Решение № 344 от 10.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Велико Търново, 09.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Явор Данаилов

Илина Гачева при участието на секретаря А. П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20224100500836 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 50206 от 25.11.2022год. постановено от ВКС на РБ, трето гр. отделение по гр. дело № 3578/202г. е отменено въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр. д. № 304/20г. от 05.08.20г. и е върнато делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.

ВКС на РБ, трето гр. отделение е констатирал, че въззивният съд не е обсъдил и не се е произнесъл по своевременно направеното, според приетото в ТР №1/2022г. ОСГТК, възражение на ответника за нищожност на договора за потребителски кредит, поради неспазване на формата по чл.10, ал.1 ЗПК. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК всички елементи на договора следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Изискването на чл.10, ал.1 ЗПК гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за потребителя и да 1 се осуети използването на дребен шрифт, който поражда опасност важна информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него. Ако договорът за потребителски кредит е с размер на шрифта по-малък от 12, то той е недействителен на основание чл.22 ЗПК.

За новото разглеждане са дадени задължителни указания: В случая въззивният съд е следвало и служебно / ТР №1/2013г. ОСГТК/ да назначи съдебно-техническа експертиза за размера на шрифта на договора за потребителски кредит и приложенията към него, с помощта на която да се произнесе по възражението на ищеца за недействителност на договора поради неспазване на предвидената в закона форма. Служебно, с оглед провеждане на въззивното производство при действието на новелата на чл.7, ал.3 ГПК/ ДВ бр.100/19г./, съдът е бил длъжен да следи и за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор, като даде възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. В този смисъл е цитираното по-горе ТР №1/22г. ОСГТК и трайната практика на ВКС и съдилищата – напр. р. по гр.д. №871/21г. на първо т.о. на ВКС, р. по гр.д.

№248/22г. на ОС Добрич, р. по гр.д. №46/19г. на ОС Х. и др.

При новото разглеждане на делото жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670840, гр. София, ж.к. Люлин-10, бул.

Д-р Петър Дертлиев, № 25, офис-срада Лабиринт, ет.2 поддържа въззивната жалба.

Ответник жалба О. Д. К. оспорва изцяло жалбата чрез особен представител.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от особения представител.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По гр.д. № 304/20г. с въззивното решение са уважени предявените по реда на чл.422 ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу О. Д.

К. искове – признато е за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 073,39лв., главница по договор за потребителски кредит № 2377013 от 10.08.13г. и сумата от 3 744,04лв. – договорна лихва върху главното вземане за периода 2

21.01.17 – 21.08.17г., на осн. чл.79 и чл.99, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9,11 и 26 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, ведно със законната лихва върху главницата от 06.03.18г. и лихва за забава по чл.86 ЗЗД в размер на 293,37лв. за времето от 21.01.17г. до 06.03.18г.

При обжалването пред ВКС на РБ, както бе отбелязано по-горе е отменено въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр. д. № 304/20г. от 05.08.20г. и е върнато делото на този съд за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания.

При новото разглеждане на делото са изпълнени дадените задължителни указания. Допуснато е изготвяне на съдебно-техническа експертиза с предмет вещото лице да отговори на въпроса: Какъв е размерът на шрифта в Договора за потребителски кредит и приложенията.

Установява се нищожност на сключения с „Уникредит конкюмър файненсинг” ЕАД, гр. София договор за потребителски кредит № 2377013/12.08.16г., поради неспазване на предвидената от закона форма и по –конкретно – на изискването за размера на шрифта на договора, който следва да е не по – малък от 12, съгл. чл.10, ал.1 ЗПК, в редакцията към сключване на договора за потребителски кредит. На това изискване не отговарят според ВЛ и всички приложения към договора за потребителски кредит. От изслушаното заключение по безспорен начин се установява, че процесният договор е недействителен по смисъла на чл.22, във вр. чл.10, ал.1 от ЗПК. В този смисъл договорът за цесия, с който въззивникът се легитимира като правоимаща страна в процеса е също недействителен поради невъзможния му предмет.

При това положение подадената въззивна жалба е неоснователна.

Обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди.

Въззивният съд напълно споделя и мотивите на ГОРС изложени в Решение № 449/07.11.2019год. постановено по гр.д. № 1268/18г. по описа на Районен съд – Г. Оряховица, като препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Великотърновски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 449/07.11.2019год. постановено по гр.д.

3

№ 1268/18г. по описа на Районен съд – Г. Оряховица в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4