Решение № 1127 от 31.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1127 гр. Бургас, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20232100501455 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от адв.

Цветомила Цветкова, проц.представител на ищеца П. П. против решение на КРС по гр.д.№256/2023г , с което е отхвърлен иска му против „Ненков82“ЕООД за присъждане на сумата 12 870,46лв, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от месец декември 2021г до месец февруари 2022г, вкл.,ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Твърди се,че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.Оспорен е изводът на районния съд, че ищецът не е бил командирован по смисъла на чл.121а, ал.1 от КТ от работодателя –ответник да извършва м. превоз на товари в държави от ЕС.Счита, че Директива 96/71/ЕО намира приложение за международните превози, не само за каботажни превози, определени в Регламент /ЕО/№1072/2009г и регламент /ЕО/№1073/2009г, при които превозът се извършва изцяло в една държава-членка.Приложимостта на посочената Директива е прогласена в решение на СЕС по дело С-815/18г от 1.12.2020г. Цитира се и практика на ВКС, за която се твърди, че е по идентичен казус.Цитираната Директива е транспонирана в КТ, като е създаден чл.121а от КТ, който е специален спрямо уредбата в Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни а.ни превози на товари пътници.Сочи се, че тази Наредба е приложима само в случай, че не се касае за държава-членка на ЕС, държава – страна по споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцария. Като е 1 приел друго, съдът е постановил решение в противоречие с материалния закон. Необоснован е изводът на съда, че дейността, извършвана от ищеца, не е тясно свързана с Кралство Белгия, което е в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Цитирайки 4 товарителници , в които белгийско дружество е вписано като товародател, а в останалите товарителници са вписани други дружества, съдът не е направил разлика между товародател и спедитор. Посоченото белгийско дружество има качество спедитор и всички международни превози, извършени от ищеца са по заявки на този спедитор – „Антерист и Шнайдер“ до ответното дружествоработодател.От показанията на свид.Н. се установява, че белгийското дружество изпраща заявка на диспонент и след като той се свърже със шофьора, приема заявката и я изпълняват.С подаването на заявката от страна на спедитора и нейното приемане от ответника е сключен договор за м. а.ен превоз на стоки, с произтичащите от това последици, вкл. и да се заплати договореното възнаграждение за превоза при изпълнение на задълженията от страна на превозвача.

Ответната страна е представила заявки за транспорт, кредитни известия и данъчни фактури, като е изяснен и метода за заплащане на услугата.Свидетелката Н. установява, че възнаграждението, което получава превозвача –ответното дружество от спедитора „Антерист и Шнайдер“ се изчислява на отчетни периоди и се заплаща на база изминати километри.Установено е, че цената за изминат километър не е вписана в заявката, а според въззивника е договорена за всички транспортни заявки от спедитора до превозвача и е обичайно това да е друг договор, какъвто ответникът твърди, че няма.Счита, че договор между превозвача и спедитора има, като е без значение дали е писмен или не, тъй като няма изискване за писмена форма за действителност на спедиционния договор.

Първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е отказал да приеме представените писмени доказателства на чужд език, тъй като не са придружени от превод и са незаверени.Съдът е следвало да укаже на страната да представи превод на документите и да даде срок за това.Ако не се изпълнят указанията на съда, следва да се приложи чл.161 ГПК във връзка с чл.190,ал.2 ГПК.Районният съд не е указал на ответната страна да представи превод на документите, нито е приложил последиците на чл.161 ГПК, нито е коментирал договор за м. а.ен превоз, сключен между белгийското дружество и ответника, за което има събрани доказателства и изявления на ответната страна.

Оспорен е изводът на районният съд, че на ищеца не се следва минималната ставка за работна заплата в Кралство Белгия, тъй като той е изпълнявал трудови функции и в други европейски държави. Разпоредбата на чл.121а, ал.4 КТ не поставя изискване за осигуряване на минимални условия за работа, каквито са в държавата, където лицето най-дълго изпълнява трудовите си функции, а в приемащата държава.Твърди се, че дейността, осъществявана от ищеца при командироване е била най-тясно свързана с Белгия.

Моли да се отмени обжалваното решение и да бъде уважен изцяло 2 иска за трудови възнаграждения в посочения размер.Моли и за присъждане на разноски в двете инстанции.

В законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Т. Трайков, процесуален представител на ответното дружество

„Ненков-82“ЕООД.

Жалбата е оспорена като неоснователна.Твърди се, че сключеното допълнително споразумение от 22.11.2021г, с което обосновава претенцията си ищецът, е недействително, установено е по делото от назначената експертиза, че всички дължими суми и обезщетения за платени и други не се дължат.

От представените командировъчни заповеди се установява, че ищецът е бил командирован по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, а не по Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги-чл.2,ал.1.На основание на последната разпоредба е сключено допълнителното споразумение.Осъществяваните командировки от ищеца са на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, а не Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, като последната е издадена в приложение на чл.121а от КТ.Цитирано е и становище на министъра на труда и социалната политика относно прилагане на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.Анализирана е разпоредбата на чл.121а КТ и в кои случаи се прилага, когато става дума за м. т..Счита,че посочените хипотези за прилагане на режима на командироване и изпращане по чл.121а КТ не са налице в конкретния случай и следва да се прилага разпоредбата на чл.121 КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.От установените по делото факти е видно, че въззивникът е командирован да извършва превози от името и за сметка на своя работодател, в полза на същия, които превози са международни и се извършват в чужбина.Няма приемаща държава, нито предприятие, на територията на които да е изпратен ищеца.Оспорени са твърденията на въззивника, че е бил изпратен по Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.Не са налице условията за прилагане на чл.121а от КТ.

От заключението на назначената експертиза се установява,че процесните транспортни услуги не са извършени от въззивника по реда на чл.121а КТ и на работника се дължат командировъчни пари по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.Сочи се ,че договор между ответника и белгийската фирма „Антерист и Шнайдер“ по Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги липсва.Моли да потвърди обжалваното решение ,с всички произтичащи от това законни последици и за присъждане на разноските в производството. Не се съдържа искане за нови доказателства.

Предявен е иск с правно основание чл.128, ал.2, вр.чл.121а, ал.1, т.1, 3 б.“а „ и ал.4 КТ.

В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответното дружество е сключен трудов договор на 22.11.2021г, съгласно който е назначен на длъжност „ш. на т. а. /м. т./“ с основно месечно възнаграждение в размер на 650лв и 0,6 % допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит.На същата дата между страните е сключено допълнително споразумение №1, съгласно което работодателят командирова и възлага, а работникът се съгласява да бъде командирован и да изпълнява длъжността „м. ш. т. а.“ до посочени държави по заявки. Уговорени са допълнителни възнаграждения за отделни европейски държави, конкретно за Белгия – мин.ставка 10,28 евро /час.Издадени са две командировъчни заповеди №57/23.11.2021г и № 1/23.11.2021г, в които е посочено, че на ищеца се изплащат командировъчни пари на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС №115/03.06.2004г.

Твърди се, че за периода от 02.12.2021г до 22.02.2022г са извършени множество превози между различни европейски държави, като всички товари са били предоставени по заявки на спедитор „Антерист и Шнайдер „, дружество със седалище в Зеебрюге, Белгия. Последният курс е извършен от Франция за България и на 01.03.2022г ищецът е предал всички превозни документи, отчети и товарителници и е издал камиона на служител на фирмата.Трудовото правоотношение е прекратено на 21.03.2022г.Твърди се също така, че не е изплатено изцяло дължимото му трудово възнаграждение нито съгласно трудовия договор, нито съгласно допълнителното споразумение, нито съобразно законовите правила за изчисляване на минималната заплата, приложими в конкретния случай. Всички превози са извършени въз основа на заявки на белгийското дружество –спедитор, ответното дружество има договорни отношения с този спедитор, който е посредничил между товародателите и превозвача.Това води до промяна в мястото на изпълнение на работата на ищеца за сметка на работодателя и под негово ръководство, въз основа на договор сключен между работодателя и ползвателя на услуги, поради което му се дължи трудово възнаграждение, предвидено за същата или сходна работа, установено в приемащата държава.Тъй като дейността, осъществявана при командироването на ищеца е най-тясно свързана с Кралство Белгия, трудовото му възнаграждение следва да се определи в минимален размер за неговата длъжност за посочената държава.За исковия период – от месец декември 2021г до месец февруари 2022г работодателят дължи сумата общо 7085,62лв. Впоследствие е направено увеличение на размера на иска на 12870,46лв.

В отговора на исковата молба претенцията на ищеца е оспорена като неоснователна- посочено е, че уговореното възнаграждение в трудовия договор е 650лв и допълнителното възнаграждение за придобит стаж и професионален опит – 0,6%, като неоснователно се претендира обезщетение при командировка от 35 евро на ден, кумулативно със съответните минимални часови ставки за страните в ЕС.Оспорени са броя на дните, през които е командирован ищеца и отработените часове и посочените дестинации, определените минимални ставки, както и посочените в исковата 4 молба като изплатени трудови възнаграждения.Твърди се, че допълнителното споразумение е нищожно, като сключено в противоречие със закона и унищожаемо – сключено при грешка. Това допълнително споразумение работодателят е бил принуден да сключи от контролните органи на Инспекцията по труда.Впоследствие е постъпила молба, с вх.

№1808/26.04.2023г от адв.Т.-процесуален представител на дружеството – ответник, в която се съдържа признание на факти: описаните в исковата молба дестинации, дни на извършване и времетраене на транспортните курсове се признава,че са се осъществили така, както е посочено в исковата молба.

С атакуваното решение районният съд е отхвърлил изцяло иска, като е изложил мотиви, че в конкретния случай не е налице нито една от хипотезите на чл.121а КТ.Прието е, че нормативният ред в случаите на командироване на международни ш.и е регламентиран в НСКСЧ, раздел четвърти.За ш.ите, които не са командировани да извършват услуга в полза на друга транспортна фирма не се прилага режима на чл.121а КТ, доколкото на практика няма приемаща държава –членка , на която да се предоставя съответната услуга.Услугата се извършва в полза на българския работодател,който командирова и разходите се определят по реда на посочената Наредба, като се имат предвид и специфичните ставки за този вид персонал в Приложение 3, както и реда на Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни а.ни превози на товари и пътници.Единственото изключение е за каботажни превози, за които се прилагат разпоредбите на Директива 96/71.