Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 82 от 25.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 3047/2022
Вид
Решение № 82
Подписан
25.01.2023
В сила
03.03.2023
Състав
Екатерина Мандалиева, Величка Запрянова Запрянова, Недялка Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Пловдив, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря П. В. Георгиева като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20225300503047 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Постановено е решение № 3426/24.10.2022 г. с което е призната за незаконна и като такава е отменена Заповед № 00016/03.05.2022 г. на Директора на Детска ясла № 30 „***“, ЕИК 0004715040031, с която на основание чл. 328, ал. 1, т.10Б от КТ – по взаимно съгласие, считано от 03.05.2022 г., е било прекратено трудовото правоотношение с П. Н. А., ЕГН ********** и е задължен ответникът да впише в трудовата книжка на ищцата периодът, в който тя е работила при него и основанието за прекратяване на трудовото й правоотношение, като е отхвърлен, като неоснователен и недоказан искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода 03.05 - 30.11.2022 г. в размер на 7 564, 38 лева, заедно със законната лихва, като са присъдени разноски между страните и в полза на бюджета на съдебната власт.

Депозирана е въззивна жалба от П. Н. А., ЕГН **********, против решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск по чл. 344, ал. 1, т.

3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането без работа поради уволнението през периода 03.05.2022 г.

– 03.11.2022 г. в размер на 7 564,38 лева, заедно със законната лихва, като са изложени подробни оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност, както и допуснати процесуални нарушения при постановяването му. Поддържа се, че необосновано първостепенния съд е приел, че до приключване на устните състезания по делото ищцата не е представила доказателства, от които да се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника същата не е започнала работа по друго трудово правоотношение, като се сочи, че така приетото е в противоречие с тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълкувателно дело № 1

6/2013 г. на ОСГК на ВКС, доколкото към исковата молба е представено заверено копие на трудовата книжка на ищцата, от което е видно, че няма вписано последващо трудово правоотношение. Сочи се, че в същото време съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 2 от ГПК и не е указал на жалбоподателката, че същата не сочи доказателства за твърдения от нея факт на оставането ѝ без работа, поради което изготвеният по делото доклад е останал непълен.

Поради изложеното се моли за отмяна на решението в атакуваната му част и вместо това уважаване на осъдителния иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Детска ясла № 30 „***“, чрез адвокат В. М., с който се оспорва същата, като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на обжалваната част от решението и се моли то да бъде потвърдено. Сочи се, че задължение на ищцата е да представи трудовата си книжка, но тя не е сторила това нито преди, нито по време на съдебното производство. Оспорва се наличието на допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение, доколкото съдът е изпълнил задълженията си, като е указал на жалбоподателката, че в нейна тежест е да установи истинността на изложените в исковата молба твърдения и точния дължим размер на претендираното обезщетение, като е дадена възможност в тази връзка да ангажира допълнителни доказателства за съдебното заседание по делото на 19.09.2022 г. Поддържа се, че жалбоподателката не е останала без работа по вина на работодателя, а по свое желание, тъй като е отказала да приеме предложената от същия работодател нова работа, включително и към настоящия момент и не следва да черпи права от подобно поведение. Независимо от това се сочи, че обезщетение не се дължи, доколкото жалбоподателката не е в трудоспособна възраст, а е пенсионер, поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени от П. Н. А. против Детска ясла № 30 „***“ за признаване за незаконно уволнението на ищцата считано от 03.05.2022 г., извършено със заповед № 00016/03.05.2022г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.

328, ал. 1, т. 10б от КТ, вписване на основанието за уволнение в трудовата книжка, както и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа за срок от шест месеца, считано от 03.05.2022 г. в общ размер от 7564,38 лева, заедно със законната лихва.

Претенцията е обоснована с твърдение, че в периода от 03.09.2018 г. до 03.05.2022 г. ищцата е работела на длъжност „касиер - домакин“ при ответника, като извършеното от последния уволнение с процесната заповед № 00016/03.05.2022г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 10б от КТ, е незаконно доколкото, като причина за прекратяването в нея се сочи „по взаимно съгласие“, а в противоречие с това, е посочена квалификация на основание – чл. 328, ал. 1, т. 10б от Кодекс на труда и предизвестие с вх.№ 65/01.04.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, отправено от работодателя. Изложени са твърдения, че записаното уволнително основание е грешно и не кореспондира с действителната фактическа обстановка. Сочи се, че съгласно Разпореждане № **********, издадено от ТП на НОИ – гр. Пловдив, 2 считано от 02.12.2019 г. на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО, което обстоятелство е настъпило след започване на трудовото правоотношение с ответника. Поддържа се и че работодателят не е вписал в трудовата книжка на ищцата основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, както и че ищцата не е постъпила на работа при друг работодател, поради което се претендира съответно работодателят да бъде задължен да впише в трудовата книжка на ищцата коректното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, както и да заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа за срок от шест месеца, считано от 03.05.2022 г.

В подаден по реда на чл. 131 от ГПК отговор от Детска ясла № 30 „***“, не се оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено със заповед № 00016/03.05.2022г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ след отправено до ищцата писмено едномесечно предизвестие. Основателността на иска за незаконно уволнение е оспорена с аргумент, че самата ищца е настоявала трудовото правоотношение да бъде прекратено по този начин, за да е възможно да получи съответното за него обезщетение. Поддържа се, че действителното основание за прекратяване на трудовото правоотношение е това по чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, тъй като правото на пенсия е не само възникнало, но и вече упражнено, като несъответствието му с посочената в заповедта причина за прекратяване се дължи на техническа грешка. Искът за присъждане на обезщетение е оспорен, като неоснователен по съображения, че е подаден от лице, което не е в трудоспособна възраст, а е пенсионер, поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи се също така, че ищцата не е останала без работа, доколкото е предложено преди уволнението да премине на работа в Детска ясла „***“, при който работодател е прехвърлена заеманата от ищцата щатна бройка, но тя е отказала да работи.

За да постанови обжалваното сега решение в атакуваната част, с която е отхвърлен предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа за период от шест месеца, въпреки основателността на иска за признаване за незаконно на оспореното уволнение, районен съд е приел, че ищцата не е представила доказателства, от които да се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, не е започнала работа по друго такова, поради което претенцията в тази част е неоснователна.

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно, а в обжалваната му част и допустимо. Поради това, на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК, следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, с изключение на случаите на установени нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.

Предмет на въззивното производство е предявеният иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ – за осъждане на работодателя да заплати на работника обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение без работа за срок от шест месеца, считано от 03.05.2022 г. в общ размер от 7564,38 лева, заедно със законната лихва.

Материалноправните предпоставки за неговото уважаване са незаконност на извършено от работодателя прекратяване на съществуващото с ищеца трудово правоотношение, в резултат от което незаконното уволнение работникът да е претърпял вреди, изразяващи се в неполучаване на трудово възнаграждение /или получаване на възнаграждение в по-малък размер/ по трудово правоотношение в 3 продължение до шест месеца след уволнението.

В случая с влязлата в сила необжалвана част на решението е установено със сила на присъдено нещо незаконността на уволнението на П. Н. А., ЕГН **********, извършено със Заповед № 00016/03.05.2022 г. на Директора на Детска ясла № 30 „***“, ЕИК 0004715040031, на основание чл. 328, ал. 1, т.10Б от КТ – по взаимно съгласие, считано от 03.05.2022 г. Следователно първата предпоставка - незаконност на извършеното уволнение, е налице.

Относно оставането без работа на жалбоподателката поради незаконното уволнение:

Доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на работника. Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа (тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълкувателно дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС). В съответствие с посоченото, към исковата молба са ангажирани писмени доказателства за оставането на ищцата без работа, като е представено заверено копие от трудова книжка – продължение № 267, серия Р, № 442080 (л. 7 – л. 22 от делото на РС). С оглед обстоятелството, че ход на устните състезания пред районен съд е даден на 12.10.2022 г., а периодът, за който се претендира обезщетение е изтекъл на по – късна дата – 03.11.2022 г. във въззивното производство е прието, като доказателство в хипотезата на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК, заверено копие от същата трудова книжка – продължение № 267. От тях се установява, че последното извършено вписване в трудовата книжка на работника е на страници 22 и 23 от работодател Детска ясла № 30 „***“, относно процесното трудово правоотношение. Същата констатация е направена от съда и на 16.01.2023 г. в открито съдебно заседание по делото, когато е представен оригиналът от трудовата книжка, като установеното кореспондира изцяло и на приетото във въззивното производство удостоверение изх.№