Решение № 64 от 01.03.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Монтана, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20231600100289 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, образувано по искова молба на М. М. от с. *, обл. *, подадена чрез пълномощник адвокат Я. С. срещу „ДЗИ-О.З.“ ЕАД гр. *, с която е предявен осъдителен иск за заплащане обезщетение за причинени му в резултат на ПТП неимуществени вреди в размер на 80 000 лева по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва от 02.01.2023 г.

В исковата молба се твърди, че на 26.09.2022 г. около 07:20 часа по път *-112 ИЛ + 200 с посока на движение с. * към с. *се е движил МПС марка „*“, модел „*“ с рег. № * управляван от Д.Ц.. Автомобилът е превозвал ученици от училище *., с. .*общ. *, като един от пътниците е ищецът, който е седял на предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан. Пътят е бил сух, без неравности, добра видимост и пътна маркировка.

При достигане на километър + 200 в близост до село* водачът без видими причини губи контрол, при което МПС излиза в дясно от пътното платно, навлиза в земна част извън пътя и се удря в дърво от страната на ищеца. Вследствие на удара ищецът изпаднал в безсъзнание, а когато се свестил изпаднал в силен шок от изпитваната силна болка в десният крак. Откаран по спешност в МБАЛ „Д-р С. И.“ *, където са му извършени множество изследвания и е настанен в отделение по ортопедия и травматология. Поради установената тежка фрактура на десния крак (счупване на бедрената кост) му е поставена „екстензия“, а на 03.10.2022 г. е извършена операция с открито наместване на фрактура с поставяне на вътрешна фиксация. Изписан е на 07.10.2022 г., като същия ден е приет отново в същото 1 отделение с диагноза: Реконвалесценция след хирургична намеса, счупване на долния край на бедрена кост, закрито. На 11.10.2022 г. е изписан в увредено общо състояние, да не натоварва десния долен крайник за 60 дни, както и походката да бъде с две помощни средства -патерици.

Твърди, че след изписването е търпял значителни болки и неудобства - постоянно е вдигал температура, имал нужда от обезболяващи, нарушил му се е сънят, станал е по изнервен, изцяло бил зависим от чужда помощ, включително и да ходи по нужда, което допълнително го е натоварвало психически. Не можел да посещава учебни занятия. След изминаване на 60 дни все още изпитвал силни болки и не можел да стъпва на крака си. При изготвени рентгенови снимки на 23.01.2023 г., и на 20.02.2023 г. се е установило, че костта въобще не се е сраснала. Сочи, че на 06.03.2023 г. е приет отново в болницата в *, като му е извършена операция, при която му е премахнат винт от бедрената кост. На 18.04.2023 г. при поредна рентгенова снимка се установява, че все още не е налице срастване на костта, като едва на 16.08.2023 г. при направена рентгенова снимка вече е налице частично консолидирана фрактура. Твърди се, че оздравителният период още не е приключил, а ищецът е провел десетки лекарски прегледи и консултации, включително и с личният лекар.

Ищецът поддържа, че вследствие на процесното ПТП е получил тежки увреждания, както на физическото състояние, така и на психическото, изразяващи се в: изпадане в безсъзнание, шок, тежка фрактура на дясно бедро с продължаващ оздравителен период, психически травми изразяващи се в променено психическо поведение спрямо близките /изнервен/, нарушен сън, притеснение за бъдещето си и невъзможност да посещава учебни занятия. Пропуснал е учебната 2022/2023 г., като не се знае дали въобще и кога ще е в състояние да посещава учебните занятия през учебната 2023/2024 г. Твърди се, че към подаване на исковата молба ищецът е изцяло зависим от грижите на близките за почти всички ежедневни битови и хигиенни нужди.

Сочи, че местопроизшествието е посетено от органите на полицията и е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2. Образувано е ДП № 1021/2022 г. по описа на РУ-МВР-Монтана и пр.пр. № 4601/2022 г. по описа на Районна Прокуратура Монтана.

Твърди, че увреждащото МПС марка „*“, модел „*“ с рег. № *, към деня на ПТП е имало сключена валидна ЗЗГО с ответника, като на 03.10.2022 г. ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя.

При тези твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца М. М. обезщетение в размер на 80 000 лева за причинените неимуществени вреди болки и страдания и последиците, както физически така и психически, във връзка с настъпило на дата 26.09.2022 г. ПТП, ведно със законната лихва от 02.01.2023г. /изтеклия срок съгласно КЗ/ до окончателното й изплащане, както и направените съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА с начислено ДДС.

2

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, чрез юрк. Р. К., с който се оспорва претенцията по основание и размер. Ответникът признава наличието на валидна застраховка ГО по отношение процесното МПС към датата на настъпване на ПТП, както и предявяването на претенция от ищеца, по която е заведена щета, с твърдения за изплатени на ищеца обезщетения за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева и за имуществени вреди в размер на 2517,77 лева.

Оспорва твърдения механизъм на ПТП, вида и характера на описаните в исковата молба увреждания и причинната им връзка с ПТП. Оспорва размера на претенцията като силно завишен.

В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, поради допуснати от него нарушения на правилата за движение – липса на поставен предпазен колан.

Оспорва началната дата за изчисляване на законната лихва. Прави и възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, като е прието заключение по съдебно - медицинска експертиза /СМЕ/.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.09.2022 г. около 7:10 ч. на път РП * 12 при км 41+200, с посока на движение от с. * към с. * Д.Ц. при управление на лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № *, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като при движение с по-висока от разрешената скорост извън населено място изгубил контрол над управляваното МПС и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. М. като пътник на предна дясна седалка на автомобила, изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост, което увреждане е довело до трайно затруднение на движенията на долен десен крайник с оздравителен период около 4-5 месеца при нормален оздравителен процес – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което с влязло в сила на 17.10.2023 г. споразумение по НОХД № 1132/2023 г. по описа на РС-Монтана е признат за виновен и осъден. Одобреното от съда споразумение по посоченото НОХД има значението на влязла в сила присъда и съгласно чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

От приложените по делото медицински документи и заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че в резултат на претърпения инцидент на 26.09.2022 г. ищецът М. М. е настанен в условията на спешност в Отделение по ортопедия и травматология за лечение, наблюдение и изследвания. В проведените изследвания е записано, че М. е получил счупване на дясна бедрена кост. Същият е поставен на директна екстензия, като на 03.10.2022 г. е извършена операция на травмираното бедро, изразяваща се в поставяне, под рентгенов контрол, на вътреканален пирон и прихващането му с четири броя винтове. Няма данни за настъпили усложнения. Престоят на ищеца в болницата е продължил 11 дни, като в този период са му провеждани както оперативна, така и медикаментозна терапия. След изписването М. е настанен за долекуване още на същия ден, в същото отделение, като това продължило 4 дни, през което време са провеждани медикаментозни вливания, почистване на рана и превръзки. Шест месеца след настъпилия инцидент ищецът отново постъпва в същото болнично заведение за срок от 3 дни, през 3 който болничен престой е извършено премахване на единият от бедрените метални винтове, придържащи пирона.

Според вещото лице по назначената СМЕ извършените медицински процедури, в това число и проведената терапия, са адекватни, навременни и с оптимален обем и точност.

Вещото лице посочва, че по време на болничното лечение е много вероятно М. да е изпитвал различни по интензитет болкови усещания. След болничния престой ищецът най-вероятно е използвал помощни средства за предвижване (патерици) и е имал нужда от чужда помощ при извършване на ежедневни дейности. Ищецът несъмнено е имал и различни по интензитет и продължителност болкови усещания в различни области на тялото, свързани с получените травми. Вещото лице посочва, че от представените медицински документи не се установява да са настъпили каквито и да било усложнения от възпалителен или друг характер, а представените рентгенографии на травмирания крайник визуализират различен стадии от костообразуването, респ. заздравяването на костта.

Съдебно-медицинската експертиза установява, че в резултат настъпилото ПТП на ищеца е причинено счупване на тялото на дясна бедрена кост. Тази фрактура е причинила трайно затруднение движението на долен десен крайник за срок не по-малък от 4-5 месеца, последвано от поетапно раздвижване на крайника, като през цялото това време е напълно възможно ищецът да е изпитвал болки. Според вещото лице механизмът за причиняване на счупването е силно притискане и завъртане (усукване по дължина) на долен крайник.

Установява се още, че вследствие на ПТП-то ищецът е получил и рана в горна трета на дясна подбедрица, която рана му е причинила разстройство на здравето – временно и неопасно за живота със срок на оздравяване 2-3 седмици.

Видно от заключението на вещото лице между настъпилото ПТП и причинените на ищеца травми има причинно-следствена връзка.

По отношение възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради липса на поставен предпазен колан вещото лице сочи, че няма установени увреждания по тялото, от които може да се съди за наличие или липса на поставен предпазен колан. Вещото лице е категорично, че правилно поставен предпазен колан в настоящия случай не би повлиял на причиняването и на тежестта на описаните травми на долен крайник, поради описания по-горе механизъм на причиняване.

Вещото лице по назначената СМЕ е извършило преглед на ищеца на 01.12.2023 г., при който са установени белег от оперативната интервенция на десен долен крайник и белег от рана в горната трета на дясна подбедрица, като така описаните белези са с постоянен характер, но не водят до промяна на анатомията, физиологията и симетрията на главата (лицето) на ищеца, нито до решително (грубо) изменение на образа му. При извършения преглед М. е използвал помощно средство при ходене – патерица. Вещото лице допуска, че ищеца може да изпитва болки при продължително стоене и при продължително ходене.

Пояснява също, че на ищеца му предстои поне още една оперативна интервенция, но същата не се дължи на налични усложнения, а е необходима поради възрастта на пострадалия, респ. продължаващите процеси на растеж при него и от друга страна засягането на трофиката на костта, при което е необходимо премахването на наличните метални, свързващи елементи (пирон и винтове). Според вещото лице прогнозата за напълно (цялостно) възстановяване на функциите на десен долен крайник с пълен обем на движение е позитивна, като посочва, че не е изключено и е твърде вероятно в бъдещ период, при физически натоварвания на долните крайници ищецът да изпитва болкови усещания с различна интензивност. По отношение на асиметрията в дължината на крайниците е посочено, че същата е обратима и възстановима. В съдебно заседание вещото лице заявава, че оздравителния период при ищеца още не е приключил, като същият може да продължи от 3 до 6 месеца.