Решение № 321 от 15.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Варна, 12.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело № 20223001000357 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от “ДЗИ - Общо застраховане ” ЕАД, чрез адв. И., срещу решение № 31/27.04.2022г., постановено по т.д. № 113/2021год. по описа на ОС – Силистра (поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 75/28.04.2022г.), с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на Д. Т. К., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител И. И. К., ЕГН **********, сумата от 120 000 лв., представляваща дължимото й обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на брат й Г Т К, ЕГН **********, починал в ПТП, настъпило на 24.10.2020г. около 16.50ч. по път 1-7 километър 20+740, път Силистра-Алфатар, причинено от водача на л.а. „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите със срок на действие 11.10.2020г. до 10.10.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от 120 000 лв., считано от 22.07.2021г. до окончателното й изплащане, като е осъдено и да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. Л. от АК – 1

Силистра съответните разноски за адвокат.

Въззивникът инвокира доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че не са събрани достатъчно доказателства свидетелстващи за претърпени от ищцата и надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка болки и страдания. Намира за недоказано наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и загиналия, надхвърляща традиционните отношения при подобен вид родственост, което посочва като абсолютна предпоставка за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В условие на евентуалност излага аргументи за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че същото е постановено в нарушение на принципа за справедливост и установената съдебна практика. Моли се за отмяна на обжалваното решение. Претендира се заплащането на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от упълномощен процесуален представител срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването на неизгодно за въззивника осъждане. Застрахователят е внесъл авансово дължима такса за обжалване, жалбата отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била надлежно администрирана. Въззивното производство е допустимо.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Д. Т. К., представлявана от своята майка и законен представител И. И. К., чрез адв. Л., в който се излагат аргументи във връзка с правилността, законосъобразността и обосноваността на обжалваното решение. Намира жалбата за неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител, излагайки същите доводи и искания. Въззиваемата страна, представлявана в с.з. от процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, поддържайки депозирания писмен отговор по същата.

Страните претендират за определяне на разноски за настоящата инстанция, като въззивникът е представил списък с разноски по см. на чл. 80 ГПК ведно с доказателства за заплатен адвокатски хонорар, а въззиваемата страна е заявила искане за приложение на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и изплащане на 2 възнаграждение на адвокат, предоставил безплатни услуги.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Д. Т. К., представлявана от своята майка и законен представител И. И. К., чрез пълномощника си адв. Л., против „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Наведените в исковата и допълнителната молба фактически основания на претенцията са, че ищцата, представлявана от своята майка и законен представител И. И. К., чрез адв. Л., въззиваема в настоящото производство, е сестра на Г Т К, ЕГН **********, починал в ПТП, причинено на 24.10.2020г. от водача на л.а. „Форд“, модел „Фокус“, с рег. номер ХХ ХХХХ ХХ, Т К, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите със срок на действие 11. 10.2020г. до 10.10.2021г. Твърди се, че виновен за автопроизшествието е водачът на л. а.

"Форд Фокус", който е напуснал своята пътна лента за движение и е навлязъл в платното за движение на насрещно движещия се т.а. „Мерцедес Актрус“ с турски рег. № 31 DY 315, в резултат на което се е ударил челно в него.

Образуваното ДП № 6518 ЗМ 149/2020г. по описа на ОДМВР-гр. Силистра, пр.пр. № 1007/2020г. по описа на ОП-Силистра, е било прекратено поради смъртта и на виновния водач. Сочи се, че въззиваемата и брат й Г К били изключително близки, а внезапната му смърт е причинила непреодолима болка и страдание, кояято едва ли някога ще отшуми. Във връзка с изключително влошеното й емоционално и психическо съСие, ищцата страда от нарушение на съня, нервни кризи, липса на апетит, просто не е същият човек. . С оглед на изложетиге факти и обстоятелства и изключителната близост между ищцата и починалият й брат, както и предвид наличието на сключена застраховка "Гражданска отговорност" между виновния водач и ответното дружество е предявила пред последното на 22.04.2021г. искане за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лв. за така претърпените от нея неимуществени вреди. Искането е заведено като щета № 43072952100093 и по което е бил постановен отказ с писмо от 04.06.2021г. за изплащане на претендираното обезщетение. С това обосновава и правния си интерес от предявяване на настоящата искова претенция за заплащане на сумата от 120 3

000 лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на деликта – 24.10.2020г., до окончателното й изплащане.

В предвидения в закона срок за отговор и допълнителен отговор искът е оспорен като неоснователен. Не се оспорва действащ към датата на ПТП договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", сключен между водача от л. а. "Форд Фокус", но се оспорва материалноправната легитимация на ищцата да получи обезщетение за претърпените от нея вреди, с твърдения, че не са налице предпоставките на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС постановено по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС – особено близка, трайна и дълбока връзка с починалия, създадена от изключителни житейски обстоятелства и претърпени значителни по времетраене и интензитет вреди, които да е справедливо да бъдат обезщетени. В евентууалност се излагат подробни аргументи за прекомерност на претендираното обезщетение, като несъответно на критерия за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, както и на установените лимити по § 96 на ПЗР на ЗИД на КЗ. Направено е и възражение за недължимост на лихва върху претендираната сума, респ. оспорва началния момент, от който същата е дължима.

Решението, в частта, с която е било отхвърлено акцесорно искане за присъждане на законната лихва върху претендирано обезщетение от момента на деликта до изтичане на краен срок за разглеждане на претенцията от застрахователя 22.07.2021г. не е обжалвано, което налага и настоящият съд да се ограничи при отчитането на акцесорното вземане в този период.

Варненският апелативен съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно предметните предели на въззивното производство по чл.269 ГПК, събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред въззивната инстанция страните не оспорват следните предпоставки за възникване отговорността на застрахователя - наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ 4 отговорността на застрахователя. Механизмът на вредоносното събитие, установени от първата инстанция по данни, официално удостоверени в протокол за ПТП, оглед на местопроизшествие и МПС и фотоалбум (съвпадащи и с констатации в постановлението за прекратяване на наказателно преследване срещу починалия виновен водач), също не е предмет на въззивната проверка. Безспорни са и родствените връзки на починалото дете Г Т К, пътувало в управлявания от застрахования водач Т К (негов баща) л.а. „Форд Фокус“ с претендиращото обезщетение трето лице Д. Т. К. – сестра на починалия. Безспорно установено е и, че по подадено до застрахователното дружество заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е постановен отказ от страна на застрахователното дружество.

Спорен по делото остава въпроса за наличието на активна материалноправна легитимация у ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди, в евентуалност за нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението и на разпоредбата на § 96 на ПЗР на ЗИД на КЗ, вр.чл.493 а КЗ.

По отношение на възражението материалноправна легитимация: за липса на активната

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения по тълкуване и прилагане на закона, дадени с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, в т.1 от същото, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпящо продължителни болки и страдания от неговата смърт, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди, а в съобразителната му част е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г., следва се допуска само по изключение – когато специфични житейски обстоятелства и ситуации са станали причина за възникване на особено (изключителна) близка привързаност между родствениците /баби, дядовци и внуци, братя и сестри/, надвишаваща 5 традиционната за българските семейни отношения такава, изразяваща се във взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, така че смъртта на единия да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка и сравними по интензитет и продължителност с неимуществените вреди, търпени между най-близките – лицата от цитираните постановления.

Наред с цитираната задължителна практика на Пленума на ВС, в актуалната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК (напр. решение 50155/04.11.2022г. по т.д. № 1712/2021г. на 1-во т.о. на ВКС, решение 45/10.05.2021 г. по т.д. № 370/2020г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 17/16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на 2-ро т.о. на ВКС и др.), е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Цитираните решения от постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика на ВКС касаят различни житейски ситуации, в които привързаността между брат – сестра или обратното е обусловила особено силна привързаност, при което отношенията помежду им са наподобявали връзката родител – дете, или отглеждането на внук от баба/дядо поради болест/работа в чужбина/друга обективна пречка за родителите да отглеждат собственото си дете, е довело до изграждането на връзка наподобяваща тази между родител и дете.