Определение № 1515 от 09.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1515 гр. София, 09.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20261000501198 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С определение № 2443 от 30.01.2026 год., постановено по в.гр.д. № 458/2026 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, съдът е оставил без разглеждане частната жалба с вх. № 355563/30.10.2025 г., подадена от ответника Д. Й. Д. срещу определение № 44532/27.10.2025 г., постановено по гр. д. № 34515/2025 г., по описа на СРС, 178 състав, с което е прекратено производство по делото на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от иска.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от Д. Д., в която се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че за него липсва правен интерес от обжалване на прекратителното определение, позовавайки се на чл.233 от ГПК. Поддържа, че му е нарушено правото на защита, тъй като съдът не е обсъдил мотивите, изложени в частната му жалба и представените доказателства, имащи отношение към жалбата. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане на жалбата му по същество.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото намира следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред въззивния Софийски градски съд е образувано по частна жалба с вх.

№ 355563 от 30.10.2025 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство Д.

Й. Д. срещу определение № 44532 от 27.10.2025 г., постановено по гр.д. № 34515/2025 г., по описа на СРС, 178 състав, с което е прекратено производство по делото на основание чл.233 ГПК, поради отказ от иска. Частният жалбоподател е поддържал, че първоинстанционният 1 съд преждевременно е прекратил производството, като не е обсъдил представените от ответника документи, които са от значение за висящността на делото и по този начин е нарушено правото му на защита и не са изяснени всички необходими факти, поради което се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът в обжалвания съдебен акт е приел, че за ответника в производството не е налице правен интерес от обжалване на прекратителното определение на първоинстанционният съд, което процесуално действие е станало на основание чл.233 от КПК – отказ от иск и е оставил жалбата без разглеждане.

Определението е правилно.

Производството по гр. д. № 34515/2025 г., по описа на СРС, 178 състав, е образувано по искова молба на „Софийска вода“ АД, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен срещу ответника Д. Й. Д. установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 836,37 лева, представляваща стойност на предоставени и незаплатени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, за периода от 21.07.2020 г. до 13.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК – 23.01.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.02.2025 г. по ч. гр. д. № 4071/2025 г., по описа на СРС, 178 състав.

Поради постъпил отказ от исковата претенция, от ищцовата страна, съдът е прекратил производството по делото, на основание чл.233 от ГПК. С направеното изявление за отказ от иска, ищецът десезира съда окончателно, като съгласно чл.233, изр.2 от ГПК за него не е налице възможност за предявяване на същата претенция отново в друг процес. Когато десезирането се извършва именно по реда на чл.233 от ГПК, процесуалното отношение се развива само между ищеца и съда, поради което и прекратителното определение подлежи на обжалване от ищеца, но не и от ответника, независимо от това дали производството спрямо него се прекратява изцяло или частично. Поради това ответникът в производството не разполага с възможност за обжалване на прекратителното определение, при отказ от иска, като за него не е и налице правен интерес от възстановяване висящността на първоинстанционното дело. В тази връзка представените от ответната страна доказателства се явяват ирелевантни.

Въз основа на изложеното и поради съвпадение на изводите на настоящият съдебен състав с тези на Софийския градски съд, то обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а жалбата – без уважение.

Водим от изложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от Д. Й. Д. частна жалба с вх.№ 29732 от 04.03.2026 год. срещу определение № 2443 от 30.01.2026 год., постановено по в.гр.д. № 458/2026 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, с което съдът е оставил без разглеждане частната жалба с вх. № 355563/30.10.2025 г. срещу определение № 44532/27.10.2025 г., постановено по гр. д. № 34515/2025 г., по описа на СРС, 178 състав, с което пък е прекратено производство по делото на основание чл.233 от ГПК, поради отказ от иска.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3