Определение № 951 от 12.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 951 гр. Ловеч, 12.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500590 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 1002/ 02.11.2023 година, постановено по ч.гр.д. № 599 по описа за 2023 година, Районен съд – Луковит е уважил заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, седалище в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А.В и М.М, за издаване на Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу длъжника М. А. И. от град Луковит,Ловeшка област за следното вземане: сумата от 1150.50 лева, представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги; сумата от 1345.58 лева, представляваща неплатени суми по договор за продажба на изплащане; държавна такса в размер на 49.92 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, като заявлението в частта относно претендираните неустойка за неизпълнение в размер на 1054.85 лева представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и договор за продажба на изплащане,за мораторна лихва в размер на 417.03 лева и за искането за разноски над признатия в настоящето разпореждане размер и до претендирания такъв от 229.36 лева е отхвърлено. На заявителя е указано на основание чл.415, ал.3, вр.ал.1, т.3 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземанията си, за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.

1

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, чрез пълномощника старши юрисконсулт Михаил Караколев, с която е обжалвано като незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумата, 1054.85 лева, представляваща общ размер на начислени неустойки, 417.03 лева – мораторна лихва върху цялата главница и 29.44 лева държавна такса. Изложени са подробни съображения.

Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част, претендира разноски.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. На основание чл. 278, ал. 1 и ал.

2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

Производството по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало пред Районен съд - Луковит по повод заявление на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК ***, за парично земане в общ размер на сумата 3 550.93 лева, от която: 1150.50 лева – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 1 345.58 лева – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, 1 054.85 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, както и 417.03 лева – мораторна лихва върху цялата сума от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането. Претендирани са и разноски държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 229.36 лева.

Жалбата е неоснователна.

При действието на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

2

В конретния случай въззивният съд приема, че не се установява подлежщо на изпълнение вземане по отношение на претендираната неустойка. Видно от приложените договори, допълнителни споразумения и ОУ е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по тях по вина на потребителя е предвидено заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, изразяващо се в незаплащане в срок на дължими суми за ползване на мобилни услуги и лизингови вноски. В заявлението е посочено, че по договор с партиден номер М6143154, като част от рамков Договор № 505499809, са начислени задължения в общ размер на 3 550.93 лева за периода от 11.03.2022 година до 05.11.2022 година, от които е начислена неустойка в общ размер на 1 054.85 лева, поради прекратяване на договора по вина на абоната.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Безспорно длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, поради което при действието на чл. 410, ал. 3 от ГПК към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

В конкретния казус твърдението е за едностранно разваляне на договора, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника – абонат на електронни съобщителни услуги. Касае се за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. В този смисъл липсват твърдения в заявлението, като това не се установява и от приложените към заявлението писмени доказателства, съгласно чл. 410, ал.3 от ГПК.

По отношение претенцията за мораторна лихва. Предвид акцесорния си характер, с оглед отхвърлянето на претенцията за неустойки, следва да бъде отхвърлено заявлението и за претендираната мораторна лихва върху неустойката, както и в частта за разноските, дължими съобразно уважената част.

При тези съображения атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Предвид този изход от процеса на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, не 3 следва да се присъждат разноски.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1002/ 02.11.2023 година, постановено по ч.гр.д. № 599 по описа за 2023 година по описа на Районен съд – Луковит, в обжалваната част.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4