Решение № 2982 от 28.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2982 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330111538 по описа за 2022 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника А. Ф. М., че последният дължи на ищеца сумата от 1000,54 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 06.08.2018 г. – 06.04.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № **, както и мораторна лихва в размер на 137,44 лева за периода 31.10.2018 г. – 31.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.04.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № *** г. по ч.гр.д. № ***по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, ** гр.с.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № *** за обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № **, в качеството му на собственик на същия. Отчетът в обекта бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство. Доколкото от страна на ответника не било изпълнено задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена 1 канална вода за периода от 06.08.2018 г. – 06.04.2022 г., ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №*** описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, *** гр.с. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.

М. чрез назначения му особен представител – адв. А., с който се оспорва исковата претенция. Посочва се, че между страните липсва облигационно отношение, доколкото липсват доказателства ищецът да се явява собственик на процесния недвижим имот, да е живял в него или да е налице сключен писмен договор между тях. Възразява се, че и липсват доказателства за реалното количество консумирана питейна вода, доколкото представените към исковата молба писмени доказателства представляват частни свидетелстващи документи, съставени от ищцовото дружество. В тази насока се оспорват представените копия от карнети, доколкото същите не са подписани от ответника. Възразява се, че до процесния обект не е доставяно количество питейна вода, като не са извършвани ежемесечни отчети, което противоречало на разпоредбите на чл. 22, чл. 23, ал.4 и чл. 24, ал.4 от Общите условията. Липсвало и посочване колко души живеят в имота, като необосновано се явявало начисляването на 10 куб. месечно потребление.

Също така издадените от ищеца фактури не отразявали реалното количество потребена вода. Отделно от изложеното, при условията на евентуалност, се възразява, че част от претендираните вземания са погА.и по давност, предвид изтеклия тригодишен срок за събиране на вземането.

С оглед изложеното се претендира предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

2

Видно от приложеното ч.гр.д. №***о описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № *** г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е подадена настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „***“ № ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

По делото не се ангажираха доказателства от ищеца, при разпределена от съда в доклада доказателствена тежест, както и при изрични дадени указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК, ответната страна да е собственик на водоснабдения имот, както се твърди в исковата молба. Не се представи титул за собственост, с който да се установи, че ответната страна е придобила правото на собственост по отношение на водоснабдения имот на някой от способите по чл.55 ЗС. Отделно от това, от изисканата справка от отдел „Местни данъци и такси“ – гр. Пловдив и приложените съм нея декларации се 3 установява, че за периода от 21.04.1998 г. до момента ответникът не е подавал декларация по чл.14 ЗМДТ за имот, находящ се в гр. П. на посочения адрес.

Предвид изложеното съдът намира, че не се установи първата материалноправна предпоставка за уважаване на иска, а именно качеството на потребител на услугите, чиято цена се претендира. Обстоятелството, че в счетоводните записвания на ищцовото дружество партидата на имота се води на ответника, не обвързва съда. Това е така, доколкото тези записвания представляват изявления на страна, които са благоприятни за нея и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Качеството на собственик би могло да се установи, например чрез представянето на акт за собственост, справка от Данъчната служба за деклариране на имота или пък от Службата по вписванията, но подобни доказателства не бяха ангажирани от ищеца, каквито не се установиха.

По изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Като неоснователен ще се отхвърли и акцесорният иск за признаване за установена дължимостта на претендираната мораторна лихва.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не се доказа да са сторени такива, то те не следва и да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 против А. Ф. М., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника А. Ф. М., че последният дължи на ищеца сумата от 1000,54 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 06.08.2018 г. – 06.04.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № ***, както и мораторна лихва в размер на 137,44 лева за периода 31.10.2018 г. – 31.03.2022 г., ведно със законната 4 лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.04.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № *** г. по ч.гр.д.

№ *** по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане на решетието в сила, препис от него, ведно с ч.гр.дело 5915/2022 год. по описа на РС Пловдив да се върнат на заповедния съд, поради отпадане на необходимостта.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 5