Решение № 572 от 01.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20241001000579 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 233/12.02.2024 г. по т.д.№ 787/2024 г., СГС, ТО, VI-15 състав e отхвърлил предявения от „РК Метал“ ЕООД срещу „Кота Нула Строй“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 47 159.40 лв. – мораторна неустойка, дължима съгласно т.IV.11 от договор № 08-10/2020 от 08.10.2020 г. за периода от 09.01.2021 г. до 17.06.2021 г. С решението „РК Метал“ ЕООД е осъдено да заплати на „Кота Нула Строй“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 4 700 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

С определение № 2062/ 03.06.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по т.д.№ 787/ 2022 г., СГС, ТО, 15 състав е оставил без уважение оставил молбата на „РК Метал“ ЕООД за изменение на решението в частта на присъдените разноски като е приел, че ответника може да договори по - голямо възнаграждение от предвиденото в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и присъдения - размер за адвокатско възнаграждение не е прекомерен.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „РК Метал“ ЕООД.

Въззивникът поддаржъ, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните доказателства. Моли въззивния съд да го отмени като постанови друго, с което да уважи предявените искове. Сочи, че процесният Договор за СМР 1

№ 08-10 от 08.10.2020 г. според представеното по делото решение от 31.01.2023 г. на кмета на община Костинброд - акт образец 2, за строежа е издаден на 16.05.2022 г. Възложените СМР по Договор №08-10/08.10.2020 г. не били осъществени в уговорения срок - 09.01.2021 г., а на 15.06.2021 г., съгласно представения и неоспорен констативен протокол. Изводите на съда, направени единствено при позоваване на представените от ответника документи от община Костинброд - решение от 31.01.2023 г. и разрешение за строеж № 87 от 21.04.2022 г. били неправилни. Съдът следвало пълно и всестранно да изследва всички събрани доказателства, съобразно твърденията и възраженията на страните. По делото било установено, че процесните СМР били извършени без изискуемите строителни книжа и документи. Съгласно решение от 31.01.2023 г. на кмета на община Костинброд, акт образец 2 от 16.05.2022 г. бил издаден една година след завършване на СМР. По признания на ответника процесните работи завършили на 15.06.2021 г. / видно и от констативен протокол по делото/. Съгласно събраните свидетелски показания относно началния момент на започване на работа по договора, ответникът започнал работата в началото на месец октомври 2020 г. , когато е направено и първото авансово плащане по договора /фактура № 1000000217/09.10.2020 г. и плащане към нея/, работата е продължила без документация по време на строителството и е приключила с изготвянето на протокол от 15.06.2021 г.

Ответникът не доказал срокът на процесния договор да е спиран и/или удължаван, да са настъпили непредвидени и независещи от страната обстоятелства, които да са довели до неизпълнение в срок /т.Ш.2 и 3 от договора/. Неправилни изводите на съда, че началната дата на срока на процесния договор е датата на акт образец 2 — 16.05.2022 г. Невъзможно според въззивника било ответникът да е приключил работите на 15.06.2021 г. и същевременно да е започнал същите на 16.05.2022 г. Жалбоподателят поддържа, че разрешението за строеж № 87/21.04.2022 г. е неотносими към спора. Поддържа, че ответникът не заявил при оспорването на представените документи от община Костинброд, че ще ползва от тях, поради което приетите от съда доказателства били неотносими по спора и не следвало да се ценят по делото.

Срещу определение № 2062/ 03.06.2024 г. по т.д.№ 787/2022 г., по описа на СГС, TO,VI-15 състав е подадена частна жалба от „РК Метал“ ЕООД, което поддържа, че е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Жалбоподателят се позовава на тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свеждало до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Съгласно мотивите по т.3 от ТР № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС, тази прекомерност била налице, тогава когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. Поддържа, че по процесното дело било налице това несъответствие. Съдът не е съобразил наличието на трайна, константна практика по приложението на разпоредбата на чл.92 ал.1 ЗЗД, което определяло по-малката сложност. Намаляването на адвокатското възнаграждение не рефлектирало в отношенията между адвокат и клиент, а било израз на основното начало в гражданския пропее за социална справедливост и достъп до правосъдие. Налице било несъответствието между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права от страна на ответника. Съдът правилно приел, че възнаграждението следва да е съотношението между цената на предявения иск и размера на платеното от ответника възнаграждение, но неправилно определил размера на същото.

Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията преди изменението с ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г., размерът на адвокатското възнаграждение е 1 945 лева /830 лева плюс 3 % за горница над 10 000 лева1/ като присъдил два пъти и половина повече. Разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. имала материалноправен характер и не било предвидено нейното действие за минали и заварени правоотношения /така определение № 270 по гр. д. № 7159/2013 г., IV Г.О./. Без значение за размера на адвокатското възнаграждение, според жалбоподателя, е допуснатото по делото обезпечение. В списъка за разноски липсвала 2 претенция за присъждането на такива за частното производство по подадената частна жалба, а от друга страна не се дължали такива, тъй като частната жалба била оставена без уважение. Пълномощното по делото е представено от ответника с отговора на исковата молба - вх. № 31432/ 23.05.2022 г., а изменението на Наредбата е в сила от 04.11.2022 г. В списъка с разноски на ответника липсвала претенция за присъждане на разноски за брой заседания. „РК Метал“ ЕООД моли въззивния съд да намали присъдените в полза на „Кота Нула Строй“ ЕООД разноски.

Ответникът по въззивната жалба „Кота Нула Строй“ ЕООД я оспорва.

Поддържа, че по делото не е доказано предвидения в т.III.1 от договор № 08-10/2020 от 08.10.2020 г. срок да е започнал да тече в периода, за който се претендира неустойка.

Ищецът-жалбоподател не доказал, че ответникът не е изпълнил възложената работа впредвидения в договора срок. Освен това неустойката била прекомерна. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение.

Ответникът по частната жалба „Кота Нула Строй“ ЕООД я оспорва и моли съдът да я остави без уважение. Счита, че размерът на уговореното адвокатско възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Счита, че същият следва да се определи по актуалната редакция на Наредба № 1/2004 г.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено следното:

Първоинстанционното производството е образувано по предявен от „РК Метал“ ЕООД срещу „Кота Нула Строй“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.92 за сумата 47 159.40 лв., представляващи неустойка за забава, дължима съгласно т.IV.11 от договор № 08-10/2020 от 08.10.2020 г. за периода от 09.01.2021 г. до 17.06.2021 г. Ищецът е посочил в исковата молба, че с договор № 08-10/2020 от 08.10.2020 г. е възложил, а „Кота Нула Строй“ ЕООД приел да извърши СМР, изразяващи се в направа на фундамент и изграждане на стоманобетонна стена в обект в гр. Костинброд, срещу възнаграждение в размер 84 744 лв. с включен ДДС, при уговорка за аванс в размер 25 423.20 лв. при подписване на договора и междинни плащания – след представяне на акт обр.19, които обаче в хода на изпълнение на договора не били представяни и одобрявани. „Кота Нула Строй“ ЕООД не спазило задължението си да изпълни в договорения срок възложената работа и на основание т.IV.11 от договора възникнало правото на „РК Метал“ ЕООД да претендира заплащане на неустойка. С клаузата на т. III от договора бил предвиден 3месечен срок за изпълнение на възложените СМР. С клаузата на т.IV.11 от договора, заявена като основание на предявения по делото осъдителен иск, е предвидено, че за забавено изпълнение на задълженията си по договора изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,5% дневно от стойността на неизпълнената работа. Неустойката била изчислена върху сумата 59 320.80 лева, представляваща сбор от стойностите по трите фактури, издадени след изтичане срока на договора.

Ответникът „Кота Нула Строй“ ЕООД с подадения отговор на исковата молба я оспорва. Поддържа, че срокът за изпълнение по договора започва да тече от датата на подписване на акт обр.2 за откриване на строителна площадка, какъвто документ не бил представен. Сочи, че не е изпаднал в забава при изпълнение на задълженията си по процесния договор. Счита уговорената неустойка прекомерна.

3

По делото е представен договор № 08-10/2020 от 08.10.2020 г., по силата на който „РК Метал“ ЕООД е възложило на „Кота Нула Строй“ ЕООД да извърши СМР, изразяващи се в направа на фундамент и изграждане на стоманобетонна стена в обект в гр.

Костинброд, срещу възнаграждение в размер 84 744 лв. с включен ДДС. С клаузата на т. III.1 от договора е предвиден 3-месечен срок за изпълнение на възложените СМР, а с клаузата на т. III.2 от договора е предвидено, че срокът започва да тече от датата на подписване на акт обр. 2 за откриване на строителна площадка. С клаузата на т. IV.11 от договора, заявена като основание на предявения по делото осъдителен иск, е предвидено, че за забавено изпълнение на задълженията си по договора изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,5% дневно от стойността на неизпълнената работа.

Представени са фактури № № 226/01.03.2021 г.; № 229/22.04.2021 г. и 235/17.06.2021 г., издадени от „Кота Нула Строй“ ЕООД към „РК Метал“ ЕООД , на обща стойност 59 320.80 лева.

С Констативен протокол от 15.06.2021 г. за установяване на завършването на натуралните видове строителни и монтажни работи, подлежащи на разплащане по договор № 08-10/2020 от 08.10.2020 г., подписан от техническия ръководител на обекта, координатора за безопасност и здраве и независим експерт е установено че СМР по изграждане на възложената работа - стомано-бетонови фундаменти и стоманобетонна стена, с а завършени в пълен размер от изпълнителя „Кота Нула Строй“ ЕООД.

С решение № 94-К-173/31.01.2023 г. на кмета на Община Костинброд е предоставен достъп и въз основа на него ответникът „Кота Нула Строй“ ЕООД се е снабдил с разрешение за строеж на основание чл.147 от ЗУТ № 87/21.04.2022 г., с което е разрешено на „РК Метал“ ЕООД да извърши предвидените СМР : „Масивна ограда с височина 2.20 м…“

По делото са представени от трето за делото лице ТД НАП София, офис „Люлин“ заверени копия на проверки по прихващане или възстановяване по отношение на „РК Метал“ ЕООД.

С писмо изх.№ СФ 22-1006-00-307/04.05.2023 г. Министерство на регионалното развитие и благоустройството ДНСК , че при проверка на Разрешение за строеж № 87/21.04.2022 г. за строителен обект стоманобетонна стена с височина 2.00 – 2.20 м. е установено, че за строежа е съставен протокол обр.2/19.05.2022 г. за определяне на строителна линия и ниво на строежа.

В съдебно заседание на 21.06.2023 г. като свидетели на ищеца са разпитани Б.

В. В. и Р. И. Б., от чиито показания се установява, че работата по процесния договор е започнала м.октомври 2020 г. като продължила до началото на лятото /м.юни/ на 2021 г.