Решение № 260299 от 23.12.2020, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № ..... гр. Враца, 23 декември 2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 17.12.2020 г. в състав:

Районен съдия: И. Иванов при участието на секретаря Анита Петрова като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 804 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ****, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****ис 4 срещу Б. С.Г. с ЕГН ********** ***.

В същата се твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД ****и ответницата Б.С.Г. съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор за паричен заем с № 2554057 от 10.05.2016 г., както и въз основа на Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД ****и ред за предоставяне на потребителски кредити от същото дружество, представляващи неразделна част от договора. С подписването на договора заемодателят предоставил на заемателя парична сума в размер на 900,00 лева.

Твърди се, че съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателката се е задължила да върне кредита заедно с договорната лихва, която е в размер на 100,08 лева, на 27 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 37,04 лева, или общо в размер на 1 000,08 лева. Твърди се също, че срокът на договора е изтекъл с последната погасителна вноска, дължима на 16.11.2016 г. и същият не е обявяван за предсрочно изискуем. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем заемателката се задължила да представи посоченото в същата разпоредба обезпечение, като при неизпълнение на основание чл. 4, ал. 2 от договора заемателят дължала неустойка в размер на 602,37 лева, която следвало да бъде изплатена разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, или към размера на всяка вноска се добавяла сума в размер на 22,31 лева. Поддържа се, че съгласно Тарифата на „Изи Асет Мениджмент“ АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лева за всеки 30-дневен период, като на това основание на ответницата била начислена такса разходи в размер на 27,00 лева. На заемателката била начислена и лихва за забава в общ размер на 294,41 лева, изчислена върху непогасената част от главницата, считано от 26.05.2016 г. до 30.10.2019 г. Сочи се, че към настоящия момент ответницата е заплатила по договора сумата 90,00 лева, като се поддържа, че с тях са погасени, както следва: неустойка за неизпълнение – 34,96 лева, договорна лихва – 6,92 лева, главница – 30,12 лева.

На 01.02.2017 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД ****и ищцовото дружество, по силата на което процесното вземане станало собственост на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения.

Поради неизпълнението на ответницата, на 31.10.2019 г. ищецът подал срещу ответницата заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 4521/2019 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед № 2717 от 01.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на постоянния й и настоящ адрес, а видно от приложената по заповедното производство справка от ТД на НАП-Велико Търново, офис Враца ответницата няма действащи трудови договори, поради което са предявени настоящите искове.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 869,88 лева-главница по договор за паричен заем с № 2554057 от 10.05.2016 г.; сумата 93,16 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2016 г. до 16.11.2016 г.; сумата 27,00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението съгласно Тарифата на кредитора; сумата 567,41 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 4, ал. 2 от договора; сумата 294,41 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.05.2016 г. до 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 2717 от 01.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4521/2019 г. на Врачански районен съд. Претендира разноски както по исковото, така и по заповедното производство.

Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл.

79, ал. 1, предложение 1, чл. 86 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ответницата Б.С.Г. с ЕГН **********, чрез особения й представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Р.А. е подала писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявените искове, като излага подробни доводи, че исковете са неоснователни и недоказани по размер, тъй като липсват доказателства ответницата да е редовно уведомена за извършената цесия преди подаването на заявление по чл. 410 от ГПК, както и доказателства за валидно възникване на облигационните отношения, претендираната неустойка е нищожна и неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите, а претендираните такси и разходи за извънсъдебно събиране целят заобикаляне на императивни разпоредби на Закона за потребителските кредити.

В заповедното производство-ч. гр. дело

№ 4521/2019 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от ответницата възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна.

Представен е договор за паричен заем № 2554057 от 10.05.2016 г., видно от който между „Изи асет мениджмънт“ АД ****и ответницата Б.Г. бил сключен договор за потребителски паричен кредит за сумата 900,00 лева, която следвало да бъде погасена на 27 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 37,04 лева. По този начин, съгласно договора, страните са уговорили ответницата да върне на заемодателя сума в общ размер на 1 000,08 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,00 % и годишен процент на разходите на заема – 48,46 %. Видно е също така, че ответницата е подписала договора на датата на сключването му – 10.05.2016 г. Съгласно посоченото в договора, крайният срок за издължаване на кредита е 16.11.2016 г.

С рамков договор от 16.11.2010 г. за прехвърляне на задължения (цесия) и приложение № 1 към него от 01.12.2017 г.

„Изи Асет Мениджмънт” АД ****е прехвърлило на праводателя на ищеца вземанията си по процесния договор за заем, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Видно от намиращото се на л. 22 от делото пълномощно, с него „Изи Асет Мениджмънт” АД ****е упълномощило ищцовото дружество да съобщи на съответните длъжници прехвърлянето на задълженията им по приложение № 1 от 01.12.2017 г. към рамков договор от 16.11.2010 г. за прехвърляне на задължения (цесия).

Установява се от писмо с изх. №

УПЦ-П-ИАМ/2554057 и известие за доставянето му (л. 19-20 от делото), че ищцовото дружество е изпратило на ответницата уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия и че уведомлението е лично получено от ответницата на 09.02.2017 г.

Видно от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, ответницата е извършила погашения по процесния договор за кредит в общ размер от 90,00 лева (по погасителната сметка ответницата е внесла сумата 60,00 лева на 10.05.2016 г., внесла е сумата 12,00 лева на 31.07.2016 г., както и е внесла сумата 18,00 лева на 31.07.2016 г.) Непогасените от ответницата задължения по процесния договор към датата на изготвяне на експертизата, в случай че се приемат за недължими уговорките за неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 6 от договора и за неустойка за предсрочна изискуемост по чл. 7, ал. 4 от договора, са както следва: сумата 779,88 лева – главница, сумата 93,16 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2016 г. и 16.11.2016 г. и сумата 294,41 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.05.2016 г. до 30.10.2019 г.

От правна страна.

Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се претендират въз основа на настъпил краен срок за издължаване на кредита – 16.11.2016 г., който е бил настъпил към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.10.2019 г., поради което съдът приема, че изискуемостта на задълженията е налице. След като всички вноски по процесния договор са падежирали преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответницата дължи връщане на заетата сума.

Видно от договор за потребителски кредит № 2554057 от 10.05.2016 г., „Изи асет мениджмънт” АД ****е предоставило на ответницата Б.Г. кредит в размер на 900,00 лева (подписите на договарящите страни имат силата на разписка за предаване на сумата по договора за кредит), а ответницата се е задължила да върне кредита в сроковете и по реда, предвидени в договора.

Установено е по категоричен начин от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ответницата е извършила частични погашения по процесния договор за кредит в общ размер от 900,00 лева.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и приложение от 01.02.2017 г. към него „Изи асет мениджмънт” АД с ЕИК *********.

Видно от намиращите се на л. 18 от делото пълномощно, с него „Изи асет мениджмънт” АД ****е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да съобщи на съответните длъжници прехвърлянето на задълженията им по договори за кредит по приложението към рамков договор от 16.11.2010 г. за прехвърляне на задължения (цесия).

Видно от писмо с изх. №

УПЦ-П-ИАМ/2554057 и известие за доставянето му, ищцовото дружество е изпратило на ответницата уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия, като уведомлението е лично получено от ответницата на 09.02.2017 г.

В заповедното производство съдът се е произнесъл въз основа на изложените в заявлението по чл. 410 от ГПК твърдения, без да ги проверява. В образуваното на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 47, ал. 5 от ГПК исково производство обаче съдът е длъжен, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, при съобразяване на наведените от страните доводи и възражения, да извърши проверка за наличието, изискуемостта и ликвидността на претендираните вземания, включително дали са налице нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) уговорки в договора за паричен заем, особено предвид обстоятелството, че с отговора по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответницата е оспорил всички предявени искове като неоснователни и недоказани. При извършването на тази проверка съдът намира, че предвидените в закона императивни разпоредби относно договорите за кредит са спазени, но уговорките за неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 4, ал.

2 от договора и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението съгласно Тарифата на кредитора са нищожни по следните съображения:

Съгласно дадените разяснения в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на Върховния касационен съд, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка съдът следи служебно. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл изрично: решение № 107 от 25.06.2010 г. по търг. дело № 818/2009 г. на Върховния касационен съд, II т. о.