Определение № 16195 от 29.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16195 гр. София, 29.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100508440 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от името на ответника в първоинстанционното производство „Еос Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника – гл. юрк. М..М, срещу Определение № 18392 от 23.04.2025г., постановено по гр. д. № 68002/2023г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 35 състав, с което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неправилна оценка на действителното фактическо положение, в контекста на преценката дали ответното дружество, с процесуалното и извънпроцесуалното си поведение е станало повод за завеждане на делото. Поддържа, че от една страна в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е признал иска за основателен, а спорното вземане – за действително погасено по давност, а от друга – липсвало активно поведение от страна на дружеството, насочено към принудителното удовлетворяване на вземането. По тези причини, счита, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК и тежестта за разноски в производството следвало да остане за сметка на ищеца. В допълнение посочва, че неправилно районният съд е приел, че отказът да се коригира подаваната информация за задължението към ЦКР на БНБ обуславял извод, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, доколкото по смисъла на чл. 10 от Наредба № 22 на БНБ посочената информация, дружеството подавало в изпълнение на своите задължения по наредбата. Поддържа още, че поканата за доброволно изпълнение на погасено по давност задължение не следвало да се отчита като причина, поради която ответникът е станал повод за завеждане на делото, тъй като счита, че единствено действия, насочени към принудителното удволетворяване на погасено по давност вземане, респ. неговото оспорване следва да се тълкуват като поведение на ответника, предпоставящо нуждата от защита по исков ред. С тези доводи, счита, че процесния случай попадал в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което моли за отмяна на обжалваното 1

Определение и възлагането на разноските в производството в тежест на ищеца.

В срока за отговор, процесуалният представител на ищеца М.Д. – адв.

Н.Д. излага становище за правилност на обжалваното определение и като такова, счита, че същото следва да бъде потвърдено. Поддържа, че изложените в частната жалба обстоятелства не отразяват действителното фактическо положение, предвид извънпроцесуалното поведение на ищеца, предхождащо делото, в частност отказът на ответника да извърши заличаване от ЦКР въпреки изричното позоваване от ищцата на изтекла погасителна давност.

Софийски градски съд, след като се запозна със становищата на страните и материалите по делото, намери следното:

Частната жалба, с която е сезиран съда е допустима, като подадена от лице, притежаващо процесуална легитимация за това и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол. Постъпила е в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на предвиденото в чл. 260 ГПК съдържание.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от М.М.Д. против „Еос Матрикс“ ЕООД с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 7534,70лв., представляваща вземане за главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 08.11.2006г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, вземанията, по който са прехвърлени на ответника с Договор за целия от 31.01.2018г. В исковата молба ищецът твърди, че цедираното вземане е погасено по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е признал основателността на иска, като е изложил становище, че разноските в производството следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като с поведението си не е станал причина за завеждане на делото.

Съдът е постановил решение, с което е уважил иска при наличие на признание. Изложил е съображение, че разноските в производството следва да бъдат понесени от ответника и присъдил такива в размер на 1961,74 лв.

В срока по чл. 248 ГПК ответникът е поискал изменение на решението в тази част, като е претендирал, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските в производството следва да останат в тежест на ищеца.

С обжалваното определение първоинстанцият съд е отхвърлил молбата, като е приел, че с извънсъдебното си поведение, в частност чрез ежемесечното подаване на информация към Централния кредитен регистър и отказът за оказване на съдействие за корекцията й, за ищцата не е съществувал друг начин да защити правата и законните си интереси, то именно поведението на ответното дружество по неоказване на съдействие е станало повод за завеждане на делото.

Въззивният съд изцяло споделя доводите, изложени в мотивната част на обжалвания съдебен акт за неоснователност на молбата на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 248 ГПК.

Присъждането на разноски е обусловено от изхода на делото. Нормата на 2 чл. 78, ал. 2 ГПК урежда изключение от принципа за възлагане на разноските – ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В конкретния случай, макар да е налице едната от предвидените в условията на кумулативност предпоставки – ответникът за признае иска, правилно районният съд е съобразил отсъствието на първата – да не е станал повод за завеждане на делото.

Видно от приобщените по делото писмени доказателства, ищцата е проявила активност към извънсъдебното разрешаване на спора като на 14.06.2023г., е поискала ответникът да отпише задълженията й от Централния кредитен регистър, в отговор на което ответникът я е уведомил за размера на задължението й. В последвала кореспонденция – на 21.07.2023г., ищцата изрично се е позовала на изтекла погасителна давност по отношение на задължението и е поискала тази информация да бъде отразена в ЦКР.

На 01.08.2023г., ответникът е изразил изричен отказ да отпише вземането от Централния кредитен регистър, с аргумент, че предоставянето на тази информация е в изпълнение на негови законови задължения. На следващо място е посочил, че институтът на погасителната давност има отражение единствено върху възможността на кредитора да търси удовлетворение на претенцията си по принудителен ред, но не рефлектирал върху действителността и дължимостта на задължението, което съществувало като естествено и погасяването му можело да се осъществи по пътя на доброволното уреждане на взаимоотношенията между страните.

При тези фактически констатации, първоинстанционният съд правилно е съобразил, че възможността за подаване на информация в Централния кредитен регистър, съобразно чл. 4 от Наредбата № 22 от 16.07.2009г. е предвидена единствено за институциите, визирани в правната норма и длъжникът в правоотношението не разполага с извънсъдебна възможност за внасяне на корекции във вписваната в регистъра информация, включително касаещи погасяване на вземането поради изтекла давност, освен да получи съдействието на ответното дружество. В случаи на отказ от страна на ответника за промяна на данните, вписвани в Централния кредитен регистър, какъвто е настоящият, единствена възможност за защита за длъжник с погасено по давност вземане е тази по реда на чл.

124, ал. 1 ГПК, посредством предявяването на отрицателен установителен иск, с който да отрече съществуването на вземането на ответното дружество по съдебен ред, след което да поиска въз основа на влязло в сила решение, за задължението да бъде подавана вярна информация, че същото е неактивно поради погасяването му, в който случай за ответното дружество ще съществува задължение за привеждане на информацията, подаване в Централния кредитен регистър в съответствие с постановеното съдебно решение, под заплахата от санкция по реда на чл. 21 от Наредбата.

По тези причини, правилно районният съд е преценил, че извънсъдебното поведение на ответното дружество, с оглед на изричния отказ, обективиран в писмо от 01.08.2023г., да коригира предоставяната към Централния кредитен регистър информация е станало единствена причина за завеждане на делото.

В отговор на възраженията на ответника, следва да бъде посочен за неоснователен доводът, касаещ възможността за доброволно изпълнение на задължението по реда на чл. 118 ЗЗД, предвид изричното волеизявление на 3 ищцата, за изтекла давност, което по своето естество представлява отказ от доброволно изпълнение на задължението, респ. води до отпадане на интереса на дружеството за последващо подаване на данни за задълженията на ищеца спрямо дружеството.

Така мотивиран, на основание чл. 278 ГПК, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 18392 от 23.04.2025г., постановено по гр. д. № 68002/2023г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 35 състав, с което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4