Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1484 от 02.04.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10282/2023
Вид
Решение № 1484
Подписан
02.04.2024
В сила
02.04.2024
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1484 гр. Пловдив, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330110282 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Образувано по предявени от „АПС Бета България“ ЕООД против Г. Н. К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 1891/21.03.2023 г. по ч.гр.д. № 4102/2023 г. на Районен съд – Пловдив, VII граждански състав, както следва: сумата от 146, 97 лв. - главница, дължима по Договор паричен заем № *** г., сключен със „Сити Кеш” ООД, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.04.2022 г. на „АПС Бета България“ ЕООД и сумата от 15, 61 лв.

– обезщетение за забава за периода от 17.09.2019 г. до 13.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.03.2023 г., до окончателното погасяване.

Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2022 г. сключен с цедента „Сити Кеш” ООД. Твърди, че длъжникът е уведомен за сключения договор на посочения от него настоящ адрес. Твърди, че ответникът Г. Н. К. в качеството му на кредитополучател е сключил със „Сити Кеш” ООД Договор паричен заем № *** г., по силата на който е предоставена в заем сумата от 700 лв.

Сочи, че длъжникът поел задължение да върне предоставената в заем сума, ведно с начислени лихви, при установен годишен лихвен процент от 40, 08 % и годишен процент на разходите от 47, 83 %. Поддържа, че задължението 1 подлежи на разсрочено изпълнение на 10 месечни вноски – всяка в размер от 165 лв., с падеж на последната вноска на 17.07.2020 г. Твърди, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, като при сключването му на ответника е представена цялата преддоговорна информация. Сочи, че длъжникът погасил част от задълженията по договора, като останало непогасено задължение, което претендира, ведно с обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ответникът Г. Н. К. не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Ответникът е получил лично препис от исковата молба на посочения в последната адрес – на основание чл. 45, ал. 1 ГПК, като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.

С получаване на разпореждането от 16.08.2023 г. ответникът е предупреден за възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.

Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, проведено на 28.03.2024 г. Въпреки редовното му призоваване ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл.

238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и в заповедното производство ч.гр.д. № 4102/2023 г. на Районен съд – Пловдив, VII граждански състав – арг. т. 12 от Тълкувателно 2 решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство в размер на сумата от общо 75 лв. – за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в исковото производство в общ размер от 150 лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Г. Н. К., ЕГН **********, с адрес с. Г. Ч., ул. "К. Ц.", че „Апс Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81 В, е носител на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 1891/21.03.2023 г. по ч.гр.д. № 4102/2023 г. на Районен съд – Пловдив, VII граждански състав, както следва: сумата от 146, 97 лв. - главница, дължима по Договор паричен заем № *** г., сключен със „Сити Кеш” ООД, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.04.2022 г. на „АПС Бета България“ ЕООД и сумата от 15, 61 лв. – обезщетение за забава за периода от 17.09.2019 г. до 13.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.03.2023 г., до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА Г. Н. К., ЕГН **********, да заплати на че „Апс Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 4102/2023 г. на Районен съд – Пловдив, VII граждански състав, и сумата от 150 лв. – 3 разноски в исковото производство по гр.д. № 10282/2023 г. на Районен съд Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 4