Акт от 21.12.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. Варна, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ при участието на секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 1475/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Р.Н.В.,

ЕГН: **********,***, срещу Заповед № 237/29.05.2020 г. на Ректора на Технически университет /ТУ/ – Варна, в частите по т. II.

2, 3 и 4, с които: е отменен проведеният конкурс и резултатите от него за заемане на академична длъжност „Професор“ по професионалното направление – 5.2 Електротехника, електроника и автоматика, научна специалност „Електроизмервателна техника“ към катедра „ТИЕ“ при ЕФ на ТУ – Варна, приключил с решение на факултетния съвет при ТУ – Варна, отразено в протокол № 12/18.04.2016 г.; е отменена Заповед № 237/19.04.2016 г. на Ректора на ТУ – Варна, с която е утвърден изборът на Р.Н.В. за заемане на академичната длъжност „Професор“ по професионалното направление – 5.2 Електротехника, електроника и автоматика, научна специалност „Електроизмервателна техника“ към катедра „ТИЕ“ при ЕФ на ТУ – Варна; е обявена за невалидна диплома № тув-ад-2016-041, издадена на 22.04.2016 г. на Р.Н.В. за академична длъжност „Професор“ по професионалното направление – 5.2 Електротехника, електроника и автоматика, научна специалност „Електроизмервателна техника“, при ТУ – Варна.

Жалбоподателят намира заповедта в обжалваната част за незаконосъобразна – издадена от некомпетентен орган, в нарушение на материалнопрваните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че комисията по академична етика, назначена от Министъра на образованието и науката, е формирана в нарушение на чл. 30, ал. 8, т. 1 и чл. 30а, ал. 3, изречение трето от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/, тъй като членовете ѝ не са хабилитирани лица, включени в регистъра по чл. 2а от ЗРАСРБ. Сочи, че в хода на образуваните прокурорски преписки е установено, че не е налице плагиатство, поради което не са налице фактическите основания за издаване на заповедта. Счита, че заповедта в оспорените части е издадена от некомпетентен орган, тъй като съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 от ЗРАСРБ, на основание на който е издадена заповедта, ректорът на висшето училище разполага единствено с правомощие да освободи от академична длъжност определено лице при наличие на посочените в закона предпоставки. Отправя искане за обявяване на заповедта за нищожна, а в условие на евентуалност – за отмяната ѝ в обжалваните части, както и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие.

Ответникът – Ректорът на ТУ – Варна, чрез процесуален представител, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна, излагайки аргументи за законосъобразност на заповедта в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Съгласно решение на ФС на ЕФ при ТУ – Варна по протокол № 12/18.04.2016 г. /л. 48 от делото/ доц. д-р инж. Р.Н.В. е избран за „Професор“ по професионално направление – 5.2 Електротехника, електроника и автоматика, научна специалност „Електроизмервателна техника“ при ЕФ на ТУ – Варна.

С протокол № Д.94.3 от проведено заседание на

08.09.2017 г. /л. 39-46 от делото/, научно жури, утвърдено със Заповед № 252/23.05.2017 г. на Ректора на ТУ – Варна, взема решение да присъди научна степен „доктор на науките“ на проф. д-р инж. Р.Н.В. в професионално направление 5.1 Машинно инженерство“, по научна специалност „Технология на машиностроителните материали“ във връзка с представен дисертационен труд на тема „Изследване на методите и средствата за повърхностно обработване на материали за дентални импланти“.

До Министъра на образованието и науката са депозирани сигнали № 94-3965/13.07.2017 г., № 94-3965/08.08.2017 г., № 94-3965/30.08.2017 г., № 94-3965/15.09.2017 г., № 94-5761/04.10.2017 г., № 94-3965/04.10.2017 г., № 94-5761/11.10.2017 г., № 94-5761/31.10.2017 г., № 94-6471/16.11.2017 г., № 94-74/05.01.2018 г., № 94-114/11.01.2018 г., № 94-114/28.03.2018 г. и № 94-114/12.07.2018 г. от проф. д-р О Ф и проф. д.т.н. Н М , съдържащи твърдения за буквално преписване на конкретни части от дисертационен труд на проф. Р.В. на тема „Изследване на методите и средствата за повърхностно обработване на материали за дентални импланти“ от научни трудове на други лица.

Със Заповед № РД09-2516/14.09.2018 г. на Министъра на образованието и науката, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 30а от ЗРАСРБ и чл. 6, ал. 4 от Правилника за дейността на Комисията по академична етика, е определен съставът на Комисията по академична етика.

Със Заповед № РД09-2734/28.09.2018 г. на

Заместник-министъра на образованието и науката е наредено да се извърши проверка по допустимостта на сигналите, подадени от проф. д-р О Ф и проф. д.т.н. Н М , от определена със същата заповед комисия.

Резултатите от проверката на комисията са отразени в протокол № 1 от 28.09.2018 г., в който е прието, че всички сигнали отговарят на условията за допустимост по чл. 30, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ЗРАСРБ. Назначени са трима арбитри – хабилитирани професори, които да разгледат сигналите относно закононарушения при провеждане на процедура за защита на дисертационния труд на проф. Р.В..

Арбитрите са изготвили становища, за които проф. Р.В. е уведомен с писмо № 0414-76/15.10.2018 г. на председателя на Комисията по академична етика към Министерството на образованието и науката, като му е предоставена възможност за изразяване на становище по техните доклади.

С писмо вх. № 94-5383/10.10.2018 г. проф. Р.В. оспорва твърденията, изнесени в сигналите на професорите М и Ф .

На основание чл. 30, ал. 6 и ал. 4, т. 2 от ЗРАСРБ и въз основа на приетото от комисията по чл. 30, ал. 5 от ЗРАСРБ, със Заповед № РД09-2738/28.09.2018 г., издадена от Заместник-министъра на образованието и науката, на Комисията по академична етика е възложено извършването на проверка по същество на всички сигнали, депозирани от проф. д-р О Ф и проф. д.т.н. Н М , като е разпоредено в срок от 30 дни от назначаването на комисията същата да се произнесе с доклад, подписан от нейните членове. Със Заповед № РД09-3098/29.10.2018 г. на Заместник-министъра на образованието и науката е изменена Заповед № РД09-2738/28.09.2018 г., като срокът по т. III. от последната е удължен с 10 дни.

Правомощията на Заместник-министъра на образованието и науката за издаване на гореописаните заповеди са му предоставени със Заповед № РД09-2726/27.09.2018 г., издадена от Министъра на образованието и науката на основание чл. 26, т. 2 от Закона за администрацията във връзка с чл. 30, ал. 4, 5, 6 и 10 от ЗРАСРБ.

За резултатите от работата на Комисията по академична етика към Министъра на образованието и науката е съставен доклад вх. № 18-710/02.11.2018г., в който, въз основа на категоричните мнения на арбитрите, че хабилитационният труд на проф. В. и представените от него научни публикации и разработки са преписани на 100 % от трудове на други автори, и след обсъждане на възраженията на проф. Р.В., които са счетени за неоснователни, е прието, че проф. д.т.н. Р.В. при написването и защитата на дисертационния си труд за присъждане на научната степен „доктор на науките“ и в представените от него научни трудове за участие в конкурса за заемане на академичната длъжност „професор“ е представил като собствени трудове на свои колеги от ТУ – Варна и от чужди автори, без съответното позоваване и цитиране – плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ, с което е извършил нарушението по чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗРАСРБ.

Въз основа на констатациите в доклад вх. №

18-710/02.11.2018 г. на Комисията по академична етика към Министъра на образованието и науката за доказано плагиатство в дисертацията и в научните трудове на Р.Н.В.,*** е издал обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № 237/29.05.2020 г., с която: по т. I. е отменена Заповед № 161/02.04.2020 г. на Ректора на ТУ – Варна, и по т. II., на основание чл. 35, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 от ЗРАСРБ: 1. е прекратено трудовото правоотношение с Р.Н.В. за длъжността „Професор“ по професионално направление – 5.2 Електротехника, електроника и автоматика, научна специалност „Електроизмервателна техника“ към катедра „ТИЕ“ при ЕФ на ТУ – Варна, считано от 01.06.2020 г.; 2. е отменен проведеният конкурс и резултатите от него за заемане на академична длъжност „Професор“ по професионалното направление – 5.2 Електротехника, електроника и автоматика, научна специалност „електроизмервателна техника“ към катедра „ТИЕ“ при ЕФ на ТУ – Варна, приключил с решение на Факултетния съвет при ТУ – Варна, отразено в протокол № 12/18.04.2016 г.; 3. е отменена Заповед № 237/19.04.2016 г. на Ректора на ТУ – Варна, с която е утвърден изборът на Р.Н.В. за заемане на академичната длъжност „Професор“ по професионалното направление – 5.2 Електротехника, електроника и автоматика, научна специалност „Електроизмервателна техника“ към катедра „ТИЕ“ при ЕФ на ТУ – Варна; 4. е обявена за невалидна диплома № тув-ад-2016-041, издадена на 22.04.2016 г. на Р.Н.В. за академична длъжност

„Професор“ по професионалното направление

– 5.2 Електротехника, електроника и автоматика, научна специалност „Електроизмервателна техника“, при ТУ – Варна.

При така установеното от фактическа страна,

Административен съд – Варна, Пети състав, намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице – адресат на акта, с правен интерес от неговото обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Противно на твърденията в жалбата, оспорената заповед е валиден административен акт. Същата е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 35, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ, съгласно която в компетентността на ректора на висшето училище е отнемането на придобитата по реда на този закон научна степен, с която е свързано нарушението в хипотезата на доказано по законоустановения ред плагиатство.

Неоснователно жалбоподателят, чрез упълномощения от него адвокат, поддържа, че Ректорът на ТУ – Варна не е разполагал с материална компетентност за издаване на заповедта в обжалваните части. Това твърдение неправилно е аргументирано с разпоредбата на чл. 36 от ЗРАСРБ и с необходимост от провеждане на производство по възобновяване по чл. 99 от АПК.

Съгласно чл. 36 от ЗРАСРБ при освобождаването от академична длъжност по чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2 и отнемането на научна степен по чл. 35, ал. 2 всички лични права на лицето, произтичащи от научната степен и академичната длъжност, се смятат за отменени. Действително по смисъла на цитираната разпоредба отмяната на личните права настъпва по силата на самия закон – в случая с освобождаване на жалбоподателя от академичната длъжност „професор“, но това не е пречка тази отмяна на лични права да бъде прогласена и с нарочна заповед, както е сторено в случая.

Производството по освобождаване от академична длъжност и отнемане на научна степен при доказано по установения ред плагиатство е специално административно производство, което изключва приложимостта на особеното административно производство по възобновяване на производство по издаване на административни актове – чл. 99 и следващите от АПК.

Възобновяването е преодоляване на формалната законна сила на административните актове и своеобразно продължаване на административното производство с ново поставяне на материалноправните въпроси, които са били основен предмет на производството и са били решени с издадения административен акт, какъвто не е разглежданият казус. Противно на твърдяното от жалбоподателя с нормата на чл.35 от ЗРАСРБ не се въвежда възможност за преразглеждане на правен въпрос, по който е налице влязъл в сила административен акт на друг орган – в случая решение на Факултетния съвет за избор на „професор“, правният резултат от което би могъл да бъде отмяна или изменение на акта. С тази разпоредба се въвежда правна регламентация на последващото развитие на отношенията по упражняването на права, възникнали от придобиване на научна степен, при доказано след присъждането ѝ плагиатство, респективно недостоверност на представените научни данни в научните трудове, въз основа на които дадено лице е придобило или е участвало в процедура за придобиване на научна степен, или е заело или е участвало в конкурс за заемане на академична длъжност. Правното ѝ действие е насочено към настъпилия от такъв административен акт правен ефект в полза на лице, по отношение на което е установено и доказано наличие на някое от основанията по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ, и се изразява в наличието на тежката санкционна последица по отнемане на присъдената научната степен /чл.