Решение № 180 от 15.04.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Русе, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520200290 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. С. К., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. С. М. от АК – Русе, против Наказателно постановление № 25-1882000018/27.01.2025 г., издадено от началник Сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя са му наложени административни наказания глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание упълномощеният от жалбоподателя защитник – адв. О. Б. от АК – Русе, поддържа жалбата и моли да бъдат присъдени сторените от жалбоподателя разноски. Бил нарушен нормативният ред по Наредба № 1/19.07.2017 г. Жалбоподателката била спряна за проверка от полицейските служители въз основа не на непосредствени и текущи възприятия към момента на проверката, а на предходни такива. Тези техни 1 възприятия били недостатъчни, тъй като според чл. 5 от Наредбата били конкретно посочени наличните външни признаци, поведение или реакции, които сочели на употребени наркотични вещества или техни аналози.

Единствената външна проява, която констатирал единият полицейски служител, била, че жалбоподателката била притеснена, но не ставало ясно поради какви причини. Другият служител пък не забелязал да има нещо необичайно в поведението на жалбоподателката. Нарушен бил и предвиденият ред, изразяващ се в липса на съставен протокол. Единият полицейски служител започнал да съставя такъв, но не го попълнил изцяло, като това непопълване било съществено процесуално нарушение, защото в него трябвало да бъдат отразени поведението на лицето по време на проверката и начина на поведение при управление на МПС. Нормата изрично предполагала установяването на признаците на употребата на наркотични вещества или техни аналози със съставянето на този протокол. Не били налице видими основания за спиране на жалбоподателката за проверка.

Административнонаказващият орган – началник Сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ към ОД МВР – Русе, редовно призован, за него се явява юрк. Гергана Димитрова, която оспорва жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Проверка за наркотични вещества не е била извършвана от полицейските служители, поради което било безпредметно такъв протокол, който защитникът визира, да бъде съставян.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 01.02.2025 г. чрез ССЕВ, при положение че наказателното постановление е било връчено на нарушителя лично на 27.01.2025 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление

№ 25-1882-000018/27.01.2025 г. на началника на Сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ към ОД МВР – Русе е издадено против П. С. К. за това, че на 11.01.2025 г., в 10,50 ч, в гр. Русе, до ул. „Даме Груев“ № 2, като водач на лек автомобил „Мерцедес А 150“, с рег. № Р 1123 КМ, нейна собственост, отказала да бъде извършена проверка с техническо средство за наркотични вещества или техни аналози и не е 2 изпълнила предписание за явяване за кръвно изследване. Водачът бил изпробван за употребата на алкохол с техническо средство, като последното отчело 0,00 промила.

От разпита на актосъставителя, свидетеля и приложените към делото писмени доказателства се установи следната фактическа обстановка:

На 11.01.2025 г., малко преди 10,50 ч, полицейските служители на Първо РУ към ОД МВР – Русе – свидетелите А. И. Л. и М. В. А., се намирали със служебния си патрулен полицейски автомобил на бензиностанция „Еко“, намираща се на бул. „Христо Ботев“. Те забелязали тогава жалбоподателката П. К., която им била известна от други случаи да употребява наркотични вещества, да се качва в своя лек автомобил „Мерцедес А 150“, с рег. № Р 1123 КМ, и да потегля, при което те решили да я последват и да я спрат и извършат проверка. Те я застигнали близо до ул. „Даме Груев“ № 2 и подали светлинен и звуков сигнал, с който заставили жалбоподателката да спре. Заявили , че ще бъде извършена проверка за алкохол и наркотични вещества. Жалб. К. била изпробвана за алкохол, като техническото средство отчело 0,00 промила.

Когато била поканена да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на наркотични вещества и техни аналози, жалб. К. се поколебала, а впоследствие отказала, като заявила, че предните дни е била употребила марихуана. Св. Л. издал Талон за изследване № 291033, но жалбоподателката не се явила за кръвно изследване.

Тази фактическа обстановка е установена еднопосочно от доказателствената съвкупност, като не са налице противоречия в различните доказателствени източници. От друга страна жалбоподателят като цяло и не оспорва факта, че е отказал да бъде изпробван за употребени наркотични вещества и техни аналози към момента на нарушението, в каквото всъщност се изразява и изпълнителното му деяние, а е навел само съображения за незаконосъобразност на процедурата по удостоверяване на отказа.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни 3 признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Основната защитна теза на жалбоподателя е, че протоколът по чл. 5, ал.

2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози не бил попълнен изцяло и това опорочавало отразяването на отказа. Тези съждения са неправилни. На първо място, дали едно лице действително е проявило визираните в чл. 5, ал. 1 от Наредбата външни признаци на употреба на наркотични вещества или техни аналози е въпрос на преценка за целесъобразност от конкретния контролен орган към момента на извършване на проверката, която не подлежи на съдебен контрол, и в този смисъл е и съдебната практика на АдмС-Русе в лицето на Решение № 770 от 13.03.2025 г. на АдмС - Русе по адм. д. № 22/2025 г. и Решение № 2913 от 10.10.2024 г. на АдмС - Русе по адм. д. № 648/2024 г., според които съдебни актове не подлежи на съдебен контрол въпросът дали такива признаци, като основание за извършване на проверка, в случая са били налице или проверката е рутинна. Още един аргумент в тази насока е, че да бъде въздигнато като задължително условие за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози установяване на някакви конкретни външни белези на такава употреба, би противоречало на целта за това да има контрол над водачите, употребяващи такива средства, доколкото е напълно възможно полицейските служители да не установят на момента поради една или друга причина такива външни белези или такива въобще да не бъдат проявени, но въпреки това лицето действително да е употребило наркотично вещество.

Установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози има за цел събиране на основно доказателство за престъпния състав на деянието по чл.

343б, ал. 3 НК, за което, от обективна страна, няма изискване водачът да е бил действително повлиян от наркотичните вещества към момента на предприемане на управлението на МПС, както и същите да бъдат в някаква определена концентрация в кръвта му, за да се счита, че действително е 4 повлиян или биха навредили при управлението на МПС. На второ място, протокол по чл. 5, ал. 2 от Наредбата се изготвя само при действително извършен тест за наркотични вещества и техни аналози. В настоящия случай не е спорно, че такъв тест не е извършван и жалбоподателката не се е явила в указания срок и лечебно заведение за провеждане на кръвен тест. Не е необходимо този отказ да бъде удостоверен в протокола. В него е посочено, че се удостоверява отказът на проверяването лице да подпише протокола чрез един свидетел, но не и заявеният му отказ да бъде подложен на тест за наркотични вещества и техните аналози. За това обстоятелство е достатъчно да бъде съставен АУАН, който има презумптивна доказателствена сила на основание чл. 189, ал. 2 ЗДвП, доколкото полицейските служители са станали непосредствени свидетели на този отказ, който им е бил заявен пред тях изрично и недвусмислено.

Субект на административнонаказателната отговорност на състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП в хипотезата на отказ да бъде изпробван с техническо средство за употребени наркотични вещества или техни аналози, съчетано кумулативно и с неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на наличието на такива вещества в кръвта може да бъде само лице, което притежава качеството на „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 ДР на ЗДвП. Съгласно тази разпоредба „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата, като в настоящия случай относима е първата хипотеза – управление на пътно превозно средство – лек автомобил. Управлението на автомобила се изразява чрез боравене със съответните механизми и прибори, които влияят върху движението му на пътя. От показанията на свидетелите Л. и А. се установява, че П. К. е управлявала своя лек автомобил „Мерцедес А 150“, с рег. № Р 1123 КМ. Те са могли да проследят периода на управление от момента, в който тя се е качила в него и е потеглила от бензиностанция „Еко“ на бул. „Христо Ботев“, до момента в който е била спряна за проверка от тях.

От обективна страна жалбоподателката е имала качеството на водач поради вече гореизложените съображения. Тя е заявила, че не желае да бъде тествана с техническо средство за употребени наркотични вещества и техни 5 аналози, както и не се е явила на кръвно изследване за такива вещества. От субективна страна жалбоподателката е извършила деянието с пряк умисъл, защото е съзнавала, като правоспособен водач, че отказът да бъде тествана за употреба на наркотични вещества и техните аналози е наказуем по чл. 174, ал.

3 ЗДвП и въпреки това съзнателно и целенасочено е решила да осуети проверката за това употребила ли е такива вещества, най-вероятно опасявайки се факта, че предните дни е употребила марихуана – каквото е обяснила на място пред полицейските служители и е записала като писмени обяснения, което противоречи на заявената от нея защитна теза в съдебно заседание, че била пушила вейп, но не била наясно какво е имало в него, като последното е видимо недостоверно твърдение, доколкото е житейски нелогично едно лице да не знае какво точно вещество приема, най-малкото защото такива вещества се употребяват с цел постигане на определено влияние върху централната нервна система. Жалбоподателката е била наясно най-малкото, дори и хипотетично да се приеме, че е имала съмнения относно съдържанието на вейпа, че в него е възможно да има наркотични вещества, следователно тя е действала с цел осуетяване на такава проверка, за да бъде избегната евентуално по-тежката наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 3 НК. Така тя пряко е целяла настъпването на последиците от отказа, а именно неустановяването на употребените наркотични вещества или техни аналози.