Решение № 260008 от 31.03.2026, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 26008 31.03.2026 година град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД,

Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МИХАЕЛА ЛАЗАРОВА при участието на секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20258 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М.Й.Я., ЕГН ********** против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 429, ал.3, вр. с ал.2, т.2 КЗ.

Ищецът твърди, че на 25.07.2019 г. около 22:30 часа настъпило ПТП на път ….., при което – л.а. „Опел Вектра“, с ДК № ….., управляван от Н.Н., нарушил правилата за движение по пътищата, настигнал попътно движещия се велосипедист А.Я. и причинил смъртта му на място. Ищецът бил б. на починалия. Образуваното ДП № 154/2019 г. по описа на РУП – Раковски не било приключило.

Твърди да е претърпял значителни болки и страдания от смъртта на своя близък, с когото имали дълбока емоционална връзка.

Гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответника към момента на произшествието, съгласно полица № BG/06/119000897971/27.03.2019 г. Въпреки отправеното искане за плащане на обезщетение, застрахователят не предложил изпълнение.

Претендира се за осъждането му да плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева - болки и страдания, поради смъртта на б. си, ведно със законната лихва, считано от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване, както и обезщетение за забава в размер на 711,11 лева за периода 01.08.2019 г. – 06.12.2019 г. или в условията на евентуалност – на 555,56 лева за периода 29.08.2019 г. – 06.12.2019 г. Претендира разноски.

Поради смърт на ищеца в хода на процеса, с определение от 27.03.2024 г. /л.342/ на негово място са конституирани наследниците му по закон П.Й.Б.,

ЕГН **********; Н.Й.Д., ЕГН **********; П.А.Я., ЕГН ********** и М.А.Р., ЕГН **********, част от които изрично поддържат исковата молба и претендират разноски.

В срока по чл.

131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Не оспорва наличието на валидна ГО.

Оспорва – че водачът на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата и, че смъртта на А.Я. е резултат от виновното поведение на Н.; механизма на събитието и вредите; твърдението, че смъртта е настъпила като пряк резултат от сблъсъка с л.а.; че ищецът е б. на починалия, както и да е била налице постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка помежду им като роднини.

Твърди, че водачът на л.а. Н. е управлявал МПС със съобразена с пътните и атмосферни условия скорост, с включени къси светлини, като не разполагал с достатъчно време за реакция и техническа възможност да реагира на опасността. По време на ПТП, велосипедистът бил облечен с тъмни дрехи, без светлоотразителни знаци по облеклото и/или велосипеда си, черен на цвят, което затруднило възможността да бъде пряко възприет. Управлявал след употреба на алкохол, което се отразило на преценката му за избор на маршрут и на способността да контролира велосипеда.

Евентуално се сочи да е предприел внезапно извършване на маневра пред л.а., без да подаде сигнал и да се увери, че извършването й е безопасно за всички участници в движението. Движел се навътре в пътното платно, а не в най – дясната част на лентата.

Допълва, че най

– ранната дата, на която застрахователят е уведомен за факта на настъпване на ПТП, е 30.08.2019 г. – подаването на молба от ищеца за плащане на обезщетение.

Размерът на търсеното такова не кореспондирал на търпените неимуществени вреди, като приложение следвало да намери правилото на §96 ПЗРЗИДКЗ.

Въвежда възражение за съпричиняване на резултата от починалия, в съотношение 30 % за водача на л.а. и 70 % на велосипедиста. Последният нарушил правилата на чл. 79, ал.1, т.3 и т.4 ЗДвП, вр. с чл. 14 ППЗдвП; чл. 80, ал.1, т.1, т.2 ЗДвП, вр. с чл. 140 ППЗДвП; чл.81, ал.1, т.4 ЗДвП, вр. с чл. 141, ал. 1, т.4 ППЗДвП; предприел и маневра, без да подаде сигнал с ръка и да се увери, че няма други приближаващи МПС и няма да създаде опасност за себе си и останалите участници в движението; управлявал след употреба на алкохол, при което сам се поставил в състояние на невъзможност да извърши адекватна преценка на ситуацията, както и да съобрази поведението си с изискванията на ЗДвП.

Дори при уважаване на главната претенция, се сочи, че ищецът не посочил банкова сметка ***и до застрахователя, нито в ИМ, при което на осн. чл. 380, ал. 3 КЗ бил в забава.

Алтернативно – лихва се дължала от 30.11.2019 г., съгл. чл. 497, ал.1, т.2, вр. с чл. 496, ал.1, чл. 496, ал. 4, вр. с чл. 108, ал. 3 КЗ. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.

12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и негативни емоции, вследствие смъртта на своя б. – п. при ПТП, като установи и размера на обезщетението.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже твърденията и възраженията си в отговора, вкл. – за съпричиняване на резултата от починалия, а – при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на 25.07.2019 г. около 22:30 часа настъпило ПТП на път …., със сочените в ИМ участници, като настъпила смъртта на лицето - А.Й.Я. /управлявал велосипед/;

Гражданската отговорност на другия участник /водач на л.а. „Опел Вектра“, с ДК № ….. била застрахована при ответника към момента на произшествието, съгласно полица № BG/06/119000897971/27.03.2019 г.; въпреки отправеното искане към застрахователя – обезщетение не било платено на ищеца

/вж. Определение по чл. 140 ГПК № 8095/04.08.2020 г. – л. 37-38/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Реализираното ПТП със сочените участници, вследствие на което и поради получените травми – настъпилата смърт на А.Я. са безспорни обстоятелства. Относно самия механизъм на произшествието, са събрани гласни и писмени док. средства, от анализа на които обаче – не се достига до еднозначен и категоричен извод за приноса на водача на л.а. и по – специално – относимо по наст. дело – за наличието на такова негово противоправно поведение, което да обоснове аргументи за ангажиране отговорността на застрахователя.

Според КСМАТЕ, която съдът кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвена – скоростта на МПС, преди задействане на спирачната система – е била около 60 км.ч. Най – вероятен от техническа гл.т. е механизъм на ПТП, при който водачът Н. е управлявал по северната лента на платното за движение на път …, като през това време велосипедистът Я. се е движел по платното за движение пред лекия автомобил в същата посока. Водачът е реагирал, като е задействал спирачната система, но въпреки това е настъпил удар.

Вещото лице е категорично, че – са възможни безброй хипотези на механизма на ПТП по отношение на движението на велосипедиста преди удара, като за такива за направление на движението непосредствено преди момента на удара, няма обективни данни по делото. Обосновани са шест варианта от възможните безброй хипотези, при всички от които – с изключение на една – водачът на л.а. Н. – е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

Единствената теоретично разиграна хипотеза на възможност на водача да избегне удара, не се приема да е осъществената в реалността, поради следното: ВЛ сочи, че – при позиция 2 на схемата, която представя движение в близост до лявата граница на платното по права линия към мястото на удара, в момента на отклоняване на велосипедиста надясно, автомобилът се е намирал на разстояние 60,04-90,06 м. преди мястото на удара и водачът му при реакция в момента на отклоняване на А.Я. надясно, е имал техническа възможност да установи МПС преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

Същевременно, при отговор на въпрос 14 е посочено, че в момента на удара, велосипедът е бил насочен на косо надясно спрямо автомобила, под ъгъл около 19 градуса, като се е намирал около средата на дясната /северна/ лента и следователно не се е намирал възможно най – близо до дясната граница на платното за движение. Допълва се, че велосипедистът би имал техническа възможност да избегне произшествието, ако се бе движил възможно най – близо до дясната граница на платното за движение или, ако не бе навлязъл от южната в северната лента на л.а. на място, по начин и в момента, когато това не е било безопасно.

Следователно, не се обосновава движение в близост до лявата граница на платното по права линия към мястото на удара, в момента на отклоняване на велосипедиста надясно, за да се коментира възможността водачът на МПС да е имал техническа такава да избегне инцидента.

Ищецът е този, който носи док. тежест да установи наличието на виновно и противоправно деяние на лице, за което се поддържа да е причинило ПТП, вследствие на което да е настъпила и съответната вреда.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало.

В случая, предвид ангажираните по делото доказателства, установяване на този елемент от фактическия състав на претенцията не бе извършено пълно и главно, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Еднозначен извод за такова поведение на водача на МПС, което да обуслови издържано заключение за негово поведение, което да е противоправно по смисъла на закона и единствено /или в по – голяма степен, предвид възр. за съпричиняване/ да е довело до настъпване на вредоносния резултат, не може да се направи.

Заключението на ВЛ е по съдържанието си хипотетично – дадени са множество различни варианти на осъществяване на разнородни обстоятелства в реалността, като не е даден превес на определена такава, а напротив – изрично е подчертано, че по делото липсват обективни данни, на база на които да се направи категорично заключение относно механизма на произшествието. Съд. решение не може да почива на хипотези и възможности, т.к. за ангажиране отговорността на задължена страна, законът в чл. 154, ал. 1 ГПК изисква наличието на конкретни предпоставки. Даването на превес на една от множеството изброени хипотези за възможни варианти на случилото се, при липса на достатъчно и обективни данни за това, би представлявало нарушение на правилата на док. тежест в процеса. Ищецът не е ангажирал надлежни такива, от анализа на които да се направи несъмнен и категоричен извод за противоправно поведение на водача – че действията на същия, които да са виновни и в нарушение на установени правила, са довели до смъртта на велосипедиста.

Ето защо и поради недоказване пълно и главно на механизма на ПТП, респ. – наличието на противоправно поведение на водача, няма основание за ангажиране отговорността на застрахователя по ГО. В този смисъл - Решение № 186/22.03.2024 г. по гр. д. № 4906/2022 г., IV г.о. на ВКС; Определение № 3401/07.11.2023 г. по гр. д. № 1227/2023 г., III г.о. на ВКС и др.