Решение № 544 от 05.11.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 545/2025
- Вид
- Решение № 544
- Подписан
- 05.11.2025
- В сила
- 08.07.2026
- Състав
- Анелия Цанова, Мария Райкинска, Светла Станимирова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 210 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т. 2, б. а · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 73, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 113 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.129 ал.2 · Търговски закон
- чл. 181 · Търговски закон
- чл. 181, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 232 · Търговски закон
- чл. 232, ал. 5 · Търговски закон
- чл. 246 · Търговски закон
- чл. 247а · Търговски закон
- чл. 71 · Търговски закон
- чл. 74 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 544 гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анелия Цанова
Членове:
Светла Станимирова
Мария Райкинска при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000545 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 539/10.04.2025 г. по т.д. № 969/2024 г. на СГС, VI-3 състав е осъдено „ИНИЦИАТИВИ“ АД, ЕИК 131094963 да заплати на С. Е. Т., ЕГН **********, по предявените като частични обективно съединени осъдителни искове, на основание чл. 181, вр. чл. 247а и чл. 246 ТЗ сумите, както следва: - сума в размер на 25 100 лева, предявена частично за неизплатени и дължими дивиденти на ищеца от общ размер от 54 626.40 лева за финансовата 2017г.; - за сума в размер на 25 100 лева, предявена частично за неизплатени и дължими дивиденти на ищеца от общ размер от 38 102.40 лева за финансовата 2018г. и - за сума в размер на 25 100 лева, предявена частично за неизплатени и дължими дивиденти на ищеца от общ размер от 86 183.33 лева за финансовата 2019 година, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.06.2023г. и до окончателното им погасяване, като искът е отхвърлен за сумата от 4 000 лева, предявена частично от общо неизплатени и дължими дивиденти на ищеца от общ размер на 21 722.80 лева за финансовата 2016г., като погасен по давност.
Ответникът „Инициативи“ АД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата осъдителна част с твърдения, че същото е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. На първо място се поддържа, че решението е постановено при нередовна искова молба, за което неколкократно били правени възражения пред СГС, като едва с молба от 16.11.2023 г. ищецът конкретизирал петитума си и едва с допълнителната искова молба представил справка по чл. 366 ГПК. Ищецът обаче изобщо не заявил въз основа на кои конкретни решения на ОСА са `възникнали претендираните от него вземания в нарушение на чл.
127, ал. 1, т. 4 ГПК, което затруднило защитата на ответника. Съдът постановил решението си в противоречие с чл. 210 ГПК, като, въпреки че приел, че са предявени 1 кумулативно обективно съединени искове, в мотивите си не разгледал исковете за различните години поотделно, а постановил общи мотиви, като достигнал до неправилния извод, че решението за приемане на ГФО за съответната финансова година се явява и предпоставка за възникването на разпределените в него дивиденти.
Не били разгледани и всички правоизключващи възражения на ответника за всяка искова година.
Фактическите изводи на съда дали са взети валидни решения на ОСА за разпределяне на дивидент били направени в нарушение на чл. 154, ал. 1 ГПК. Ищецът не доказал, че са налице валидни решения на ОСА за разпределение на дивидент. В същото време от счетоводството на ответника ставало ясно, че дивиденти са разпределяни между акционерите неравномерно. Съдът неправилно приложил последиците на чл. 190, ал. 2 ГПК вр. чл. 161 ГПК, като това приложение противоречало и на дадените указания по разпределение на доказателствената тежест.
Това приложение не съответствало и на събраните доказателства. Съдът обсъдил заключението на ССЕ относно записите по сметка 425, но не и записите по партида на отделните акционери. Освен това заключението било изготвено само въз основа на счетоводството, но не и въз основа на решения на ОСА. Счетоводните записи не били обсъдени заедно със събраните гласни и писмени доказателства. Неправилно осчетоводяванията на изплатени дивиденти и платени данъци върху тях се приравнявало на наличие на взети решения от ОСА за изплащане на дивиденти. Дори да се приемело приетото от съда че тези записи са извънсъдебни признания за основанието и дължимостта на вземанията, то това важало само за сумите, за които тези условия са изпълнени. Освен това се поддържа, че тези осчетоводявания са осчетоводявания на невзети решения, а ако представляват признание, то е налице хипотезата на материално незаконосъобразни решения, взети в нарушение на правилото по чл. 181 ТЗ.
Ответникът намира, че съдът неправилно не бил обсъдил клаузата на чл. 16 от Договор за продажба на акции, като според нея страните били уредили всички свои отношения и нямали претенции.
Неправилни били и изводите на съда относно датата, на която вземането за дивидент е станало изискуемо и при разглеждане на възражението за погасяване на вземанията по давност неправилно обвързвал датата на възникване на вземането с подаване на ГФО в АВ. Неправилно съдът приемал, че ответникът дължи да докаже на коя дата е настъпила изискуемостта, тъй като това бил изгоден за него факт.
Неправилно съдът приел, че клаузата на чл. 89, ал. 1 от Устава на дружествотоответник е нищожна, като излагал неясни и противоречиви доводи.
Въз основа на изложеното ответникът е поискал първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени.
Ищецът С. Е. Т. е депозирал отговор на въззивната жалба, в която излага доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и 2 допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът С. Е. Т. е твърдял в исковата си молба, че бил акционер в ответното дружество „Инициативи“ АД в периода от 2007 г. до 11.01.2021 г., като е притежавал 21 броя обикновени поименни акции, всяка с право на един глас и с номинална стойност от 1000 (хиляда) лева, представляващи 19,44% от капитала на дружеството.
Сочил е, че на 22.12.2020 г. продал всички притежавани от него акции от капитала на останалите акционери, с 4 броя джира, осъществени въз основа и при условията на Договора за продажба на акции от 22.12.2020 г. Договорът действал занапред по отношение на имуществените права, произтичащи от притежанието на акциите, вкл. и правото на дивидент. Сочил е, че в процесния период акциите са били от един клас с равни права. Поддържал е, че за всяка от годините в периода 2016 г. - 2019 година бил приет и одобрен ГФО след изтичане на съответната финансова година и било взето решение за изплащане на дивиденти от печалбата за съответната година, вкл. и от неразпределена печалба от предходни години, след съответно взето решение от ОСА.
Сочил е още, че невярно било отразено в съответните протоколи от ОСА в исковия период, че ищецът е присъствал на заседанията на СД и ОСА, на които са взети съответните решения за свикване на ОСА и за приемане на ГФО. Той не бил присъствал и на ОСА, на които били взети решения за изплащане на дивиденти за 2016 година, 2017, 2018 година и 2019 година, поради което и не можел да уточни датата на проведените събрания. Оспорвал е подписите, положени от негово име на протоколите, представени пред търговския регистър и списъците към тях, описани конкретно в исковата молба. Поддържал е, че въпреки взетите решения за разпределение на печалба чрез изплащане на дивидент за финансовите 2016 г. – 2019 година, дължимите на ищеца като акционер и съобразно дяловото му участие суми не му били изплатени. Разликата между декларираната печалба за съответната финансова година и начислената за разпределение печалба водела до извод, че е начислен за изплащане дивидент от печалбата за съответната година и/или неразпределена печалба от минали години, което било видно от приетите ГФО. Единствено за 2019 година признава да е получил част от дължимия му се дивидент от разпределение на печалба от минали години в размер на 2268.17 лева. Претендирал е стойности в нетен размер, след данъчно облагане на дължимите суми от разпределени дивиденти, както следва:
1. сума в размер на 4 000 лева, представляваща част от разпределени и полагащи се дивиденти в общ размер на 21 722,80 лева, съгласно отразяванията в Годишните финансови отчети на дружеството за финансовата 2016г.; 2. сума в размер на 25 100 лева, представляваща част от разпределени и полагащи се дивиденти в общ размер на 54 626,40 лева, съгласно отразяванията в Годишните финансови отчети на дружеството за финансовата 2017г.; 3. сума в размер на 25 100 лева, представляваща част от разпределени и полагащи се дивиденти в общ размер на 38 102,40 лева, съгласно отразяванията в Годишните финансови отчети на дружеството за финансовата 2018г.; 4. сумата в размер на 25 100 лева, представляваща част от разпределени и полагащи се дивиденти в общ остатъчен размер на 86 183,33 лева, съгласно отразяванията в Годишните финансови отчети на дружеството за финансовата 2019г. (88 452 лева) и след приспадане на извършеното частично плащане от 2268,17 лева. Претендира законна лихва върху всеки от предявените искове, считано от датата на предявяване на исковата молба на 21.06.2023г. до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът „Инициативи“ АД е оспорвал исковете. Оспорвал е размера на дивидентите, които е следвало да бъдат платени на ищеца. Сочил е, че във всяка от финансовите години в периода дивидентите са били неравномерно разпределени 3 между петима активно участващи в оперативната дейност на дружеството акционери, сред които и ищецът. Сочи, че дивидентите в периода са начислявани и изплащани по решение на ОСА, като всяка от годините са провеждани множество събрания и са приемани множество решения за частично разпределение на неразпределена печалба от минали години /като през 2020 година е установена липсата на оригиналите на тези документи/, като сумите за всеки акционер са определяни с оглед приноса му към дружествените дела, а не пропорционалното участие, съобразно притежаваните акции.
На този принцип били определяни и размерите на разпределените за ищеца дивиденти, начислени при ответника, като за 2016 година е отричал да са разпределени дивиденти в негова полза. За 2017 и 2018 година е сочил, че по решение на ОСА общо са разпределени на ищеца по 21 052.62 лева за година, а за 2019 година – 23 440.16 лева. Дивиденти в тези размери били изплатени на ищеца срещу РКО и след приспадане на данък по чл. 38, ал.1, т. 2, б. а ЗДДФЛ. Поддържал е още, че дори да не са му платени, той не ги е търсил в едногодишен срок и на основание чл. 89 от Устава, същите остават в полза на дружеството. В допълнение е сочил, че плащанията са извършени, без да са били налице предпоставките по чл. 247а ТЗ. Направил е и възражение за давност по отношение на претенциите за дивиденти за 2016 г., 2017 г. и 2018 година. Поддържал е и че с прехвърлянето на акциите са прехвърлени и вземанията за дивиденти, а с чл. 16 от договора за продажба на акции ищецът се е съгласил, че няма облигационни вземания за дивиденти към дружеството, което било релевантно за определяне на продажната цена. Твърдял е, че до 11.01.2021 година ищецът е участвал и е имал достъп до дружествените документи и информация в качеството си на член на СД и правен консултант, а предприетите действия и изпратени покани касаят последващ исковия период. Поради изложеното ответникът е искал съдът да отхвърли иска.
Във връзка с отговора на исковата молба ищецът е възразил, че не е участвал в каквито и да е ОСА, на които са взимани решения за разпределение на печалба за дивиденти в процесния период и не може да посочи дати на провеждане на такива.
Сочил е, че от 2017 година няма достъп до никакви книжа, документи и счетоводството на дружеството, за което е отправял и множество покани и завел съдебно дело, исковете по което е оттеглил, поради постигнато съгласие за продажба на акциите. Законът не допускал възможност за прилагане на друг критерий, освен установения в чл. 181 ТЗ /и чл. 16 от Устава/ при разпределение на дивидентите, поради това е намерил и посочените размери на определените му дивиденти за несъответни на решенията на ОСА и на закона. Считал е и че се е разпоредил с акциите, след като в неговия патримониум е възникнало правото на вземане за дивидент за съответните години и съответно – той е притежател на това право, което не е предмет на договорите за продажба. Оспорвал е твърдението, че вземанията му са погасени по давност, като е поддържал, че е приложим 5- годишният давностен срок, считано от обявяване на ГФО за съответната година или от извършено плащане.
Разпечатката съдържа 30 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/514041b2-0794-4a5e-bb3b-4f27368309b4