Решение № 3712 от 08.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3712 гр. Варна, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Д. М. при участието на секретаря Т. Ат. Т. като разгледа докладваното от А. Д. М. Гражданско дело № 20253110111852 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба с обективно съединени в условията на евентуалност искове на основание чл.26, ал.1, от ЗЗД, от страна на ищцата Б. К. Ш., ЕГН **********, от ***, чрез процесуалния представител адвокат М. Д. от АК – С., против ответника „К“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в ***, представлявано от управителя Н.П.П. а по делото с представител адвокат Х. М. от АК - С.

В исковата молба се твърди, че на 29.08.2024 г. ищцата, като заемател, чрез средства за комуникация от разстояние, по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключила с ответното търговско дружество Договор за паричен заем №*** г. за сумата от 2000 лева. Съгласно чл.3, т.10 от договора тя трябвало да върне обща сума по кредита от 3013,34 лева, при сума на получаване 2000 лева, при годишен процент на разходите в размер на 63,04 % , фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50%, при срок на кредита от 18 месеца, и вид на вноската „месечна", брой вноски 18, с падеж на първата вноска 30.09.2024 г. и падеж на последната вноска 02.03.2026 г., платими както следва: 4 вноски по 83,33 лева и 14 вноски по 191,43 лева. Съгласно т.6.1. от договора заемателят се задължавал в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 на Общите условия. В т. 6.2. от договора било регламентирано, че при неизпълнение на т. 6.1., заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3844,66 лева. Било регламентирано също така, че неустойката се начислявала автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се считал за уведомен за нейното начисляване. Начислената 1 по т. 6.2. неустойка се заплащала разсрочено, съгласно включения в договора погасителен план — на 18 вноски: 4 вноски по 297,67 лева и 14 вноски по 189,57 лева. По този начин месечната вноска ставала в размер на 381 лева, а общата дължима сума по договора ставала в размер на 6858 лева. Предвид невъзможността да предостави изискваното обезпечение, неустойката автоматично била начислена. Ищцата сочи, че страните имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и 4 от ЗПК, а също така ищцата имала качеството на потребител и по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП.

Ищцата счита, че Договор за кредит № *** г. е изцяло недействителен, като е посочила няколко основания, всяко от които счита, че се явява самостоятелно такова за прилагане на чл.22 от ЗПК. Сочи, че в чл. 6.2 от договора, макар формално да е уговорена неустойка за неизпълнение на задължение на кредитополучателя, то фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора, тъй като за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, което е обективно трудно да бъде изпълнено от кредитополучателя. Така уговорената неустойка реално нямала характера на такава, защото нямала типичните за неустойката обезпечителна и обезщетителна функция. На практика тази уговорка прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водила до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Клаузата за неустойка била недействителна, тъй като неустойката не била включена в ГПР и с това се стигало до заобикаляне на закона – на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Доколкото неустойката представлявала възнаградителна лихва, тя следвало да бъде включена в ГПР, но в този случай ГПР би нараснал значително.

Предвид това било налице и нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Това нарушение следвало да се приравни на непосочен ГПР по смисъла на цитираната разпоредба. Следователно договорът, освен, че заобикалял закона, противоречал на императвните постановки на ЗПК и следвало да се счита за недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК. Също така ищцата твърди, очевидно в условията на евентуалност, че клаузата, предвиждаща начисляване на неустойка е неравноправна и нищожна на осн. чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Същата не била договорена индивидуално и не отговаряла на изискването за добросъвестност, тъй като водила до значително неравновесие в задълженията на страните по договора във вреда на потребителя.

Предвид така изложените твърдения в исковата молба, ищцата моли съда да постанови решение, с което да прогласи Договор за паричен заем № *** г. изцяло за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. чл.22 и чл. 23 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП – поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и 3ЗД, а в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на отделни клаузи от него - чл. 6.1, предвиждащ задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок, чл. 6.2., предвиждащ неустойка в размер на 3844,66 лева и клаузата по чл.

3.5. определяща ГПР в размер на 63,04 %. Претендира за присъждане на направените по 2 делото разноски.

В депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът, чрез процесуалния представител заявява, че исковата претенция е неоснователна. Ответната страна оспорва твърденията на ищцата за недействителност на договора по смисъла на ЗПК. Сочи, че параметрите на договора – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, както и с тези на ЗПФУР, по реда на който бил сключен договорът. Той бил сключен изцяло по волята на ищцата, която попълнила искане за сключване на договор за кредит, получила подробна информация за желания от нея кредитен продукт и имала пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не могла да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата договора, кредитополучателят разполагала с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което получила още преди сключване на договора, без да е обвързана с отделни клаузи, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси.

Ответната страна сочи, че проверка за кредостпособността на потребителя била извършена при отправяне на искането за кредит. Ответната страна оспорва твърденията за нарушение на принципа на добрите нрави, като твърди, че клаузите на договора били уговорени индивидуално с потребителя, същите били ясно и точно описани, като давали на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищцата била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. Ответната страна твърди, че през 2023 г. ищцата сключила общо два договора с ответната страна, което опровергавало твърденията за липса на информация относно крайния размер на задължението, поради което не било налице нарушение на добрите нрави.

Предвид така изложените обстоятелства ответната страна моли искът да бъде отхвърлен, като й се присъдят направените по делото разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

От ищцовата страна по делото е представено в заверено копие извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор за паричен заем №*** г., което съдържа погасителен план в табличен вид. В него в графа „падеж“ е посочена първа дата 30.09.2024 г. и последна дата 02.06.2026 г.; в „глава главница“ са посочени 18 различни суми, с обща стойност 2000 лв.; в графа „лихва“ също са посочени различни суми с обща стойност 1013, 34 лв.; в графа „вноска“ са посочени 4 суми от по 83,33 лв. и 14 суми от по 191,57 лв., на обща стойност 3013,34 лв.; в графа „неустойка“ са посочени три суми от 297, 67 лв. и 14 суми от по 189, 57 лв., общ размер 3844,66 лв.; в графа „вноска с неустойка“ са посочени 18 суми от по 381 лв., на обща стойност 6858 лв.; в графа „отктъпка“ е посочена една сума от 56 лв.; в графа „сума за плащане“ е посочена една сума от 325 лв. и 17 суми от по 381 лв., на обща стойност 6802 лв., и в графа „платена сума“ е посочено 0.00. В графа „такси“ са 3 отбелязани такси за администриране на просрочен кредит и законова лихва, общо от 221, 38 лв., като е посочена сума за остатък до края на кредита от 7023, 38 лв.

От ответната страна са представени искане за сключване на договор за кредит от 29.08.2024 г. и разпечатка на лог файл по договор за паричен заем № ***. От тях е видно, че на 29.08.2024 г. от Б. Ш. е било отправено искане за кредит с цел битови нужди на стойност 2100 лв., коригирана на 2000 лв., като ищцата е предоставила и личните си данни. Заявката е била обработена, кредитът е бил одобрен и е било наредено плащане на сумата от 2000 лв. по банков път.

По искане на ищцовата страна по делото ответното дружество е било задължено да представи сключения Договор за паричен заем №*** от 29.08.2024 г., както и Общи условия в сила към 29.08.2024 г., на което ответникът е възразил, че ищцата разполага с договора. С протоколно определение от 02.06.2026 г. съдът е изискал ищцата да заяви дали разполага с договора и да го представи, на което същата е отговорила, че не разполага с договора. С разпореждане от 30.06.2026 г. съдът отново е задължил ответната страна да представи процесния договор и отново е депозиран отказ, с твърдение, че ищцата разполага с договора, тъй като й бил изпратен от ответника на конкретен електронен адрес. Изискването на договора от ответната страна е постановено на основание чл.190, ал.1 от ГПК, съгласно която разпоредба всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. Без съмнение договорът за паричен заем е от значение за решаване на спора и действително тежестта за доказване на параметрите, при които е бил сключен, е на ищцата. Именно във връзка с вменената й тежест на доказване същата е отправила доказателственото искане да се задължи ответника да представи договора. В случая страните не спорят относно факта, че между тях е бил сключен обсъждания договор /в тази връзка са представили и писмени доказателства от двете страни/, както и не спорят, че договорът е бил сключен по реда на ЗПФУР, от което може да се направи извод, че ищцата не разполага с договора на хартиен носител, нито с общи условия към него. За категорично доказано следва да се приеме, че договорът й е бил изпратен по електронен път, тъй като е видно, че ищцата е запозната с параметрите му, но не може да се твърди с категоричност, че тя към момента разполага с договора в електронен вариант. Процесуалният способ ищцата да докаже твърденията си, относно клаузите на договора, в случай че не разполага с него, е именно искане за задължаване на насрещната страна да представи документа. Извън липса на документа, основанията на задължената страна за отказ от представянето му са регламентирани в чл.191, ал.1 от ГПК. В случая ответната страна не е оспорила факта на сключването на договора, нито твърденията на ищцата за съдържанието на клаузите на договора, а също така очевидно не е налице някоя от хипотезите на чл.191, ал.1 от ГПК. Предвид това отказът на ответната страна да представи по делото сключения с ищцата Договор за паричен заем №*** г., както и общи условия към него, следва да се приеме за създадена пречка за събиране на допуснато доказателство, в съответствие с чл.161 от ГПК, като се приемат за доказани твърдяните от ищцата факти относно договорените параметри на заема и клаузите на договора.

4

Така съдът приема за установено, че страните по делото са сключили договор за паричен заем, по силата на който ответното дружество се е задължило да предостави на ищцата в заем сума в размер на 2000 лв., която последната се е задължила да върне в срок от 18 месеца, с дата на първа месечна вноска 30.09.2024 г., при фиксиран лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите 63.04 %, с падеж на последна вноска 02.03.2026 г.; с обща дължима сума по кредита /главница + лихва/ от 3013, 34 лв. и общо дължима сума /главница + лихва + неустойка/ от 6802 лв.