Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 165 от 10.08.2026, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 178/2026
Вид
Определение № 165
Подписан
10.08.2026
В сила
10.08.2026
Състав
Пламен Ангелов Синков, Петя Иванова Петрова Дакова, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл. 18, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 20, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 270 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 270 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 270 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 341 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.342 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 165 гр. Бургас, 10.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. П. Дакова

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20262000600178 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 270 ал.4 вр. чл. 341 ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат М. А. от АК-Ямбол в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия В. С., както и жалба от адвокат М. Х. от АК-Ямбол в качеството й упълномощен защитник на подсъдимия Д. Г., против определение № 221/28.07.2026г., постановено по НОХД №272/2026г. по описа на ОС-Ямбол, с което е оставено без уважение искане за изменение на взетата и изпълнявана спрямо всеки от подсъдимите - В. С. и Д. Г. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

В жалбата на защитника – адвокат М. А. се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното от първата инстанция определение. Поддържа се, че в случая са налице обстоятелства, които обосновават искането за изменение на взетата най-тежка мярка за неотклонение спрямо подс. В. С., а именно: разследването в досъдебната фаза е приключило и делото е внесено за разглеждане от съда, изключващо опасността да се въздейства върху свидетелите и вещите лица; предстоящо раждане на съпругата на подсъдимия, за което са представени доказателства; подсъдимият е гражданин на държава – членка на ЕС; липса на предходни осъждания на подсъдимия; очаквана продължителност на делото в съдебната му фаза с оглед отказ на наблюдаващия прокурор за сключване на споразумение и нежелание на втория подсъдим за протичане на производството по реда на Глава 27 от НПК; наличие на сключен от 1 подсъдимия договор за наем на жилище на територията на Р България; съществуващи възражения на защитата относно допуснати в хода на ДП съществени нарушения на процесуалните правила, които ще бъдат заявени при провеждане на разпоредителното заседание по делото. С горните съображения се моли определението на първостепенния съд да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което мярката за неотклонение спрямо подсъдимия В. С. да бъде изменена в по-лека.

В жалбата, изходяща от защитника на подс. Д. Г. – адвокат М. Х., се прави оплакване за неправилност на атакуваното определение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Изтъква се наличие на ново обстоятелство – продължителност на срока на изпълняваната най-тежка мярка за неотклонение, изискващо преценка за законност на ареста. Твърди се неразумна продължителност на задържането на подсъдимия, обуславящо нарушение на чл.5, т.3 и чл.6, т.1 от ЕКПЧ.

Поддържа се, че досъдебното производство по делото е финализирало с внасяне на обвинителен акт в съда, което препятства възможността на подсъдимия да повлияе на доказателствената дейност, както и съществено снижава интензитета на опасностите по чл.63, ал.1 от НПК. Подчертава се, че формулираните в чл.57 от НПК цели на мерките за неотклонение изискват търсене на баланс между съществуващия обществен интерес – развитието на наказателното производство, от една страна, и от друга – съхраняване на основните права на подсъдимия, без прекомерно засягане на личната му сфера. В конкретния случай се сочи, че спрямо подс. Д. Г. не е налице опасност да се укрие, нито да извърши престъпление, независимо от факта на предходно осъждане. Аргументира се необходимост от вземане спрямо подсъдимия на мярка за неотклонение „домашен арест“, предвид влошеното здравословно състояние на последния. Моли се за отмяна на акта на първата инстанция и постановяване на нов, с който спрямо подсъдимия Д. Г. да бъде взета по-лека мярка за неотклонение.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на подадените жалби. Поддържа се, че съображенията на съда, с които е оставено без уважение искането на двамата подсъдими за промяна на мерките им за 2 неотклонение, са правилни, поради което жалбите, изходящи от защитниците им, следва да бъдат оставени без уважение.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбите доводи и съобрази закона, прие следното:

Частните жалби са подадени от надлежни страни – упълномощени защитници на подсъдимите В. С. и Д. Г., в срока по чл.342 ал.1 от НПК, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което същите са допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано на 07.07.2026г. по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура-Бургас против Д. Г. /../, роден на ********** г. в Република Румъния и В. С. /../, роден на ********** г. в Република Молдова, с обвинение за извършено престъпление по 242, ал.1, б.“д“, вр. чл. 20, ал.2 от НК по отношение на двамата.

Мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо В. С. и Д.

Г., основание за чието изменение защитниците им претендират да е налице, е била взета с акт на съда в хода на воденото ДП – определение №136/14.05.2026г. по чнд № 194/2026г. на ОС-Ямбол /спр. т.1, л.65-73 от ДП/.

В рамките на установената висящност на делото пред първата инстанция, по молба на всеки от подсъдимите В. С. и Д. Г. и техните защитници за изменение на взетите мерки за неотклонение, направена устно в съдебното заседание на 28.07.2026г. /насрочено като разпоредително и отложено поради неизготвен превод на румънски език на обвинителния акт, връчен на подсъдимите/, съдът е обсъдил въпроса за законността на задържането на етапа от воденото наказателно производство и приел, че искането за изменяване на мярката за неотклонение на всеки от подсъдимите от „задържане под стража“ в по-лека е неоснователно.

АС-Бургас не намира фактически и правни основания да се дистанцира от преценката на първата инстанция относно необходимостта от следващо задържане на двамата подсъдими - В. С. и Д. Г. с оглед постигане на преследваните от закона цели по чл.57 от НПК. Обсъждайки данните по делото в аспекта на дължимата преценка по чл. 270 от НПК съдът правилно е 3 констатирал, че изтъкнатите от защитниците на двамата подсъдими нови обстоятелства, на основата на които се претендира облекчаване на процесуалните им ограничения, не са с характер и тежест, да наложат извод за отпадане на опасностите по чл.63, ал.1 от НПК, както и че отсъстват други фактори, обосноваващи нуждата от изменяване на изпълняваната към момента мярка за неотклонение.

Аргументирайки наличието на първата предпоставка по чл. 63 ал.1 от НК, след като е отчел висящността на наказателния процес пред него, съдът основателно се е ограничил само в установяването на състояние на подозрение срещу двамата подсъдими, че са извършили престъплението, за което са обвинени, без да навлиза по същество в коментар на доказателствата и да се ангажира с оценка за процесуалната им годност и достоверност, а така също и без да излага съображения как тези доказателства биха се отразили на крайния акт. В случая внасянето на обвинителен акт срещу В. С. и Д. Г. правилно е преценено като обстоятелство, потвърждаващо убеждението на обвинителната власт за участието им в престъплението, предмет на наказателното производство, основано на множеството приобщени в хода на ДП доказателства, поради което и вярно е прието, че интензитетът на подозрението за съпричастност на двамата подсъдими към инкриминираната дейност не само не е снижен, но и е нараснал.

Доводи в подкрепа на извода за наличието на реална опасност от укриване на В. С. и Д. Г., съответно и риск от осуетяване законосъобразното и срочно приключване на воденото срещу тях наказателно производство съобразно регламента по чл.63, ал.1 от НПК, съдът основателно е почерпил както от тежестта и особеностите на престъпната проява, предмет на обвинение срещу двамата, така и от наличните данни, свидетелстващи за това, че като граждани на Република Румъния подсъдимите са с постоянен адрес извън пределите на Република България, нямат трайна семейна, трудова, имуществена или социална връзка с територията на страната, нито са налице други обективни фактори, обосноваващи връзката им с Република България, което да снижи риска от отклоняване от наказателното производство.

Наличието в случая на адресна регистрация на подсъдимите на територията на държавата, чиито граждани са те – Република Румъния, само по себе си не може да гарантира успешното им осигуряване за присъствие в процеса, воден 4 срещу тях, като се съобрази също и изискването за разумен срок на приключване на образуваното пред съда производство. Освен това, липсват каквито и да е гаранции, че ако са на свобода, подсъдимите ще пребивават на постоянните си адреси по местоживеене и няма да се отклонят от наказателното производство, отсядайки в друго населено място или държава, без да известят за това съда. Данни за това, че двамата подсъдими разполагат с финансов ресурс да организират пътувания извън страната си на пребиваване, както и че вече са осъществявали множество такива пътувания в различни дестинации е видно, че са налице по делото /спр. т.2, л.9-81 от ДП/, което прави опасността от укриване възможна и напълно реална.

Обстоятелството, че на двамата подсъдими е осигурена възможност да пребивават на територията на Република България посредством сключване от страна на техните близки на договори за наем на жилища в гр.Е., обл.Ямбол и с.С., обл.Хасково, съдът правилно е приел, че не може да бъде оценено като достатъчна гаранция за бъдещо правомерно поведение, нито налага извод, че опасността от укриване е несъмнено преодоляна. Подобен извод не може да бъде направен и на база сведенията за липса на предходна съдимост на подс. В. С., както при отчитане на съществуващите данни за особената семейна ситуация, в която се намира последния, чиято съпруга се установява, че е бременна и очаква скоро да роди. При наличната и обоснована по-горе опасност от укриване на лицето, в случая интересите на правосъдието следва да бъдат зачетени с приоритет пред личните такава, изразяващи се в желанието на С. да е в семейната си среда и той лично да полага грижи за съпругата и детето си.

Отделно от горното, изследвайки обстоятелствата, свързани с личността на подсъдимия Д. Г., съдът не е подминал без внимание и информацията, съдържаща се в приложената по делото справка за съдимост, свидетелстваща за предходно негово осъждане, отново за престъпление против митническия режим – „контрабанда“ по чл. 242, ал.1, б.“д“, вр. чл. 18, ал.1 от НК /спр. т.1, л.12-17 от ДП/. Изведените в горния аспект фактически обстоятелства позволяват да се направи преценка за сериозен интензитет и на опасността от престъпна проява на подс. Г., като се има предвид периода между предходното му осъждане с влязла в сила присъда на 30.03.2024г.

/споразумение за решаване на делото/ и датата на деянието, предмет на 5 обвинението, предявено му по настоящото дело - 11.05.2026г.

Съобразявайки изложеното, АС-Бургас се съгласява с позицията на първата инстанция, че данните по делото не сочат на промяна в обстоятелствата, във връзка с която съобразно чл. 270 ал.1 от НПК да бъде изведена необходимост от промяна на мярката за неотклонение спрямо В. С. и Д. Г.. Такава промяна не представлява и срокът на задържане на двамата подсъдими, който категорично не може да бъде преценен като прекомерен, както се твърди от защитниците, предвид че към момента същият се установява да е около два месеца и половина. Спазването на изискването за правосъдие в разумен срок, което обхваща и срока на мерките за неотклонение, свързани със задържане, се преценява за наказателното производство в цялост, а не за отделен негов етап или стадий. Тази преценка се основава на множество критерии, включително фактическата и правна сложност на делото, процесуалната активност на компетентните органи за своевременно провеждане и приключване на делото, поведението на подсъдимите, и държи сметка за всеки отделен случай. Отчитайки горното и при направена констатация, че наличните по делото данни не свидетелстват за неоправдано бездействие на органа по разследване, нито на съдебния състав, натоварен с разглеждане на делото, въззивната инстанция намира, че развитите в жалбата на защитника – адв. М. Х. доводи за нарушение на чл.5, т.3 и чл.6, т.1 от ЕКПЧ, са без основание.