Определение № 21292 от 09.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21292 гр. София, 09.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110112789 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. И. Д., ЕГН **********, срещу „Е.М.” ЕАД, ЕИК ********, с която са предявени искове с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите по изпълнителен лист от 06.06.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 23420/2012 г. по описа на СРС, 72 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 746/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № 781 на КЧСИ, поради обстоятелството, че сумите са погасени по давност, а именно: 1. главница в размер на 17 581,72 лв. (8 989,39 евро), ведно със законна лихва, считано от 11.05.2012 г. до датата на изготвяне на писмо от ответника на 25.04.2024 г., с посочен размер 21 122,41 лв. (10 799,72 евро); 2. законна лихва в размер на 3 904,35 лв. (1 996,26 евро) - считано от 10.01.2010 г. до 11.04.2010 г.; 3. наказателна лихва в размер на 1 100,09 лв. (562,47 евро) - считано от 10.02.2010 г. до 10.05.2012 г.; 4. разноски по делото в общ размер на 1 127,58 лева (576,52 евро).

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 06.06.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 23420/2012 г. по описа на СРС, 72 състав, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК бил осъден да заплати на „Р. (България)“ ЕАД посочените суми, като срещу него било образувано изпълнително дело № 746/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № 781 на КЧСИ, с взискател „Р. (България)“ ЕАД. Впоследствие вземанията по изпълнителния лист били прехвърлени на „Е.М.” ЕООД (правоприемник на което е ответното дружество) въз основа на договор за цесия, което дружество било конституирано като взискател на 26.03.2014 г. Твърди, че поканата за доброволно изпълнение му е връчена на 08.08.2012 г., като с молба от 30.05.2014 г. от ответника е поискано извършване на опис и оценка на притежавани от длъжника МПС, а с молба от 08.01.2016 г. – налагането на запори.

След тази дата, повече от две години от страна на взискателя не са били искани или предприемани изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 09.01.2018 г., като към 09.01.2023 г. вземанията са се погасили по давност. Твърди, че на 25.03.2024 г. изпратил по пощата до ответника заявление, че сумите са погасени по давност, като с писмо от 25.04.2024 г. дружеството продължило да претендира сумата в общ размер на 44 836,15 лв. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Счита, че за ищеца липсва правен интерес от исковете, тъй като срещу него не са предприемани изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното дело, а от друга страна плащането на погасено по давност вземане не е недължимо. Не оспорва, че въз основа на изпълнителния лист по ч. гр. д. № 23420/2012 г. по описа на СРС, 72 състав, издаден в полза на „Р. (България)“ ЕАД е било образувано 1 изпълнително дело № 746/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № 781 на КЧСИ, че същото е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 09.01.2018 г., както и че след тази дата не са предприемани последващи действия по принудително изпълнение.

Моли за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По допустимостта на иска:

Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на ответника за недопустимост на исковете – длъжникът разполага със защитата по чл. 439 ГПК за всички вземания, които са предмет на изпълнителното основание, съответно на изпълнителния лист, като за него е налице правен интерес да установи погасяване на правото на принудително изпълнение и за лихвите, и за разноските по изпълнителния лист. Съдът намира предявения иск за допустим, съобразявайки разрешенията на определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., според които длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Съгласно решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание (влязло в сила съдебно решение), въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес.

Съдът приема, че на ищеца следва да се дадат указания да поясни правния си интерес от иска в частта, в която се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 21 122,41 лв. (10 799,72 евро) – законна лихва върху главницата по изпълнителния лист, която към 25.04.2024 г. е в горепосочения размер, при съобразяване, че в случай на установяване погасяване по давност на главницата по изпълнителния лист, ще се установи и недължимост на законната лихва върху погасената по давност главница, което е последица от уважаването на иска по чл. 439 ГПК.

Разпределение на доказателствената тежест:

По предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от исковата защита - че ответникът разполага с влязло в сила изпълнително основание за исковите суми, както и че след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е изтекъл законоустановеният срок, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице основания за спиране и/или прекъсване течението на давността по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

По доказателствата:

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ищеца да се изиска на основание чл. 186 ГПК препис от изпълнително дело № 746/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № 781 на КЧСИ е основателно и следва да бъде уважено.

Следва да се изиска и справка за постъпили и разпределени в полза на взискателя суми по изпълнителното дело.

Не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация (чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК).

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в срок до откритото съдебно заседание с писмена молба, с препис за насрещната страна да обоснове правния си интерес от иска в частта, в която се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 21 122,41 лв.

(10 799,72 евро) – законна лихва върху главницата по изпълнителния лист, която към 25.04.2024 г. е в горепосочения размер, при съобразяване, че в случай на установяване погасяването по давност на главницата по изпълнителния лист, ще се установи и недължимост на законната лихва върху погасената по давност главница, което е последица от уважаването на иска по чл. 439 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приеме, че ищецът се позовава на недължимост на законната лихва от 11.05.2012 г. до окончателното плащане, като законна последица от недължимост на главното вземане.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 08.07.2026 г. от 10,15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК ЧСИ Г. Д., рег. № 781 на КЧСИ, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи препис от изпълнително дело № 746/2012 г. с длъжник Г. И. Д., ЕГН **********, заедно с удостоверение за постъпили и разпределени в полза на взискателя суми по изпълнителното дело.

УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3