Решение № 209 от 03.07.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. ****, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Ив. Петрова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Полина Ив. Петрова Гражданско дело № 20243130101405 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „****, ЕИК ****, с адрес:

**** срещу Ю. А. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № ****/09.11.2017 г., както следва: 1088,40 лева – договорна лихва за периода 15.12.2017 г. – 15.11.2019 г., 192,89 лева – лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода 16.02.2018г. - 15.11.2019г.; 605,13 лева законна лихва върху договорното възнаграждение за периода 15.11.2019 г. - 25.10.2024 г. и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба– 25.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 09.11.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит между страните, по силата на който кредиторът „**** е предоставило на кредитополучателя Ю. А. Ю. сумата в размер на 2250,00 лева, със срок на действие на договора 24 месеца, при ГПР 49,90 %, ГЛП 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11 %, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2089,68 лева, при размер на вноската 226,17 лева/месец, платима до 15-то число на месеца. Твърди се, че неразделна част от договора за потребителския кредит /ДПК/ са предоставените на потребителя Общи условия (ОУ), както и Стандартен европейски формуляр. Посочва се, че ответникът не е изпълнил задължението, което е поел по договора, тъй като е преустановил плащанията на погасителните вноски, като е заплатил следните суми: на 20.12.2017 г. 228,80 лева, на 13.03.2018 г. – 491,28 лева, на 23.03.2018 г. – 1,00 лев. Погасени били сумата в размер на 678,24 лева – две пълни вноски, частично трета вноска за сумата от 225,90 лева и 12,84 лева за съдебни такси и 30,00 лева начислени такси по Тарифа съгласно чл. 17.4 от ОУ. Посочва, че по повод неизпълнение договора за потребителски кредит е било образувано гражд. дело № 666/2019г. по описа на Районен съд - гр.****, с което било признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1796.89 лева - главница по договор за потребителски кредит № **** от 09.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 01.03.2019 г., на основание чл.

422 от ГПК. Прието от районния съд било, че Споразумението за предоставяне на пакет от 1 допълнителни услуги възможности е нищожно. Прекратено било производството за сумата в размер от 863.27 лева, представляваща договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит № **** от 09.11.2017 г. С Решение на ОС **** искът бил уважен и за горницата над присъдените с първоинстанционното решение 1796.89 лева до претендираните 2058.10 лева - главница по договор за потребителски кредит № **** от 09.11.2017 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда 01.03.2019 год. до окончателното заплащане, а в прекратителната част – решението било потвърдено. Поради изложеното, моли за уважаване на иска и претендира направените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозира молба, с която моли да се даде ход на делото, настоява за уважаване на исковата претенция чрез постановяване на неприсъствено решение и претендира разноски. Ответникът не се явява, не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приобщеното по делото ч. гр. д. № 348/2019 г. по описа на Районен съд – **** със Заповед № 246/06.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е разпоредено Ю. А. Ю. да заплати на „****“ **** следните суми: 4749,84 лева – главница по договор за потребителски кредит № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2019 г. до окончателното погасяване на дълга, сумата в размер на 30 лева, представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземане за периода 16.12.2017 22.05.2018 г., сумата в размер на 14,76 лева – законна лихва за забава от 16.12.2017 – 22.05.2018 г., както и сторените разноски в производството в размер на 145,89 лева.

За установяване на вземането по издадената заповед е инициирано гр.д. № 666/2019 г. по описа на ****, с чието решение след ревизия по в.гр.д. №3565/2020г. по описа на ВОС, е прието за установено, че ответникът дължи на „****“ сумата от 2058,10 лева – главница по договор за потребителски кредит № **** от 09.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2019 г. до оконочателното погасяване на дълга. Производството относно предявеното вземане за сумата от 863,27 лева, представляваща договорно възнаграждение по същия договор е прекратено като недопустимо, тъй като не е предмет на заповедта за изпълнение.

Съгласно представените по делото договор за потребителски кредит № **** от 22.05.2018 г., искане за отпускането му, стандартен европейски фомуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, допълнителна преддоговорна информация, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, общи условия на кредитора, погасителен план кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 2250,00 лева, със срок на действие на договора 24 месеца, при ГПР 49,90 %, ГЛП 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11 %, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2089,68 лева, общо задължение за връщане: 5428,08 лева, при размер на вноската 226,17 лева/месец, платима до 15-то число на месеца.

От представеното извлечение по сметка към договора за потребителски кредит се установява, че ктм 25.10.2024 г. общата платена съма е в размер на 721,08 лева, а остатъчното задължение – 1886,42 лева.

С квитанция от 09.11.2017 г. се удостоверява усвояване на сумата от 2250 лева от ответника по процесния договор за кредит.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

2

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; да е възникнало по отношение на ответника изискуемо задължение да заплати сумите, предмет на исковете, в претендираните размери.

Безспорно е установено между страните, че е налице валидно правоотношение по договора за потребителски кредит, съгласно който на кредитополучателя /ответник/ е предоставена сумата в размер на 2250 лева срещу задължение за връщане при условията на договора. Вземането за главница за сумата от 2058,10 лева от страна на кредитора е предявено и прието за дължимо в производството по гр.д. 666/2019 г. по описа на ****, като в настоящия случай се претендира единствено вземането за договорна лихва, ведно с лихвата за забава, начислена върху нея. Договорното възнаграждение съгласно договора за кредит и ОУ към тях е уговорено при годишен лихвен процен 41,17%, а според погасителния план възлиза на сумата от 1 088,40 лева. Ответникът не оспорва усвояване на сумата, както и не ангажира доказателства за изпълнение на задълженията си.

В действителност са налице почти всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, но за съда вероятната основателност на исковата претенция не се презюмира, поради което следва да разгледа делото по общите правила.

В настоящия случай се касае за договор за потребителски кредит, спрямо който са приложими изискванията на ЗПК и разпоредбите на Закона защита на потребителите, доколкото ищецът има качеството на потребител съгласно параграф 13 от ЗЗП. Според посочения текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

В случая на ответника в качеството му на физическо лице, е предоставена финансова услуга (отпуснат потребителски кредит). В ЗЗП също така се съдържа и легално определение на понятието неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя, а именно съгласно чл.

143 ЗЗП това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. От своя страна съдът е длъжен и служебно да следи за наличието на нищожни клаузи на договорите.

Настоящият договор е сключен при общи условия, като е видно, че е изготвен бланково с предварително съставени общи условия. Към него от страна на ищцата са подписани искане за отпускане на потребителския кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация и допълнителна преддоговорна информация, с които е била предоставена информация относно договора и са дадени разяснения относно допълнителните услуги. Така декларираните обстоятелства, обаче не водят до извода, че ищцата е била в състояние да повлияе на клаузите на договора при договарянето им.

Съгласно чл. 22 от ЗПК при неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая съдът намира, че договорът е сключен при нарушение изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, а именно, че договорът не съдържа коректно посочване на лихвения процент по кредита и годишния процент на разходите по кредита. Годишният 3 процент на разходите представлява част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, като неспазване на изискването за посочването му представлява основание за недействителност на същия на осн. чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От тази обща законодателна уредба се извежда ролята на ГПР като ориентир за обосноваване на информирано икономическо решение на средния непрофесионален потребител, който има възможност да избира между различни по вид и условия кредитни продукти. Именно с оглед възможността за извършване на сравнение между различни продукти, законът въвежда единна формула за изчисляване на ГПР, приложима във всички случаи на потребителско кредитиране - чл. 19, ал. 2 от ЗПК. При изчисляване на ГПР, съгласно посочената в приложение № 1 от ЗПК формула, за база се вземат разходите и допусканията, посочени в самия договор за кредит. Оттук следва извода, че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване / Решение от 20 септември 2018 г. по дело C 448/17 на СЕС/. ГПР е посочен само като цифрова величина без посочване на отделните компоненти, които го формират.