Протокол № 19 от 13.01.2024, Районен съд - Котел

ПРОТОКОЛ

№ 19 гр. Котел, 11.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев

Сложи за разглеждане докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20222210100669 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Ищецът Х. В. Д., ред. призован, явява се лично и се представлява от процесуален представител адв. М. П. от АК Сливен;

Ответницата Д. Т. Н., ред. призована, не се явява и не изпраща представител;

Дирекция „Социално подпомагане“ Котел, отдел „Закрила на детето“, ред. призовани, явява се социален работник Е. Я. И..

По даване ход на делото:

Адв. П.: Няма процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 във вр. с чл. 56 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора:

Адв. П.: Уважаема госпожо Председател, към този момент няма никакъв спор към настоящия случай. Остава само да изслушаме детето, за да изпълним указанията на закона. Няма процесуални пречки, за да преминем към разрешаването му. Оттеглям искането си за изслушване на свидетеля В.

П. Д. и моля съда да го заличи. Спрямо указания на съда от предходно съдебно заседание, дадени с Протокол № 164/30.11.2023 г., представям протокол № 1639/30.11.2023 г. по гр. дело № 2417/2023 г. от проведено открито съдебно заседание на РС Сливен, VI състав.

С ъ д ъ т ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото,

1 представения от процесуалния представител на ищеца – адв. П.: незаверен препис от: Протокол № 1639/30.11.2023 г. по гр. дело № 2417/2023 г. от проведено открито съдебно заседание на РС Сливен, VI състав.

Съдът приканва страните към спогодба, като посочва нейните последици.

Адв. П.: Уважаема госпожо Председател, няма как да сключим спогодба.

Във връзка с направеното становище от процесуалния представител на ищеца за заличаване на свидетеля В. П. Д. от списъка на лицата за призоваване, тъй като не могат да посочат постоянен адрес за пребиваване на същото лице, то съдът счита искането за допустимо.

О П Р Е Д Е Л И:

ЗАЛИЧАВА от списъка за призоваване свидетеля В. П. Д..

Съдът следва да пристъпи към изслушване на детето Й. Д.а, като същото следва да бъде изслушвано в съдебната зала, като по време на изслушването не следва да присъстват родителите му и техните адвокати, поради което съдът разпореди в съдебна зала да остане само социалния работник Е. И., а бащата на детето и неговия процесуален представител да напуснат съдебната зала, след което покани детето Й. Х.ва Д.а да влезе в съдебната зала.

Детето Й. Х.ва Д.а, КАЗА: Аз съм на 10 години. Имах рожден ден през 2023 г., родена съм на 20.06.2013 г. Мама се казва Д., а баща ми Х. В. Д.. Аз живея с тати. Хубаво живея с тати, ние живеем с баба, която живее на първия етаж, а аз съм на втория етаж с тати. Аз имам отделна стая. Миналата година тати ми купи голям телевизор, компютър с два монитора, лаптоп и на коледа ми подари един голям таблет, също имам и два телефона. Всички тези екрани тати ми ги подари, не стоя по много време пред тях, защото мога да си увредя зрението. Ученичка съм в четвърти клас и уча в гр. Котел в начално училище „Г. С. Раковски“ с г-жа В.. Справям се добре, по английски имам четири шестици, две шестици по математика и пет шестици по музика, мога да кажа, че съм отличничка. Пътувам с автобус до училище от с. Нейково до гр. Котел.

До автобуса ме води тати с колата, някъде към 6 часа сутринта. Прибирам се пак с автобуса на село след училище. Като ме върне автобуса обратно, тати ме чака на спирката. Аз съм живяла с мама и тати заедно, преди като бях на 8 години. Откакто се родих живеех с мама и тати до 8 години, а когато станах 2 на 8 през месец октомври към средата, тя избяга. Понякога чувам мама.

Някой път аз се обаждам, понякога тя ми се обажда. Говорим си за това какво правим, тя ме пита понякога дали ям. Мама ме пита също как съм на училище и аз й пращам оценките, защото лаптопа ни се счупи, в който ми беше школото. Тя редовно ми праща оценките по Вайбър. Ние почти всеки ден си пишем с мама, само в училище не ù пиша, защото госпожата ни взема телефоните. Тя вика, че живее в гр. Сливен, но не се намира точно там, защото сме ходили с тати там и тя живее близо до гората, някъде на 20 км. до Сливен, не точно в Сливен. Тя е доста близо до гората и не може да се ходи пеша, а с кола, далече е от центъра на града. Вилна е зоната. Преди няколко дена, мама и мъжа ù, взеха майката на майка ми. Миналата година някъде към юни, юли месец майка ми дойде при мен и имаше право да дойде в къщи, и сега има право да идва в къщи. Ние говорихме с нея тогава и тя ни обеща, че ще си дойде, но ни излъга и аз ù се разсърдих. Тя все вика, че ще си дойде, но не си идва. Мама ме кара да ходя при нея, но аз там не искам, защото там има само 4 стаи, а другата ми баба спи с детето от другия ù мъж. Баба ми е малко не е фред и ходи на един час до тоалетна. Аз не съм я виждала, но мама ми каза, че така прави. Баба не е много стара, някъде към 50 години. Познавам другото детенце на другия мъж на мама, то е в първи клас, момченце е, но обаче не е възпитано, защото преди мама да избяга, то имаше таблет и винаги на мои приятели показваше глупости на таблета, защото този човек беше багерист и копаеше водопровода в нашето село и аз познавах неговото дете, защото ние бяхме приятели с него. Познавам и таткото на момченцето, откакто копаеха водопровода в селото. Вътре не съм ходила при мама, но външно съм виждала къде живее, там даже няма покрив, а пет ламарини. Тати ми позволява да си говоря с мама по телефона. Когато се карат и мама прекалява, аз бях там като се караха. Един път беше ни излъгала мен и тати, че ще си идва и тати я взе у тях и докато се разкарвахме и тати я караше към центъра, ние бяхме в колата всички и те се скараха и мама започна да бие тати с телефона и си удари ръката в жапката на колата и той щеше да се удари с колата, а тя продължи да му крещи. Не помня кога беше това. Когато те се скарат, после учите ù на мама стават едни големи и червени, не знам защо са така. Виждам някой път да плаче мама и започва да хвърля някакви предмети по стената. Каквито предмети има, ги хваща и хвърля в стената. Един път тя беше в кухнята и аз я видях да хвърля така ядосана. Тя не може да готви, той 3 на мен тати ми готви. Тати много вкусно готви. Любимото ми ястие е пилешко с картофи. Не съм го питала тати за мама, повечето пъти той ме кара да ù пиша, някой път като се скараме, не искам да ù пиша. Един път тя ме накара да отидем в Сливен, защото иска да я вземем и към 15 часа и трябваше да я вземем и аз ù казах да се качи, че тръгваме, а тя каза утре. След това ù се обади мъжа ù и той чу как я карам да си дойде и ù каза „удария ма“. Това го чух, че ù го казва по телефона. Никой не ме е удрял досега, дори в училище.

Никога не съм била удряна, и ушите не са ми дърпали. Веднъж бях съборила една пластмасова чаша без да искам, но обаче тати не ù позволи на мама да ме удари тогава. Не ме наказват. По телефона единия телефон го вземам и говоря с мама и с тати, защото един път стана беля с автобуса и спука гума и тати дойде да ме вземе. Не ползвам други социални мрежи освен Вайбър и йутуб, защото още съм малка. Аз не искам да ползвам, само гледам йутуб, там където има детски. Долу-горе беше хубаво като живяхме заедно, обаче веднъж тати като купи нов телефон, тя стария го даде на тати и тя постоянно си пишеше с някой и тя нищо не помагаше на тати тогава. Сега аз помагам на тати, докато той мие чиниите, аз понякога мета. Тя баба не вижда. Има в село едни жени, които назначава кмета и гледат баба. Има една жена която помага вкъщи, защото баба е на стол и ù изхвърля тези неща, да не казвам. Тати си няма друга жена, с която да живее. Нова година изкарах с тати и братовчедка ми от София, един път се чухме след нова година с мама, тя ми се обади един път, но аз не съм й звъняла. На именния ми ден се разбраха с тати да отидем в Сливен и да ходим по магазините и отидохме, разходихме се и ми купи втория нов телефон и тати направи 3 календара с моя снимка, на нас, на баба и на мама, след което отидохме в един италиански ресторант, тримата с мама.

Добре си прекарахме. Мама ме пита как съм в село и дали се справям добре в училище. Не знам защо ме пита, макар да вижда оценките ми онлайн. Мама иска просто да си говорим. От скоро мама започна да ме търси и да си говорим. Иначе не ме беше търсила откакто избяга. Веднъж като избяга, аз не я блокирах, а тя сама ме блокира по Вайбър. Защото аз исках да ù напиша „Добро утро“, но не можах. И двете си пишем всеки ден. Тя не ме покани да отидем у тях. Някой път когато имаме празници, госпожата ни кара да си обличаме униформа, обаче аз нямах и във втори клас ми купиха, ама още не е дошла. Иначе дрехите ми купува тати, само веднъж ми купи дрехи мама. На именния ми ден не ми купи нищо мама, сега като ме видя на именния ми ден, 4 само ме прегърна. Като ме прегръща мама, аз съм щастлива, както и с тати, той често ме прегръща. Имам две приятелки в училище. На село имам приятели които са от Сливен и си идват от петък до неделя, а цялата ваканция си стоят на село. Последно отидохме на море през 2020 г., тримата. Миналата година аз ходих на море с тати и с една моя приятелка. Мама не ме е канила да ходя на море с нея. Веднъж през 2022 г. бях вдигнала температура 39 градуса и тати изпрати снимка на мама, после ме закара в болница в Сливен, а мама вместо да дойде тогава да ме види, отиде във Велико Търново и си направи снимка на върха на Царевец, това го знам, защото изпрати снимка на тати на телефона по фейсбук, тогава аз бях на неговия телефон и гледах детски. Аз не съм гледала никога фейсбук преди това. То просто дойде съобщение от мама и аз погледнах. Искам да бъда повече при тати, защото първото дело когато беше и преди да дойде той, мама ни беше написала, че ще остана при мама, а мъжа ù беше ù казал тогава, да ме хване за косите и да ме изпрати на първия автобус за село, това ми го беше написала мама по Вайбър, аз тогава не ù казах нищо и се разплаках. Тати видя какво ми е написала и той се изнерви, но нищо не ù направи, защото е жена. Никого тати не е биел мама. При нея не искам да живея, искам да живее тя при нас и да живеем тримата. Като стана пети клас, тати мисли да вземе квартира и да живеем в Ямбол, защото на мен там повече ми харесва и искам да уча там.

Още не знам каква искам да стана като порасна. Мама и тати не са ме питали каква искам да стана като порасна. Тати ме заведе на доктор, когато вдигнах температура. Заведе ме в Сливен и докторката беше една позната на тати, тя беше дъщеря на един доктор, който беше починал и познаваше тати. Мама тогава не дойде да ме види в Сливен. Не ми е писала тогава. Не знам дали е питала тати за мен тогава. Много рядко ме пита мама, как съм. Някой път ме пита през ден, а някой път пише и на мен и на тати. Тати не ми казва, ако мама му пише нещо лошо, не съм виждала да си пишат лошо. Не съм чувала тати да казва нещо лошо за мама. Не ни идват често гости вкъщи. Брата на дядо ми - аз му викам чичо и той понякога идва в къщи. Някой път идват и моите приятели вкъщи и аз ходя у тях да си играем. На центъра ходим да си играем и на училищния двор, там има пързалки, катерушки и люлки. Мама не ме е питала дали искам да отида при нея да живея с новия й мъж. Аз се чувствам спокойна при тати. Искам да живея с тати. Мама каза на тати да намери квартира в Ямбол, защото тя иска да живее в града. Тя каза, че ще 5 дойде с нас в Ямбол като отидем, това го каза на тати, че иска да дойде при нас, но не знам дали лъже. Първият път каза, че е взела квартира, а после каза на тати да вземе квартира и така разбрахме, че не е взела квартира, това стана миналата година преди лятото. Това стана докато имаше нов мъж. Аз имам сестра, но тя е доста голяма от мен и сега е на 32 години. Тя е дете на тати, само че от друга майка. Чувам я често, миналата година дойде на гости, тя живее в Кипър в Гърция. Пиша си с нея и си говорим много. Тя каза, че пак ще си идва. Тя като дойде, отсяда при нас в резервната стая, стая за гости.