Решение № 1385 от 05.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1385 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20231000502382 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №260864/21.06.2023 г. по гр. д. №4311/2016 г. по описа на Софийски градски съд е осъдено „Стройекспрес-НН“ ООД, ЕИК 125537703, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Епископ Софроний“ № 28, да заплати на всеки един от И. И. Д., ЕГН ********** и С. И. Т., ЕГН **********, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от по 23 721,93 евро неустойка за забава, дължима за периода 06.12.2013 г. - 07.04.2016 г. по раздел V, т. 6 от предварителен договор за учредяване на право на строеж от 15.08.2007 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 07.04.2016 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени от общо 56 677,32 евро (по 28 338,66 евро за всеки от ищците) и за периода 06.09.2013 г. - 05.12.2013 г.

Посоченото решение е обжалвано от ответника „Стройекспрес-НН“ ООД, действащ чрез процесуалния си представител, в неизгодната за него осъдителна част – в частта му, в която предявените искове на основание чл.

92, ал. 1 ЗЗД са уважени за сумата от по 23 721,93 евро - неустойка за забава, дължима за периода 06.12.2013 г. - 07.04.2016 г. за всеки от ищците - И. И. Д. и С. И. Т.. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд при уважаването на исковете не се е съобразил със съдебната практика и доктрината, включително и с постановени тълкувателни решения по спорните въпроси.

1

Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.

В установения от закона срок, въззиваемите и ищци в първоинстанционното производство - И. И. Д. и С. И. Т., действащи чрез процесуалния си представител, са депозирали отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваните части.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, подаден от праводателите на И. И. Д. и С. И. Т., които са наследници на починалите в хода на първоинстанционното производство първоначални ищци, за осъждането на „Стройекспрес-НН“ ООД да им заплати сумата от 56 677,32 евро - неустойка за забава, дължима за периода 06.09.2013 г. - 07.04.2016 г. по раздел V, т. 6 от предварителен договор за учредяване на право на строеж от 15.08.2007 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 07.04.2016 г. до окончателното й изплащане. При евентуалност, в случай че искът за заплащане на неустойка бъде отхвърлен, ищците предявяват иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати сумата 56 677,32 евро - обезщетение за пропуснати ползи за периода 06.09.2013 г. — 07.04.2016 г., изразяващи се в невъзможност за получаване на наем за обектите, които не са изградени поради неизпълнение в посочения период на задължението на „СтройекспресНН“ ООД за изграждане на сграда съгласно предварителен договор за учредяване на право на строеж от 15.08.2007 г.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр.

2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Видно е от предварителен договор от 15.08.2007 г., че на посочената дата между С. Й. и Й. Й. от една страна и ответника „Стройекспрес-НН“ ООД от друга е сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж.

Според договора С. Й. и Й. Й. са поели задължение да учредят в полза на ответника право на строеж върху свой поземлен имот (УПИ V-290, кв. 4 по 2 плана на гр. София, м. „***“), като запазват за себе си правото на строеж върху определени бъдещи обекти в сградата, а ответникът е поел задължение да изгради в имота съответната сграда. Съгласно раздел I, т. 1, ал. 1 от предварителния договор от 15.08.2007 г. С. Й. и Й. Й., като собственици на поземления имот, поемат задължение да учредят в полза на ответника право на строеж за изграждане на сграда в него, като запазват за себе си правото на строеж за определени обекти, конкретизирани в приложение към договора.

Насрещното задължение на ответника е да изгради сградата, както и да предостави на учредителите на правото на строеж и други обекти, намиращи се в друга сграда (разположена в съседния имот, видно от посочения адрес), която също се изгражда от ответника. От целия текст на договора не остава съмнение, че единственото основно задължение за собствениците на поземления имот е да учредят право на строеж за ответника, а изцяло в задълженията на ответника е поставено да подготви бъдещото строителство на сградата и да го извърши. Задълженията на ответника включват и изработването на инвестиционния проект, както и предприемането на необходимите действия за одобряването му и издаването на разрешение за строеж (раздел. II, т. 3, б. „б“ от договора). На тези задължения съответстват и задължения на собствениците на поземления имот за съдействие, които се изразяват основно в предоставянето на необходимите пълномощни за ответника, за да може да подготви започването на строителството (раздел II, т. 1, б. „а“ и „д“ от договора). Тези задължения обаче не са основни, а следват от необходимостта да се предостави съдействие от собствениците на поземления имот, тъй като по смисъла на ЗУТ възложител на строителство е само собственикът или лице с учредено вещно право на строеж (чл. 161, ал. 1 ЗУТ), а осъществяването на тези задължения на собствениците на имота предхождат учредяването на правото на строеж за ответника.

Видно е от приетия като доказателство нотариален акт № 84/17.12.2008 г. за учредяване право на строеж, че на посочената дата С. Й. и Й. Й. са изпълнили задължението си по предварителния договор, като са учредили в полза на ответника право на строеж за построяване на уговорената сграда. В първоинстанционното производство е прието и разрешение за строеж от 19.11.2008 г. (в сила от 06.01.2009 г.), от което е видно, че след учредяването на правото на строеж в края на 2008 г. не е имало пречки за започването на изграждането на сградата. Следователно наследодателите на ищците са изпълнили изцяло задълженията си по предварителния договор от 15.08.2007 г. за учредяване на право на строеж в полза на ответника и за осигуряване на необходимото съдействие за подготовката на строителството в имота. Според раздел IV, т. 5 и раздел II, т. 3, б. „й“ от предварителния договора ответникът е поел задължение да завърши сградата окончателно (включително с получаване на разрешение за ползването й) в срок от 20 месеца, считано от датата на протокола за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво, т.е. от 05.01.2012 г. Така срокът за изграждане на сградата е изтекъл на 05.09.2013 г.

3

Видно е от приетия като доказателства в първоинстанционното производство протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво от 05.01.2012 г., че строителството в имота е започнало около 3 години по-късно. Не е спорно между страните също така, че не са извършвани каквито и да било действия по строителството след подписване на посочения протокол от 05.01.2012 г. Това обстоятелство се установява и от няколко приети като доказателства удостоверения от Столична община - район „Красно село“, в които е отразено, че в имота не са извършени строителни дейности и дори не са премахнати съществуващите постройки.

От приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява по категоричен начин, че ответникът не е спазил срока, уговорен в договора за завършване на строителството. В раздел V, т. 6 от договора е уговорена неустойка, която се дължи, в случай че ответникът забави завършването на строителството с повече от 3 месеца. Неустойката се дължи за всеки ден на забавата, като размерът й е определен от размера и стойността на обектите, за които собствениците на поземления имот са си запазили право на строеж и съответно са очаквали да придобият след завършване на строителството (по приращение съгласно чл. 92 ЗС). Начинът, по който е уговорена неустойката за забава в посочената клауза от предварителния договор, е типичен за договорите за строителството. В случая, е предвиден определен толеранс или „гратисен период“ (период от 3 месеца след изтичането на уговорения срок), за който забавата на строителя няма да бъде санкционирана, съответно от него няма да се търси обезщетение (неустойка) за тази забава. Следователно макар ответникът да е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си да извърши строителството на 06.09.2013 г., той дължи уговорената в договора неустойка за забава, считано от 06.12.2013 г. Съгласно уговорката на раздел V, т. 6 от предварителния договор размерът на дължимата неустойка за забава се определя на 0,10 евро на ден за всеки кв. м от площта на обектите в сградата, които следва да станат собственост на собствениците на поземления имот след завършването й.

Предвидена е и горна граница за размера на неустойката от 20% от стойността на обектите, определена на база на 700 евро за кв. м. Самите обекти са описани общо в приложение № 1 от 15.08.2007 г. към предварителния договор, конкретизирани са в приложение № 2 от 29.02.2008 г. и окончателно са уточнени (най-вече с оглед на конкретните им площи) в нотариалния акт № 84/17.12.2008 г. за учредяването на правото на строеж.

При определяне на размера на дължимата неустойка основателно е взета предвид от първоинстанционния съд площта на обектите, посочена в нотариалния акт. Там е отразена последната уговорка между страните, а и описанията на имотите в нотариалния акт следват одобрените инвестиционни проекти за сградата.

Според заключението на приетата в първоинстанционното производство техническата експертиза, която въззивният съд кредитира като 4 компетентно и обективно изготвена, общата площ на обектите съгласно нотариалния акт възлиза на 556,20 кв. м. Вещото лице е изчислило размера на неустойката за целия процесен период, но както се посочи, тя е дължима за период, който е с три месеца по-кратък. В тази насока правилно първоинстанционният съд е изчислил, че дължимият размер на неустойката за забава за периода 06.12.2013 г. — 07.04.2016 г. възлиза на 47 443,86 евро.

Този размер не надхвърля максималния размер на неустойката по договора, който възлиза на 77 868 евро.

Видно от влязло в сила решение между страните от 30.01.2018 г. (в сила от 25.03.2019 г.) по гр. д. № 29419/2016 г. на СРС, 51 състав, че между страните в настоящото производство е признато за установено, че ответникът не притежава учреденото му право на строеж поради погасяването на това право по давност съгласно чл. 67 ЗС.

Безспорно е между страните, че въззиваемите в настоящото производство са правоприемници (по силата на осъществило се наследствено правоприемство) на С. Й. и Й. Й., които са сключили процесния предварителен договор и са учредили в полза на ответника в първоинстанционното производство съгалсно нотариален акт № 84/17.12.2008 г. процесното право на строеж.