Определение № 2365 от 19.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2365 гр. София, 19.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно наказателно дело № 20261100603787 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.250, ал.5 НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от частния тъжител К.

П. Б., чрез упълномощения му повереник адв. Б.а, срещу разпореждане, постановено по НЧХД № 3103/2026 г. по описа на СРС, НО, 13 с-в, с което съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 250, ал.1, т. 2 от НПК.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, както и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Отправя се искане обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите в подадената жалба и релевираното с нея искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

342, ал. 1 НПК, от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол. Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения:

1

По подадена тъжба от 27.03.2025 г. от К. П. Б. срещу Т.Н.Н. е било образувано НЧХД № 4504/2025 г. по описа на СРС, НО, 7 с-в. С тъжбата е повдигнато обвинение срещу Н. за това, че на 25.10.2024 г. последната е внесла докладна до директора на СПГЕ с неверни данни, които представлявали според тъжителя разгласяване на позорни обстоятелства за него, с които се уронвали честта и достойнството му, а именно, че тъжителят е възприел настъпила по време на провеждания от него час по физическо възпитание травма на ученик, като не се е интересувал от състоянието му, не е проверил своевременно какво се е случило и е оставил ученика на земята, да се оправя сам със съучениците му. Посочено е, че с това Т. Н. е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 147, ал. 1, пр.

1 от НК.

С разпореждане от 28.05.2025 г. съдията-докладчик не е дал ход на тъжбата и е оставил същата без движение, като е дал указания на частния тъжител да приведе тъжбата си в съответствие с изискванията на чл. 81 НПК като уточни лицето, срещу което повдига обвинение (негови три имена и ЕГН), както и да изложи какви конкретно изрази следва да бъдат разглеждани като инкриминирани, в това число чрез посочване на времето, мястото, начина, по който са били обективирани, както и начина на узнаване за тях от пострадалото лице.

С молба от 24.06.2025 г. подадена в изпълнение на дадените указания, частният тъжител, чрез упълномощения си повереник, е уточнил конкретните изрази, които следва да се разглеждат като инкриминирани, а именно: „… дойде г-н Б. под предлог да се информира за състоянието на пострадалия ученик, направи несъществен коментар и си тръгна; От записа става ясно, че г-н Б. не отива веднага при пострадалия ученик, не му оказва първа помощ и малко по-късно напуска мястото, като оставя ученикът да седи на земята, а съучениците му да се справят сами със ситуацията“. Посочено е, че горните изрази са били обективирани в писмена форма в докладна до директора на СПГЕ „Джон Атанасов“ от 25.10.2024 г., като пострадалото лице е узнало за тях на 19.11.2024 г., когато му е било връчено искане за даване на обяснения.

За индивидуализиране на подсъдимото лице по делото е направено искане за издаване на съдебно удостоверение, като въз основа на същото по делото е постъпило писмо Столична община.

2

По горепосоченото дело, съдът е анализирал обективните и субективни признаци на престъплението „клевета“ и е достигнал до извод, че подадената тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, тъй като не съдържа данни за извършено престъпление от частен характер, доколкото инкриминираните в нея изрази били по съществото си оценъчни съждения и възприятия на подсъдимото лице, поради което с разпореждане от 08.12.2025 г. е прекратил производството по делото на основание чл.250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.

Разпореждането било обжалвано и с определение от 11.02.2026г. СГС е отменил разпореждането на СРС, и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като е приел, че депозираната пред СРС тъжба, ведно с уточненията й, отговаря на всички формални изисквания, които законът поставя към съдържанието й: в нея се съдържат данни за подателя й; за лицето, срещу което се подава, като по делото е представена и допълнителна информация в тази насока; описано е в какво се състои, според тъжителя, извършеното престъпление; тъжбата е подписана от подателя й.

Следователно, налице са формалните основания за даване ход на тъжбата.

С оглед на така постановеното определение на СГС, в СРС е образувано НЧХД № 3103/2026г. Съдията-докладчик, след като намерил, че мотивите на СГС не са задължителни на първостепенния съд, отново е прекратил производството по делото на основание чл.250 от НПК с разпореждане от 16.04.2026г., като приел, че така описаното в тъжбата деяние само формално осъществява признаците на престъпление, но същото е с явна незначителна степен на обществена опасност, респ. е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.

Въззивният съд не споделя изводите на проверяваната инстанция, че в конкретния случай мотивите на горната инстанция не са задължителни за първостепенния съд, както и че са налице предпоставки за прекратяване на производството по делото.

На първо място, с определението си от 11.02.2026г, постановено по ВНЧД № 791/2026г. СГС, като контролираща инстанция, е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки за образуване и провеждане на наказателното производство и въз основа на това е върнал делото на СРС за разглеждането му.

На следващо място, настоящата съдебна инстанция намира, че в 3 конкретния случай, съдията-докладчик не разполага с процесуалната възможност да прекрати делото на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК.

Едната възможна хипотеза, визирана в чл.9, ал.2 от НК е малозначителност и е свързана с цялостна липса на обществена опасност. В този случай са без значение данните за личността на дееца, включително и свързаните такива с правния му статус, тъй като при пълната липса на обществена опасност от деянието липсва каквото и да е засягане на обществените отношения. Съдът намира, че е допустимо пълната липса на обществена опасност на деянието да се извежда самостоятелно от неговото описание в тъжбата и в тази хипотеза не е необходимо да бъде обсъждан доказателственият материал, респективно - съдът разполага с правомощието да преценява и на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК дали описаното в тъжбата деяние съдържа признаците на престъпление и дали описаното престъпление разкрива каквато и да е обществена опасност.

Втората възможност, малозначителност на деянието, е свързана с наличието на явна незначителност на обществената опасност. В този случай съдът следва да извърши стриктна преценка и на данните за личността на дееца, доколкото в самото понятие за обществена опасност се включват и отрицателни характеристични данни, както и негативни данни за правния му статус.

Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че само и единствено хипотезата на чл.9, ал.2, алт.2 от НК не следва да се обсъжда в съдебен акт по чл.250, ал.1, т.2 от НПК. И това е така, тъй като изследването на въпроса дали е налице явна незначителност на обществената опасност на деянието във всички случаи изисква да бъдат обсъждани и данните за личността на дееца (данни за съдимост, характеристични данни, данни за психичното му здраве и др.), което няма как да бъде направено, ако не се анализира и доказателствения материал, а този обсег на съдебния контрол поначало е изключен от пределите на проверката по чл.250 от НПК.

Поради изложеното, атакуваното разпореждане е незаконосъбразно и като такова следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на друг съдебен състав на СРС, тъй като настоящият първоинстанционен съдебен състав е взел отношение по съществото на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2 НПК, СЪДЪТ 4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане 16.04.2026г., постановено по НЧХД № 3103/2026 г. по описа на СРС, НО, 13 с-в.

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5