Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 12034 от 26.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1776/2025
Вид
Определение № 12034
Подписан
26.03.2026
Състав
ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12034 гр. София, 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110101776 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 410982/16.12.2025 г. на „............. за допълване на решение № 19985/05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1776/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав, в частта за разноските, като в полза на процесуалния представител на ищеца бъде присъдено адвокатско възнаграждение за производството по обезпечение на бъдещ иск, проведено преди образуване на настоящото дело. Към молбата са приложени препис от определение № 253/17.01.2025 г. по ч. гр. д. № 2891/2024 г. на РС – Асеновград, договор за правна защита и съдействие от 24.10.2024 г., фактура от № 10000000020/24.10.2024 г. и банково извлечение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не взима становище.

Като взе предвид доводите на молителя и данните по делото, съдът намира следното:

С решение № 19985/05.11.2025 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 238 и сл. ГПК, „........... е осъдено да заплати на „.......... . , на основание чл. 266, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 6873,00 лв. с ДДС, представляваща сбор от възнагражденията за извършени авто-ремонтни услуги и резервни части по фактури № 2000007081/28.05.2023 г., № 2000007094/03.06.2023 г., № 2000007148/29.06.2023 г., № **********/30.07.2023 г., № 2000007226/30.07.2023 г., № 2000007343/01.10.2023 г., № 2000007608/19.01.2024 г. и № 2000007615 /21.01.2024 г., ведно със законната лихва от дата на исковата молба – 13.01.2025 г., до окончателното изплащане, 1330,03 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираните възнаграждения за периода от 28.06.2023 г. до 11.12.2024 г., както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата 329,00 лв., представляваща направени в първоинстанционното производство разноски за държавна такса.

Съгласно дадените разяснения в мотивите по т. 8 на ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС допълване на решението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК се постановява, когато съдът не се е произнесъл по заявено от страната и прието 1 от съда искане за разноски. Пропускът на съда да се произнесе не се преклудира поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази част. Изменение на решението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК се допуска, когато съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, като искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

Предвид изложеното, съдът намира, че искането на молителя по същество е за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК е срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай постановеното решение не подлежи на обжалване.

Същото е постановено на 05.11.2025 г., поради което молба вх. № 410982/16.12.2025 г. се явява просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане.

На следващо място, съгласно постановките на ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само след като бъде сезиран. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските; този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени; няма пречки списъкът да бъде инкорпориран още в сезиращия документ (искова молба, жалба); страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство; представеното в производството доказателство за направен един разход не може да замени списъка по чл. 80 ГПК и свързаните с непредставянето му правни последици по чл. 80, изр. 2 ГПК. Правната последица от неизпълнение на процесуалното задължение по чл. 80 ГПК е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските, като липсата на списък води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо. Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

В този смисъл - определение № 5680 от 5.12.2025 г. по ч. гр. д. № 4111/2025 г. на ВКС, II г. о., определение № 111 от 1.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2119/2019 г. на ВКС, II г. о.

В случая молителят не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, като и в молбата си не твърди да е представил такъв списък. От изложеното следва, че за молителя не е възникнало процесуалното право да иска изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, поради което е налице и основание за процесуална недопустимост на молбата му по чл. 248 ГПК. В същия смисъл е и установената съдебна практика - определение № 238 от 7.04.2015 г. по ч. гр. д. № 783/2015 г. на ВКС, IV г. о., определение № 321 от 26.09.2017 г. по ч. гр. д. № 3437/2017 г. на ВКС, III г. о., определение № 216 от 11.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4644/2017 г. на ВКС, II г. о. и др.

По изложените съображения молбата следва да се остави без разглеждане.

2

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 410982/16.12.2025 г. на „..............., ЕИК.............., за изменение на решение № 19985/05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1776/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3