Решение № 429 от 13.08.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Кърджали, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140101371 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с трудов спор.

Ищцата Г. Н. Д. от ****** сочи, че работила при ответника по безсрочно трудово правоотношение на длъжността „******“. Със заповед №******/******г. на Директора на РДГ-Кърджали било прекратено трудовото й правоотношение, считано от ******г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращение на щата за длъжността „******“. Счита издадената заповед за незаконосъобразна по следните съображения: същата се явявала немотивирана, от заповедта не ставало ясно коя длъжност е съкратена , на какво основание, в същата не се съдържало относимото правно и фактическо основание, което ограничавало правото на защита на ищцата. Твърди също така , че нямало реално съкращаване на щата или закриване на длъжността. Ответникът не бил извършил подбор преди да пристъпи към прекратяване на трудовото й правотношение съобразно чл. 329, ал.1 от КТ. На изпълняваната от нея длъжност бил назначен служител с по-ниска степен на квалификация от тази на ищцата. Освен това към датата на прекратяване на ТПО била в отпуск по болест и ответникът е следвало да вземе мнението на ТЕЛК съгласно чл. 333, ал.2 от КТ. Сочи, че страдала от заболяване по Наредба №5, поради което работодателя в случаите на чл. 328, ал.1, т.2 от КТ можел да прекрати ТПО само с предварително разрешение на инспекцията по труда. Такова разрешение не било налице. Когато работника е трудоустроен по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 от КТ преди уволнение се вземало задължително становище на ТЕЛК. С оглед неспазване на чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, ответникът постановил незаконосъобразен акт, който следвало да се отмени.

Моли да се постанови решение, с което уволнението й да се признае за незаконно и 1 уволнителната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна; да бъде възстановена на предишната си работа „специалист – ****** *******“ в РДГ-Кърджали; на основание чл.

344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ да й бъде присъдено обезщетение за времето , през което останала без работа вследствие незаконното уволнение, а именно за периода от ******г. до ******г. в размер на сумата в общ размер на 7 686.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на уволнението – ******г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковете.

Ответникът „Регионална Дирекция по горите“ гр.Кърджали оспорва исковете. Сочи, че уволнителната заповед съдържала изискуемото от закона съдържание и мотиви. Сочи , че съкращението на щата било реално , за което представя утвърдено щатно разписание от 01.04.2025г., в което длъжността „специалист ******„ била трансформирана в „******“.

Сочи , че предвид здравословното състояние на ищцата било изискано становище от ТЕЛККърджали за мнение относно обстоятелството дали ищцата ползва закрила по чл. 333, ал.1, т.3 от КТ. С писмо рег. № ******/****г. директора на РДИ ги уведомил, че материалите по преписката били изпратени по компетентност на първи състав на ТЕЛК-Кърджали, като отговор не бил постъпил в РДГ-Кърджали и до настоящия момент. Неоснователно било и твърдението за неспазване на чл. 329, ал.1 от КТ, тъй като заеманата от ищцата длъжност била единствена и нямало друга длъжност в щатното разписание с еднакви или с несъществено отличаващи се трудови функции, поради което не възниквало задължение на работодателя за извършване на подбор. Оспорва също така ищцата към момента на прекратяване на ТПО да е била в болничен, тъй като последния представен от нея болничен лист бил за периода от 18.08.2025г. до 20.09.2025г.. Оспорва ищцата да е останала без работа след уволнението. Моли да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа отговора.

Съдът, като обсъди доказателствата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От заповед №******/******г. на директора на РДГ-Кърджали инж.М.М. се установява, че на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ и чл.5, ал.1, т.8 от Устройствения правилник на РДГ е прекратено, считано от ******г. , трудовото правоотношение с ищцата Г. Н. Д. с ЕГН **********, заемаща длъжността „******“ при РДГ-Кърджали, поради съкращение на заеманата от нея длъжност, извършено въз основа на влязло в сила от 01.04.2025г. длъжностно разписание.

От Експертно решение № ******/******г. на ТЕЛК – * състав при УМБАЛ „Канев“АД гр.Русе се установява, че на ищцата са признати 26% ТНР за срок от две години до 01.12.2027г. с дата на инвалидизация от 31.10.2025г. и водеща диагноза :

2

Неинсулинозависим захарен диабет, Без усложнения .

От личното трудово досие на ищцата се установява , че на 31.07.2025г. с изрична молба вх. № ******/******г. същата е уведомила Директора на РДГ-Кърджали , че страда от захарен диабет.

Видно от съдържащата се в личното трудово досие на ищцата Епикриза на отделение по вътрешни болести при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ гр.Кърджали от дата ******г. , на ищцата е поставена окончателна диагноза : Диагностика и лечение на декомпенсиран захарен диабет. Неинсулинозависим захарен диабет без усложнения, декомпенсиран .

Видно от личното трудово досие на ищцата , с писмо изх. № ******/******г. на Директора на РДГ-Кърджали, адресирано чрез Директора на РЗИ-Кърджали до ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД-Кърджали, Директорът на РДГ-Кърджали е отправил искане по чл.333, ал.2 от КТ за получаване на мнение за уволнение на категории работници и служители , ползващи се със специална закрила по чл. 333, ал.1, т.3 от КТ по отношение на ищцата Г. Н. Д. , заемаща длъжността „******“ в РДГ-Кърджали, предвид предстоящо прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ. В досието не се съдържа мнение на ТЕЛК по направеното искане.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира иска по чл. 344, ал.1 , т.1 от КТ за основателен и доказан. Това е така, тъй като по делото безспорно се установи, че с процесната уволнителна заповед е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване на щата. Установи се също така, че към датата на уволнението – ******г. ищцата е страдала от заболяване, включено в Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, чл.1,ал.1 т.6 от Наредбата, а именно захарна болест. Установи се , че служителят е изпълнил задължението си по чл. 313а КТ за уведомяване на работодателя за състоянието си и последният е бил известен за това обстоятелство към датата на връчване на уволнителната заповед – ******г.. Това е и моментът, към който предварителната закрила се осъществява, съгласно чл. 333, ал. 7 КТ.

При декларирано заболяване по Наредба № 5/87 г. работодателят е следвало да поиска както предварително разрешение на инспекцията по труда, така и мнение на трудово-експертната лекарска комисия по повод уволнението, като по делото се установи , че е изпратено искане до ТЕЛК за мнение, на което не е получен отговор, а относно задължителното изискване за дадено разрешение от инспекцията по труда , съобразно разпоредба на чл. 333, ал.1, т.5 от КТ, такова въобще не е поискано. Изложеното обуславя извод за незаконност на уволнението, поради неспазена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ.

При това положение, следва само на основание императивната разпоредба на чл. 344, ал.3 от КТ заповедта за уволнение да се отмени като незаконосъобразна, без съдът да разглежда спора по същество, тъй като преди уволнението не е било поискано съгласие на инспекцията по труда за уволнение на служител, попадащ под закрилната норма на чл. 333, ал.1, т.3 от КТ.

3

Ето защо, следва да се постанови решение, с което да се признае уволнението на ищцата за незаконосъобразно и да се отмени процесната уволнителна заповед като незаконна, на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ във вр. с чл. 344, ал.3 от КТ.

Като последица от уважаването на главния иск, следва да се уважат и обективно съединените акцесорни искове по чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ и ищцата следва да бъде възстановена на предишната си работа на длъжността “ ******” при РДГ-Кърджали и на основание чл. 225, ал.1 от КТ да й се присъди обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на уволнението - за периода от ******г. до ******г. в размер на сумата от 3 929.79 евро/7 686.00 лева, установена по размер от приетото заключение по назначената ССчЕ/ , ведно със законната лихва за забава , считано от 10.11.2025г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото, следва ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 022.58 евро /2 000 лева/ , а по сметка на КРС държавна такса от 30.68 евро /60.00 лева/ за двата неоценяеми иска и сумата от 157.19 евро /307.44 лева/ – държавна такса върху оценяемия иск спрямо размера на присъденото обезщетение, както и направените по делото бюджетни разноски за ССчЕ в размер на 134.98 евро /264.00 лева/.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА като незаконосъобразна заповед №******/******г. на директора на РДГ-Кърджали инж.М.М., с която на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ и чл.5, ал.1, т.8 от Устройствения правилник на РДГ, считано от ******г. е прекратено трудовото правоотношение с ищцата Г. Н. Д. с ЕГН ********** от ******, кв.******, бл.“******“, заемаща длъжността „******“ при РДГ-Кърджали и ПРИЗНАВА уволнението за незаконно.

ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Н. Д. с ЕГН ********** от ******, кв.******, бл.“******“ на предишната й работа на длъжността „******“ при РДГ-Кърджали.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр.Кърджали, ул.“Васил Левски“ №2, представлявана от директора инж.М.М. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. Д. с ЕГН ********** от ******, кв.******, бл.“******“ сумата в размер на 3 929.79 евро/7 686.00 лева/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение- за периода от от ******г. до ******г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.11.2025г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 1 022.58 евро /2 000 лева/ за адвокатско 4 възнаграждение.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр.Кърджали, ул.“Васил Левски“ №2, представлявана от директора инж.М.М. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на КРС държавна такса от 30.68 евро /60.00 лева/ върху двата неоценяеми иска, сумата от 157.19 евро /307.44 лева/ – държавна такса върху оценяемия иск спрямо размера на присъденото обезщетение, както и направените по делото бюджетни разноски за ССчЕ в размер на 134.98 евро /264.00 лева/.

Да се връчи на страните препис от съдебното решение.

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от датата, обявена в съдебно заседание за постановяване на решението.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5