Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 26.11.2021, Районен съд - Царево

Съд
Районен съд - Царево
Дело
Гражданско дело 196/2021
Вид
Решение № 46
Подписан
26.11.2021
Състав
Минчо Танев Танев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 99, т. 1 и т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 99, т. 1 и т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 44, ал. 2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 10, ал. 1- ал. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10, ал. 1- ал. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10, ал. 1- ал. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10, ал. 1- ал. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10, ал. 1- ал. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10, ал. 1- ал. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10, ал. 1- ал. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10, ал. 1- ал. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10, ал. 1- ал. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10, ал. 1- ал. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10, ал. 1- ал. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10, ал. 1- ал. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10, ал. 1- ал. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10, ал. 1- ал. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 11 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Царево, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20212180100196 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Д. СТ. Р., ЕГН: ********** с постоянен адрес : **, К. СТ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес : **, Ж. СТ. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, Н. СТ. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ** и СТ. Й. АТ., ЕГН **, с постоянен адрес: **, всички чрез пълномощник- адвокат Т. ИЛ. от ВАК, **, със съдебен адрес : **- адв. Т. ИЛ., против:

М. СТ. Щ., ЕГН

**********, с постоянен адрес : **, М. АЛ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, АНТ. СТ. В., ЕГН **********, с постоянен адрес : **, АЛ. СТ. АЛ., ЕГН ********** с постоянен адрес : **, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че ищците са собственици на основание наследяване и давностно владение на поземлен имот с идентификатор № ** по КК и КР на гр. Царево, област Бургас, одобрени със Заповед № ** година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот : **, с площ от 1312,00 кв.м. трайно предназначение на територията - Урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг вид застрояване, при граници и съседи: ПИ с идентификатор № **, ПИ с идентификатор № **, ПИ с идентификатор № **, ПИ с идентификатор № **.

Да отмени като неверен, констативен нотариален акт за собственост № 1

** на нотариус М.В., рег. № ** на Нотариалната камара, с район на действие PC- Царево, вписан в Агенция по вписванията вх. рег. № ** година, акт № ** само по отношение на процесния имот с идентификатор № ** по КК и КР на гр. Царево, област Бургас, одобрени със Заповед № ** година на Изпълнителния директор на АГКК. Да присъди на ищеца направените разноски.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

В законния срок по чл. 131 от ГПК, ответниците са представили отговор на исковата молба, с който, на първо място считат предявения иск за недопустим, алтернативно за неоснователен.

С исковата молба се твърди, че ищците, в качеството им на наследници на С.К.Д.- б.ж. на гр. Царево, починал на ** година, са собственици на основание наследство и давностно владение, на поземлен имот с идентификатор № ** по КК и КР на гр. Царево, област Бургас, с площ на имота от 1312,00 кв.м. Според исковата молба, поземленият имот се владее и ползва, първоначално от наследодателя на ищците, а след смъртта му и от самите ищци, като се сочи като основание за владението на имота, Нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някой недвижими имоти № ** година на Бургаския нотариус. Твърди се, че през цялото време, владението на имота е било явно, спокойно, открито и необезпокоявано. Според ищците, съгласно сочения титул за собственост- Нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някой недвижими имоти № ** година на Бургаския нотариус- С.К.К., който е наследодател на ответниците в производството, е продал на С.К.Д.- наследодател на ищцителозе от един декар и празно място за лозе от един декар, находящо се в местността „Лозята на стария квартал“ на гр. Мичурин, при граници: наследници на П.Т.К., Д.П., път и район на ВиК. Според исковата молба, като собственик на закупения имот, наследодателя на ищците С.К.Д., продал на В.М.А. и Н.И.Н. /по равни дялове/ един декар празно място от имота, като продажбата е била обективирана в Нотариален акт № ** година на Бургаския нотариус. Според ищците, впоследствие като собственик на останалия един декар от имота, С.К.Д. е заградил същия, като оградата не е местена от 1970 2 година, облагородил е мястото, засял е овошки и лозе, построил е бунгало в източната част на пътя, владял го е необезпокоявано и явно до смъртта си през 1982 година, като след неговата смърт, имота се ползва и владее от наследниците му, които не са променяли границите на имота си, не са местили оградата и имотът се владее в тези граници и с такава площ, каквато е била заградена към 1970 година и с каквато е заснет в действащата кадастрална карта на гр. Царево.

Според исковата молба, ответниците, в качеството си наследници на С.К.К., са заявили пред ПК - Царево и са били признати за собственици на 1 дка лозе в местността „Вургарски път“ парцел ** по земеустройствения план изработен 1929 година, находящо се в терен по §4 на гр. Царево, като със същото решение, ПК- Царево е отказала да възстанови лозе от 3 дка, находящо се в терен по §4 на гр. Царево, местността „Вургарски път“ парцел ** по земеустройствения план изработен 1929 година, т.к. 2 дка от същото са продадени с нотариален акт № ** година, а 1 дка е отчужден за вододайна зона, без да влиза в блоковете на ТКЗС, ДЗС и не попада под разпоредбите на ЗСПЗЗ. Със заповед № ** година, издадена от Кмета на община Царево на основание чл. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на наследниците на С.К.К. върху новообразуван имот с идентификатор № ** с площ от 1313 кв.м. при граници: **. Заповедта е влязла в сила на 15.11.2006 година и е послужила като основание за извършване на въвод във владение на наследниците на С.К.К.. На основание издадените документи от ПК- Царево и от Община Царево, ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост № ** година на нотариус М.В., рег. № ** на Нотариалната камара, с район на действие PCЦарево, вписан в Агенция по вписванията вх. рег. № ** година, акт № **.

Според исковата молба, ищцата Т. е подала заявление до община Царево, с което иска отмяна на заповед № ** година, издадена от Кмета на община Царево на основание чл. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на основата на която е възстановено правото на собственост на наследниците на С.К.К. върху новообразуван имот с идентификатор № **, идентичен със собственият им имот. В резултата на извършена проверка, въз основа на подаденото заявление, община Царево издава Заповед № ** година, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, вр. с чл. 99, т. 1 и т. 2 от АПК, отменя Заповед № ** година, издадена от Кмета на община Царево. Твърди се, че новоиздадената 3 заповед е била обжалвана и е била отменена с решение от 09.08.2012 година, постановено по адм. д. № ** на Бургаски административен съд, потвърдено от Върховен административен съд с решение № ** година по адм.д. № ** година. Според исковата молба, ответниците не са собственици на имота, решението на ПК-Царево не е произвело конститутивно действие, доколкото за имота е бил постановен отказ за възстановяване. Заповедта на Кмета на община Царево по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е нищожна поради липса на реституционно решение за новообразувания имот 2166 и съответно констативният нотариален акт за собственост № **, на нотариус М.В., peг. № ** на Нотариалната камара, с район на действие PC- Царево, вписан в Агенция по вписванията вх. рег. № ** година, акт № ** е неверен.

В допълнение ищците заявяват, че основанията, на които претендират собствеността върху процесния имот, са наследяване и давност, като твърдят, че праводателят на ищците С.Д., след като се е разпоредил с 1 дка от притежавания имот, е заградил през 1970 година останалата в негова собственост част от имота от 1 дка, съгласно титула за собственост и него този момент до смъртта си, е владял и ползвал имота в границите на оградата, поставена 1970 година. Твърди се, че след заснемането на имота в кадастралната карта се установява, че ограденото от наследодателя дворно място е с площ от 1312 кв.м. поради което и предвид това, че съгласно Нотариален акт № ** година на Бургаския нотариус, С.Д. е останал в притежание на 1 дка след извършената продажба, то останалите 312 кв.м. се претендират на основание давностно владение, започнало през 1970 година от С.Д. и продължило постоянно, явно и необезпокоявано до неговата смърт, а след неговата смърт- от неговите наследници- ищци в производството.

Според исковата молба, доколкото в периода на осъществяваното от С.Д. владение върху 312 кв.м. действа ЗСГ и имота попада в неговото приложно поле, на основание чл. 29, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗСГ, давност върху него не е могла да тече до отмяната на тези текстове- ДВ, бр. 21 от 13.03.1990 година, като към дата на отмяната на ЗСГ, наследодателя С.Д. е починал /на ** година/, поради което ищците се легитимират като собственици на целия процесен имот, на основание наследяване на 1 дка и давностно владение на 0,312 дка, продължило в периода от 14.03.1990 година /отмяната на ЗСГ/ до 14.03.2000 година, което владение продължава и до подаване на исковата молба явно, непрекъснато и спокойно. Ищците оспорват 4 изцяло твърденията на ответниците, изложени в отговора по чл. 131 от ГПК, че иска е недопустим поради липса на реституция, осъществена по реда на ЗСПЗЗ в полза на ищците, като ответната страна изхожда от характера на имота- земеделска земя. С исковата молба се твърди, че за да се обхване от приложното поле на земеделската реституция по ЗСПЗЗ, земята не само следва да има земеделски характер по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, но по отношение на нея да е било извършено одържавяване, респ. обобществяване по някоя от реституционните хипотези на чл. 10, ал. 1- ал. 14 от ЗСПЗЗ, като по реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост върху земи, които са били земеделски по своя характер към момента на отнемането им или включването им в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Предвид това се твърди, че ако една земя е имала земеделски характер, но не е включвана в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, не е била отчуждавана по чл. 12, ал. 2 от ЗСГ, не е отстъпвана безвъзмездно на ТКЗС или на държавата, не е отнемана неправомерно по друг начин, не е стопанисвана като дворно място от ТКЗС, ДЗС, не е отчуждавана по реда на ЗТПС и не е отнемана по някой от изброените в чл. 10 ал. 14 от ЗСПЗЗ нормативни актове, тя не подлежи на реституция, т.к. собствеността върху нея не е била отнемана или ограничавана. В тази връзка ищците твърдят, че процесната земя винаги е била владяна и ползвана от собственика си С.Д., а след неговата смърт от неговите наследници, била е застроена с бунгало и върху имота са извършени подобрения.

В отговора на исковата молба се твърди, че иска е недопустим. Твърди се от ответниците, че искът е заведен като установителен на осн. чл. 124 от ГПК, който като предпоставка за допустимостта на такъв иск изисква наличие на правен интерес, но такъв у ищците не е налице. Твърди се, че имотът е земеделски и че е възстановен на ответниците като н-ци на С.К.К. реда на ЗСПЗЗ, като на ответниците- като наследници на С.К.К.- е било признато правото на собственост върху новообразуван имот, което се е случило след приключване на процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Твърди се, че посочената заповед е цитирано възстановителното решение № ** г. на Общ. ПК- гр. Царево, съгласно което, на ответниците е възстановен имот от 1 дка, находящ се в терен по §4 по плана на гр. Царево. с изрична забележка, въводът да се извърши след изпълнение на изискванията 5 на §4 “в“ от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. след заплащане на подобренията направени върху имота. Според отговора на исковата молба, Заповедта за възстановяване № ** г. е издадена на осн. §4к, ал. 7, във вр. е §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с констатиране, че ограничения на собствеността няма, вкл. очевидно и други обекти върху него, след което е бил издаден и протокол за въвод с дата 16.11.2006 г. Ответниците заявяват, че в случая става въпрос за процедура, по която на тях им е възстановен имот, съгласно план за новообразувани имоти касаещ земеделски имоти. В тази връзка се твърди, че искът е недопустим, тъй като ищците претендират да установят и докажат собственост върху имот възстановен по реда на ЗСПЗЗ, т.е. земеделски имот и се касае до спор за материално право съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, но сроковете за водене на този иск за изтекли. На следващо място се твърди, че в нарочно административно производство, ищците са оспорили валидността на заповедта за възстановяване на имота но с решение на Административен съдБургас, потвърдено с Решение на ВАС, собственически права върху целия имот, п отношение на ответниците са били потвърдени. На следващо място се твърди, че направеното от ищците възражение за придобивна давност е неоснователно. Според ответниците, доколкото имотът е земеделски и подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, то преди осъществяване на реституцията по този специален закон, за придобивна давност не може да се говори, тъй като имотът не е могъл да стане ничия собственост. Отделно от това, процесният имот е възстановен с план за новообразувани имоти, поради което няма как върху такъв имот да е упражнявано владение против ответниците, тъй като имотът не е установен с конкретни параметри. На следващо място, се твърди, че доколкото ищците претендират, че имотът е техен, тъй като се притежавал от техен наследодател, т.е. че те са собственици по наследяване, то придобивна давност в този аспект не е възможна- те биха станали собственици по силата на наследяване, т.е. считано от деня на смъртта на наследодателя им, а щом това е така, то същите вече са станали собственици и не е необходимо повторно да придобиват същия имот по давност. Твърди се още, че ищците никога не са владели имота- нито преди, нито след приключване на реституционната процедура.