъзникването на главно парично задължение, то следва да бъде отхвърлен и искът за заплащане на обезщетение за забава.

Предвид гореизложеното, предявените обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД следва да бъдат изцяло отхвърлени.

По разноските:

При този изход на делото, в полза на ответника се следват разноски на основание чл.

78, ал. 3 ГПК. В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. С. Н., като съобразно представения по делото Договор за правна защита и съдействие ( л. 29 ), е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. Н., съдът счита за нужно да акцентира върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС.