Решение № 292 от 28.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. ..., 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ..., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20265220200904 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. А. П., с ЕГН- **********, с адрес с. ..., обл.

..., ул. ..., чрез пълномощника адв. Л. К. от ПзАК, против Наказателно постановление № 26-1006-000527 от 21.04.2026 г., издадено от Началник Група към ОДМВР- ..., Сектор „ПП“, с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 511.29 евро (равностойността на 1 000 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Із- 2539 на МВР са отнети 12 точки.

В жалбата обобщено се релевират възражения за допуснати СПН, а именно че е налице несъответствие между описанието в АУАН и НП и по конкретно по отношение на датата на нарушението, поради което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и присъждане на сторените разноски от жалбоподателя в негова полза.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си, чрез който поддържа жалбата, ангажира доказателства и прави искане за отмяна на НП по изложените в жалбата възражения, като не поддържа искането за присъждане на разноски и не претендира такива.

Въззиваемата страна- наказващия орган не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище по същество от процесуалния представител, с което се иска потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно и присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение за процесуално представителство, като е направено и възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар от ответната страна.

Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази изложеното в нея и в становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран при следната установена фактология:

На 25.03.2026 г. свидетелите В. Р. и П. М.- мл. автоконтрольори в Сектор „ПП“ при ОДМВР- ... били на работа нощно дежурство. Около 22:00 часа те се движели с патрулен автомобил по ул. „...“ в с. ..., обл. Пазарджишка, когато забелязали, че пред тях се движел л.а. ... с рег. № ..., който направил обратен завой. Това поведение на водача породило съмнение у полицейските служители и те решили да последват автомобила и да го спрат за проверка.

След като спрели автомобила със светлинен и звуков сигнал, те извършили проверка на водача, който бил сам. По представените документи установили, че водачът е жалбоподателя Н. П.. На същия била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инв. № 0066, още повече че св. М. усетил, че водачът лъха на алкохол, както и че на задната седалка на автомобила стек с бира. Уредът отчел 1.43 промила алкохол в издишвания въздух. Резултатът бил показан на водача, след което му бил съставен АУАН и издаден Талон за изследване, в който П. посочил, че желаел да даде кръв за медицинско изследване. След това бил транспортиран до СО на МБАЛ- ..., където ал кръв за изследване.

По този повод било образувано наказателно производство- ДП № 338/26 г. по описа на РУ- ..., пр. пр. Вх. 0 1953/26 . на РП- Пазраджик, за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като с мотивирана резолюция на АНО било прекратено образуваното АНП въз основа на съставения АУАН.

В хода на ДП била назначена химическа експертиза, от заключението на която се установява, че извършено химическо изследване и анализ на дадената от П. кръвна проба за употреба на алкохол в СХЛ- МБАЛ АД Пловдив, било доказано наличие на етилов алкохол с концентрация 1.02 промила. При така установената стойност и поради липса на състав на извършено престъпление, с постановление от 02.04.2026 г. наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство по образуваното ДП.

Постановлението на прокурора постъпило, ведно с материалите по ДП, в ОДМВР- ... на 07.04.2026 г. Въз основа на същото и материалите по ДП, на 21.04.2026 г. АНО издал атакуваното НП. То било връчено лично на наказаното лице на 09.05.2026 г., видно от разписка към санкционния акт.

Жалбата против последния била депозирана от наказаното лице чрез надлежно упълномощен адвокат (виж пълномощно на л.12) чрез АНО до съда, като била входирана в деловодството на ОДМВР- ... на 13.05.2026 г., поради което е 2 процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от л и ц е активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В. Р. и П. М.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, взаимно допълващи се, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП постановява забрана за водача на МПС да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол. От показанията на свидетелите Р. и М. безспорно се установява, че на въпросните дата и място жалбоподателят е управлявал цитирания в НП лек автомобил, както и че същият се движел по пътното платно пред техния автомобил, след което направил обратен завой. Това накарало полицаите да се усъмнят в поведението на водача и да му направят проверка. Затова го спрели, като при тестването на водача с техническото средство, същото отчело наличие на алкохол в издишвания въздух, като стойността била над 1.2 на хиляда. Св. М. посочи, че водачът лъхал на алкохол и заявил пред него и колегата му, че бил пил бира. След като съставили АУАН и издали ТИ, той бил отведен в МБАЛ..., СО, където дал кръв за изследване, а ОСГ извършила оглед на място и било образувано ДП.

Видно от заключението на извършената по време на разследването по ДП химическа експертиза е, че в дадената от жалбоподателя кръвна проба е установено наличие на алкохол 1.02 на хиляда.

При тези данни от правна страна съдът приема, че от обективна и субективна страна е осъществен фактическият състав на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Съдът не споделя направените в жалбата възражения, поддържани и в с.з. от пълномощника на въззивника, че в АНП били допуснати СПН, тъй като в описанието на нарушението не било налице съответствие в АУАН и НП и по конкретно по отношение на датата на извършване на нарушението. Това възражение съдът намира са абсолютно неоснователно. В случая първоначално образуваното АНП със съставяне на АУАН е било прекратено, тъй като е било образувано наказателно производство. След прекратяване на последното с постановление на прокурор, на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН е издадено обжалваното НП, което обстоятелство е отразено и в обстоятелствената част на същото. В този случай НП не е издадено въз основа на съставения първоначално АУАН, а въз основа на издаденото постановление на прокурора и събраните доказателства на ДП. В допълнение, без да е необходимо да се посочва, но и в АУАН и в НП датата на нарушението е една и съща- 25.03.2026 г.

3

Макар възражения в тази насока да не са направени, съдът намира за необходимо да отбележи, че при цялостната извършена проверка, не констатира допуснати СПН при изготвяне на НП. То е съставено в по-малко от един месец от постъпването на постановлението на прокурора и ДП при АНО и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН, като нарушението е описано ясно и точно и съдържа всички съставомерни факти и обстоятелства, като дадената правна квалификация съответства на това описание. НП е съставено от надлежно упълномощено съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л.15-16), където в т.3.11 е посочено, че началниците на групи в СПП при ОДМВР могат да издават НП по ЗДвП, а издателят на процесното НП Цонка Проданова заема именно такава длъжност.

Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДвП правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като са му наложени кумулативно административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС във фиксиран от закона размер, поради което и не подлежат на корекция от съда.

В случая е неприложима разпоредбата и за маловажност на нарушението, но и с оглед и степента на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение, която е висока, както и високата обществена опасност на нарушителя, с оглед статуса му като водач и обстоятелството, че е санкциониран многократно за адм. нарушения Виж справка за нарушител/водач на л.17 и сл.), изключва маловажността и малозначителността на настоящето нарушение.

С оглед извършеното нарушение само за пълнота следва да се посочи, че с атакуваното наказателно постановление към момента на издаването му правилно АНО е постановил и отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, макар тази санкция да не подлежи на контрол от съда.

С оглед на изложеното до тук НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна.

Искането е направено своевременно и на основание 63д ал. 3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- ...учреждението към което е структуриран АНО. С оглед разпоредбата на чл.63д ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която 4 заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (в сила от 01.10.2025 г.) се предвижда възнаграждение от 130 до 190 лв. Настоящото производство се разгледа в две съдебни заседания, с разпит на 2 свидетели, в които обаче не участва юрисконсулта, който е изготвил и изпратил единствено кратко становище по същество. Затова съдът счита, че следва да присъди минималния размер на възнаграждението от 66.47 евро (равняващи се на 130 лева), които разноски да възложи в тежест на жалбоподателя.

С оглед оттегляне на искането на въззивника за присъждане на разноски в негова полза, съдът счита че е десезиран и не следва да се произнася по същото.

По изложените до тук съображения Районен съд- ... в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 от ЗАНН,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-1006-000527 от 21.04.2026 г., издадено от Началник Група към ОДМВР- ..., Сектор „ПП“, с което на Н. А. П., с ЕГН- **********, с адрес с. ..., обл. ..., ул. ..., за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 511.29 евро (равностойността на 1 000 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Із- 2539 на МВР са отнети 12 точки, като законосъобразно.

ОСЪЖДА Н. А. П., с ЕГН- **********, с адрес с. ..., обл. ..., ул. ..., ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. ..., представлявана от директор, разноски в размер на 66.47 евро (равняващи се на 130 лева) за юрисконсултско възнаграждение.