Решение № 1517 от 21.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1517 гр. София, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Ирина Стоева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20211100511391 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 20160057 от 20.07.2021 г. по гр.д.№ 7413 по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 56-ти състав се: ОСЪЖДА Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, като правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“, свързана с дейността на дирекция „Жандармерия“, към Министерство на вътрешните работи, да заплати на Д. В. Ч., по иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /ред. до изм. ДВ бр. 60/20 г./ сумата от 1241,99 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.02.2017 г. до 31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 11.02.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 1247,53 лв.;

ОСЪЖДА Главна дирекция

„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, като правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“, свързана с дейността на дирекция „Жандармерия“, към Министерство на вътрешните 1 работи, да заплати на Д. В. Ч., по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от

143,37 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху всяка една от дължимите главници, считано от 26 - то число на месеца, следващ първото тримесечие на 2017 г., до 10.02.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 650 лв., представляваща разноски по делото.

В тежест на ответника са възложени разноски по чл.78, ал.6 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, ответник пред СРС . Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.

Счита, че не е налице празнота в ЗМВР по изчисляване и изплащане на този труд. За процесния период – 10.02.2017 г.- 31.12.2019 г. били действали три Наредби, които уреждали тези въпроси. А конкретния размер се определял със заповед на министъра на вътрешните работи. В случая не се касаело до непълен акт. Затова счита, че неприложимо било правилото на чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ, където положения 7 часа нощен труд се заплаща като 8 часа след умножаване с коефициент 1,143, както било прието от СРС. Позовава се на чл.187, ал.7 ЗМВР, редакция обнародвана в ДВ, бр.85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Сочи, че ЗМВР бил специален и правилата въведени с него били относими единствено за служителите на МВР. Затова не следвало да се прилагат нормите на КТ и подзаконовите нормативни актове, предвид поблагоприятния резултат.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В хода по същество /в писмената защита/ се позовава на решение на СЕС по С-262/20 и С-451/16 и С-243/19. Сочи, че разпоредбата на чл.187, ал.7 ЗМВР, редакция обнародвана в ДВ, бр.85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. не може да бъде дерогирана от подзаконов нормативен акт, както бил сторил СРС.

По въззивната жалба е постъпил отговор от Д. В. Ч., ищец пред СРС в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Позовава се на чл.140, ал.1 КТ във връзка с препратката на чл.188, ал.2 ЗМВР.

2

В хода по същество /с писмената защита/ сочи, че вземането за възнаграждение за нощен труд било уредено самостоятелно в чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР и чл.179, ал.1,предл.2 ЗМВР. Приетите от министъра на вътрешните работи Наредби, действали за процесния период, обаче, не съдържали изрична уредба на заплащането на положения нощен труд. Именно за това СРС бил приложил субсидиарно чл.9 и чл.18 от НСОРЗ. Размерът на дължимото на ищеца възнаграждение бил установен от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и възлизал на 1 241,99 лв. Както Директива 2003/88 ЕО, така и националното законодателство сочело, че полагащите нощен труд следва да бъдат компенсирани чрез различни мерки – под формата на намалена продължителност на работното време, допълнителни почивки и допълнително заплащане на труда, удължен годишен отпуск, заплащане на обезщетения и др. Счита, че тези мерки включват и гарантиране на справедлив размер на възнаграждението за нощен труд. Сочи, че изчисленията на въззивника са погрешни. Позовава се на съдебна практика на СГС по идентични казуси. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 23.07.2021 г.

Въззивната жалба е подадена на 30.07.2021 г./по пощата/.

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба: по

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че делото не се спори между страните, че ищецът е бил в служебно 3 правоотношение с ответника през процесния период, като заемал длъжността „старши полицай“ в сектор „Охрана на обществения ред“ при Зонално жандармерийско управление- гр.Пловдив, при дирекция „Жандармерия“ към Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“; че работното му време било уговорено при сумарно отчитане на тримесечен период, и че ищецът изпълнявал точно служебните си задължения, като полагал труд на смени по график на 12 – часови дежурства.

Спорният въпрос по делото бил дали ответникът дължи заплащане на парично възнаграждение за нощен труд след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд за дежурствата, които ищецът е положил през процесния период.

Като държавен служител, заемащ процесната длъжност, ищецът бил в служебно правоотношение с ответника през процесния период. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза било видно, че смените, на които е работил ищецът през периода от 10.02.2017 г. до 31.12.2019 г., били организирани като 12 – часови смени, по определен от работодателя график при сумирано тримесечно изчисляване, като включвали и работа през нощта от 22:00 – 06:00 часа.

Законът за Министерството на вътрешните работи се явявал специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По отношение на нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР предвиждала да е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентирала, че работното време на държавните служители се изчислявала в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период. С оглед характера на заеманата длъжност през периода от 10.02.2017 г. до 31.12.2019 г. ищецът бил полагал труд през нощта /22:00 – 06:00 часа/, а отработеното работно време се изчислявало сумарно.

Предвид тези си мотиви СРС е приел, че ЗМВР урежда нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР, аналогично на общата норма на чл. 136 КТ. Същото се отнасяло и до 4 отчитането на работното време, в зависимост дали се касае за подневно или сумирано изчисляване. В ЗМВР обаче липсвала разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време, каквато се съдържала в чл. 140 КТ, като специалният закон се ограничавал единствено с въведеното 8 - часово ограничение при полагане на нощен труд на смени в случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, като по отменения закон за МВР това ставало с инструкция на министъра.

Първоначално действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.

/обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г./, която била отменена с решение № 8585 от 11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС /влязло в сила и обнародвано с ДВ, бр. 59/29.07.2016 г./, което възстановило действието на Наредба № 8121з407/ 11.08.2014 г. съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК.

Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. била повторно отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./. Последната oт своя страна била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в 5

Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г./.

Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. били аналогични и гласели, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период. В Наредба № 8121з - 592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з - 776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. липсвало изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 0,143.

Това означавало, че в специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове е налице непълнота по въпросите за продължителността на седмичното работно време през нощта и преизчисляване на часовете положен нощен труд от държавните служители в МВР.

Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният акт бил непълен, за неуредените от него случаи се прилагали разпоредбите, които се отнасяли до подобни случаи, ако това отговаряло на целта на акта. В случая се касаело за полагане на труд от държавен служител, като най – близки и сходни по цел били разпоредбите на ЗДСл. В този смисъл били и разясненията в т. 23 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК. Макар и в действащия ЗМВР да нямало законова делегация, препращаща към общия ЗДСл, както това било уредено в отменения ЗМВР, то доколкото нямало изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение намирал ЗДСл, който от своя страна пък препращал към трудовото законодателство по КТ. Обратното разбиране щяло да постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Тази принципна постановка била възприета и при отговора на въпроса, по който било допуснато касационно обжалване, в 6 решение № 311 от 8.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ІV г. о., което макар да било с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, давало принципно отговор на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР. В него било посочено, че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 Конституцията и чл. 14 ЕКЗПЧОС.