Решение № 779 от 27.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9237/2024
- Вид
- Решение № 779
- Подписан
- 27.02.2025
- Състав
- ХРИСТИНА БОТЕВА ГАРВАНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 3 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 116 ал. 7 · Закон за енергетиката
- чл. 206 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 60а ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 23 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 24 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 25 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 60а ал.1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 779 гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20241110209237 по описа за 2024 година установи :
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на „
***” АД срещу НП № 22 /17.04. 2024г. , издадено от Председателя на КЕВР , с което на основание чл. 60а ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници / ЗЕВИ / , редакция ДВ бр. 86/2023г. в сила от 13.10.2023 г.) , на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 10 000 лв. за това, че в качеството му на оператор с лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. на ДКЕВР за дейността „разпределение на електрическа енергия“ не изпълнил задължението си по чл. чл.
52 ал. 5 от отменената с ДВ бр. 28 от 2.04.2024 Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи
- в срок до 28.11.2022 г. писмено да уведоми дружеството „***“ ООД , подало искане с вх. номер от 14.11.2022 г. за проучване на условията и начина на присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електрическата мрежа , за това , че представените към искането документи са непълни или не отговарят на изискванията на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. .
1
Жалбоподателят претендира отмяна на НП поради допуснати при издаването му процесуални нарушения , довели до ограничаване правото на защита по делото. Поддържат се съображения , че нарушението по НП не е индивидуализирано , тъй като не е определено еднозначно и обвинението в административно нарушение е неясно . Също съображения, че с НП е приложен материален закон , който не е бил в сила към процесния период.
Представител на административнонаказващия орган оспорва основателността на жалбата със съображения в писмени бележки , представени в хода на съдебното производство .
И двете страни претендират присъждането на разноски за правна помощ по делото .
Съдът, след като обсъди доводите на страните и непротиворечиви доказателства по делото , прие за установено следното като факти по делото :
Към процесния период жалбоподателят разполагал с лицензия № Л138-07 от 13.08.2004 г. на ДКЕВР за дейността „разпределение на електрическа енергия“ и имал качеството на енергийно предприятие по чл. 206 ал.1 и пар .1 т. 24 ДР на Закона за енергетиката / ДВ бр. 9 от 2022 г., в сила от 1.02.2022 г ..
Имал също и качеството мрежови оператор
- за електроразпределителна мрежа по см. на пар . 1 т. 6 ДР на отменената с ДВ бр. 28 от 2.04.2024 Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи със съответни задължения по тази наредба , приета от ДКЕВР в изпълнение на чл. 116 ал. 7 Закона за енергетиката .
В качеството му на мрежови оператор за електроразпределителна 2 мрежа жалбоподателят на 14.11.2022 г. регистрирал с входящ номер искане на „***“ ООД за проучване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на фотоволтаична електрическа централа , в което , наред с останалото съдържание , било посочено , че произвежданата електрическа енергия ще се използва за собствено потребление. В изпълнение на чл.
52 ал.5 от отм. Наредба № 6 от 24.02.2014 г. на 16.22. 2022г в отговор на искането жалбоподателят изпратил съобщение до дружеството с указание за нередовност на искането .
В хода на планово извършена проверка контролните органи на КЕВР установили нарушение на изискването на чл. 52 ал.5 от отм.
Наредба № 6 от 24.02.2014 г.
- к огато представените с искане информация и документи са непълни или не отговарят на изискванията на наредбата, мрежовият оператор в 14-дневен срок от постъпване на искането писмено да уведоми лицето, подало искането.
Съставен е актът за установяване на нарушение който е формулирано следното обвинение : по делото , с
Към датата на подаване
14.11.2022 г. на искането за п р и с ъ е д и н я в а н е към електроразпределителна мрежа редът за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници е регламентиран в глава V от отм. Наредба № 6 от 24.02.2014 г.. Глава
V регламентира присъединяването на електрически централи от възобновяеми източници по чл. 23, чл. 24 и чл.
25 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ , ред. ДВ. бр. 54 от 2023 г. . В процесното искане от 14.11.2022 г. за проучване на условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа е декларирано, че произвежданата електрическа енергия ще се използва за собствено потребление, поради което искането касае електрическа централа от възобновяеми източници, която не попада в обхвата на чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 54 от 2023 г. и разпоредбите на глава V от отм. Наредба № 6 от 24.02.2014г.
А според чл. 101 от отм. Наредба № 6 от
24.02.2014г. за всички неуредени в глава V -та случаи се прилага глава IV - та . Тъй като в срок до 28.11.2022 г. не уведомило „***“ 3
ООД, че подадените към процесното искане документи са непълни или не отговарят на изискванията,
„ ***“ АД е нарушило подзаконов нормативен акт - чл. 52 ал. 5 от отм. Наредба № 6 от 24.02.2014 г. и с това е осъществило състава на чл. 60а Закона за енергията от възобновяеми източници - ДВ бр. 86/23г. , в сила от 13.10. 2023г. , който се явява по - благоприятен закон от чл. 206 ал.1 Закона за енергетиката .
Въз основа на АУАН и протокола проверката е издадено обжалваното НП. за констатираното при
По отношение на доказателствата:
Изложеното се установява от непротиворечив доказателствен материал - АУАН и протокола за констатираното при процесната проверка , показанията на свидетеля - актосъставител Е. К. , които потвърждават посоченото в АУАН , копие на лицензията на жалбоподателя от ДКЕВР за дейността „разпределение на електрическа енергия“ , копие на процесното искане за проучване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа и на съобщението – отговор на жалбоподателя до дружеството , заповед за компетентност на актосъставителя по чл. 69 ал.1 т. 2
ЗЕВИ , заповед за възлагане на проверка на дейността на жалбоподателя по издадената лицензия и останалите приобщени документи .
При така установеното като факти от правна страна съдът прие жалбата за неоснователна .
Наказателното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като при извършената от съда проверка се установи, че АУАН и обжалваното 4
НП са съставени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документа и сроковете за съставянето му и при издаването на обжалваното НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон , налагащи отмяна или изменение на постановлението .
В качеството на енергийно предприятие по см. пар .1 т.
24
ДР на
Закона за енергетиката към процесния период жалбоподателят e бил субект на нарушението по чл. 206 ал.1 Закона за енергетиката .
Към процесния период като мрежови оператор
- за електроразпределителна мрежа по см. на пар . 1 т. 6 ДР на приетата от ДКЕВР на осн. чл. 116 ал. 7 Закона за енергетиката Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи , впоследствие отменена с ДВ б р . 28 от 02.04.2024 , жалбоподателят е бил задължен да се произнесе по процесното искане относно присъединяване към електроразпределителната мрежа в установения в Наредбата срок.
Видно е от процесното искане, приобщено по делото и посочените в НП разпоредби на чл. 23 – чл. 25 на действалия към процесния период ЗЕВИ / ДВ бр. бр. 42 от 7.06.2022 г., в сила от 7.06.2022 г . / , също от разпоредбите на глава 4 –та и глава 5 - та от действалата към процесния период Наредба № 6 от 24.02.2014 г. / бр. 76 от 27.09.2019 г., в сила от 27.09.2019 г./ - това , че по искането , в зависимост от класифицирането му от жалбоподателя по вид , същият е следвало да се произнесе или по глава 4-та - в 14 дневен срок по чл. 52 ал.5 от Наредбата , или по глава 5 –та - в 7 дневен срок по чл. 80 ал.7 от Наредбата . Това ,тъй като разпоредбите на глава 4 –та и 5-та съставят част 3 –та от Наредбата , която именно регламентира присъединяването на обекти на производители на електрическа енергия към електрическите мрежи.
Съдържанието на отговора от 16.12. 2022 г на жалбоподателя по процесното искане з а проучване на условията за присъединяване, с който се дава срок за 5 представяне на документи , а не се обявява недопустимост на искането, сочи , че жалбоподателят е класифицирал искането като такова по глава 4-та , а не по глава 5 –та от посочената част 3 - та от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. . Поради това и жалбоподателят е следвало да се произнесе в 14 - дневен срок по чл. 52 ал.5 от Наредбата .
Съобразно изложеното и установеното, че жалбоподателят се произнесъл , че подадените към процесното искане документи са непълни , след установения с чл. 52 ал.5 от Наредбата срок законосъобразно с НП е прието , че същият в качеството му на енергийно предприятие по см. на пар .1 т. 24 ДР на Закона за енергетиката е нарушил подзаконов нормативен акт
, приет в изпълнение на Закона за енергетиката
- приетата от ДКЕВР на осн. чл. 116 ал. 7 Закона за енергетиката Наредба № 6 от 24.02.2014 г. и с това е осъществил състава на чл. 206 ал.1 ЗЕ , предвиждащ имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лв за посоченото нарушение .
Законосъобразно на основание чл. 3 ал.2 ЗАНН , независимо че разпоредбата не е посочена цифрово, с НП жалбоподателят не е санкциониран на осн. чл. 206 ал.1 ЗЕ поради приет по благоприятен закон - чл. 60а ал.1 ЗЕВИ , приет с ДВ бр. 86 от 2023 г.. в сила от 13.10.2023 г. . Според чл. 60а ал.1 ЗЕВИ , приет с ДВ бр. 86 от 2023 г..
- на оператор на електропреносна или електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, който наруши разпоредба на чл. 26 и/или срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвиден в този закон или в наредбата по чл.
116 ал. 7 от Закона за енергетиката - се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 1 000 000 лв.
Посочената разпоредба на чл. 60а ал.1 ЗЕВИ регламентира идентично като съставомерни признаци нарушение и представлява по - благоприятен закон спрямо действащия и досега чл. 206 ал.1 ЗЕ . С оглед на това законосъобразно от административнонаказващия орган е прието , че за процесното нарушение на нормативен акт по 6 прилагането на ЗЕ - административно нарушение по чл.
206 ал.1
ЗЕВИ жалбоподателят следва да бъдат санкциониран по чл. 60а ал.1 ЗЕВИ в съответствие с указанието на чл. 3 ал. 2 ЗАНН , според което ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е поблагоприятна за нарушителя.
С НП е определен минимален по закон размер на санкцията, приложима за извършеното нарушение , поради което съдът прие , че постановлението следва да бъде изцяло потвърдено.
По изложените мотиви и при отчитане специалната по силата на издадената му лицензия правоспособност на жалбоподателя - съдът прие за неоснователни възраженията в жалбата за нарушено право на защита, обосновани с неяснота относно правното основание за санкциониране на жалбоподателя .
Във връчения на жалбоподателя акт за установяване на нарушението е изложено описание на обстоятелствата , индивидуализиращи в необходимата степен фактите на нарушението, за което се налага административна отговорност. Съдържанието на акта е възпроизведено и в обжалваното НП , поради което неоснователни са и възраженията , че жалбоподателят не е могъл за разбере фактическото основание за административното наказване.
По отношение на разноските: