Определение № 18821 от 20.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18821 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110138822 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Искането за конституиране на трето лице – помагач на страната на ищеца „******“ АД е основателно, поради което същото следва да се конституира по делото.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаването на третото лице помагач да предостави, посочените в т.4 от доказателствените искания в исковата молба, документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлоенергията в процесния имот.

Ищецът и ответниците М. А. и И. А. са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза за отговор на посочените в исковата молба въпроси, следва да бъде оставено без уважение, тъй като обстоятелствата, чието установяване се иска с експертизите, не са спорни между страните.

По отношение на ответника Г. П. И. съдът намира, че предявеният срещу него иск е недопустим, поради което производството в тази част следва да бъде прекратено.

Това е така, доколкото се установява, че препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Г. П. И. лично на 11.04.2025 г. Възражение против заповедта за изпълнение не е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, изтекъл на 12.05.2025 г. вкл., като длъжникът е подал становище едва на 16.06.2025 г. Поради това и по аргумент от чл. 416 ГПК, заповедта е влязла в законна сила и въз основа на нея следва да бъде издаден изпълнителен лист за присъдените суми. Доколкото заповедта за изпълнение е стабилизирана, срещу нея липсва подадено възражение, то настоящото производство се явява недопустимо. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно в хода на цялото производство. Ето защо и поради неоспорването от длъжника на вземанията предмет на заповедта, производството по делото ще се прекрати. С влизането в сила на заповедта за изпълнение, същата представлява изпълнително основание и липсва правен интерес у ищеца от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 130 ГПК производството по делото се явява недопустимо в тази си част.

1

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК подадената от „****************“ ЕАД, ЕИК **********, искова молба вх. № 228025/30.06.2025г., в частта, с която същата е насочена против: Г. П. И., за установяване в отношенията между страните, че последният дължи на ищеца следните суми: 34,89 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 14.08.2023г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 07.08.2023 г. в размер на 5,40 лева; сумата от 1,69 лв. за дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 14.08.2023г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 07.08.2023 г. в размер на 0,37 лева, за които суми е издадена заповед по чл. 410 от 25.08.2023 г. по ч.гр.д. № 45546/2023 г. по описа на СРС, 140 с-в., като ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 38822/2025г., по описа на СРС, 140-ти състав в тази му част, поради недопустимост на исковите претенции.

Определението, в частта, с която производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК, подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред СГС.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „******“ АД, като трето лице- помагач на страната на ищеца - „****************“ ЕАД.

ЗАДЪЛЖАВА „******“

АД да предостави, посочените в т.4 отдоказателствените искания в исковата молба документи, свързани с разпределението и отчитането в процесния недвижим имот, за исковия период.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените към исковата молба и отговорите на исковата молба на ответниците М. А. и И. А. писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.09.2026 г., от 9:40 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца препис и от отговорите на исковата молба, включително и препис от допълнението към отговора на ответника И. А. с вх. № 407553/12.12.2025 г.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че:

Ответникът И. Е. А. дължи на ищеца следните суми: 69,79 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 14.08.2023г. до изплащане на вземането, както и 2 мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 07.08.2023 г. в размер на 10,81 лева; сумата от 3,39 лв. за дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 14.08.2023г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 07.08.2023 г. в размер на 0,74 лева.

Ответникът М. Е. А. дължи на ищеца следните суми: 69,79 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 14.08.2023г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 07.08.2023 г. в размер на 10,81 лева; сумата от 3,39 лв. за дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 14.08.2023г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 07.08.2023 г. в размер на 0,74 лева, за които суми е издадена заповед по чл. 410 от 25.08.2023 г. по ч.гр.д. № 45546/2023 г. по описа на СРС, 140 с-в.

Ищецът твърди, че ответниците, като наследници на починалия в хода на делото Петър Борисов Лазаров, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че наследодателят на ответниците не е упражнил правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че наследодателят на ответниците е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба с идентично съдържание от ответниците М. А. и И. А., с които предявените искове се оспорват като неоснователни, при твърдения, че ответниците са се отказали от наследството на наследодателя П.Л.. Считат, че доколкото правото на ползване било ненаследимо, то ненаследими били и задълженията, които са се порадили във връзка с него. Релевират възражение за погасяване на вземанията по давност. При изложеното молят за отхвърляне на исковете, претендират разноски.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.

200 ЗЗД:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните, респективно межди ищеца и наследодателя на ответниците за процесния период по силата на договор за предоставяне на топлинна енергия, в това число – че наследодателят на ответниците притежава право на собственост по отношение на процесния имот или притежава вещно право на ползване по отношение на имота, че за периода на исковия период е доставил реално на наследодателя на ответниците топлинни услуги с цена, възлизаща на претендираната в исковата молба стойност.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в забава– изтичането на срока за плащане на задълженията по договора за предоставяне 3 на топлинни услуги.

В тежест на ответниците е да докажат възраженията си, наведени с отговора на исковата молба, в т.ч. и възражението за настъпила погасителна давност.

Определението в тази си част не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4