Определение № 214 от 07.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. София, 07.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20241001000104 по описа за 2024 година взе предвид следното:

С Решение № 720 /10.12.2024 г., постановено по делото, е потвърдено Решение № 685 от 29.05.2023 г., постановено по т.д. № 1881/2021 г., по описа на СГС,У1-12 състав в обжалваната му част, както и Определение № 3731/30.10.2023 г., постановено по т.д.№ 1881/2021 г., по описа на СГС,У1-12 състав, като съдът е осъдил И. И. П., А. И. П., и Д. И. П., като наследници по закон на баща си И. И. П., и тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., да заплатят на „Веселец“ ООД сумата от по 1 500 лв. всеки, представляваща направени разноски във въззивното производство заплатено адвокатско възнаграждение.

В срок по делото е постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, подадена от И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., с която се иска изменение на постановеното решение в частта за разноските като не бъдат присъдени в полза на „Веселец“ ООД общо 4 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, в условията на евентуалност да бъде намален размерът на присъдените разноски до сумата от 1 500 лв., а в условията на евентуалност до сумата от 3 750 лв., доколкото присъденото ДДС води до неоснователно обогатяване за платеца на хонорара. Твърди се, че ответното дружество нее сторило разноски в размер на 6 000 лв. за адвокатско възнаграждение, като 1

Адвокатско дружество „Б., Г., С.“ е издало фактура за адвокатското възнаграждение в полза на „Веселец“ ООД, но възнаграждението не е платено от ответника, а от трето лице- „Изола П. Ястребец“ ООД. При условията на евентуалност се иска размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален поради прекомерност. На следващо място се сочи, че въззивният съд е обсъдил доказателства за сторени разноски, които са представени след приключване на съдебното дирене- в хода на устните състезания. Сочи, че 750 лв. от присъдените 4 500 лв. представляват включено ДДС, което платецът или въззиваемият са включили в дневника с покупки за месец октомври 2024 г и на следващия месец са приспаднали ДДС-то за реализирани продажби, поради което и сумата от 750 лв. не е сторен разход. В заключение се сочи, че подадената от въззивниците жалба е една и осъществената защита е една, поради което не следва да се присъжда хонорар за защита по всеки един от трите иска.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна е подала отговор на молбата, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на същата.

Апелативен съд-София, за да се произнесе по искането намира следното:

Молбата е подадена от активно легитимирана страна и в законоустановения в чл.248 ГПК срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият съдебен състав намира молбата за изцяло неоснователна по следните съображения:

В постановеното по делото решение съдът се е произнесъл по исканията за присъждане на разноски на страните, като е съобразил изхода на делото пред въззивната инстанция и процесуалното поведение на страните, с оглед преценката на сторените от същите разходи за процесуално представителство.

Изложените от въззивницте искания и сторените оплаквания съдът намира за неоснователни по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че видно от данните по делото е, че „Веселец“ ООД е представил списък с разноски по чл.80 от ГПК, в който е посочено, че сторените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита във въззивното производство възлиза на сумата от 6 000 лв. с ДДС. Представена от „Веселец“ ООД в последното по 2 делото съдебно заседание е фактура № 0000000820/10.10.2024 г., издадена от Адвокатско дружество „Б., Г. и С.“ с получател „Веселец“ ООД за сумата от 6 000 лв. с ДДС и с основание „ адвокатски услуги- процесуално представителство и защита по в.т.д.№20241001000104/2024 г., 15 търг. с-в по описа на САС“, както и платежно нареждане от 10.10.2024г., видно от което „Изола П. Ястребец“ ООД е заплатило в полза на Адвокатско дружество „Б., Г. и С.“ сумата от 6 000 лв., като основание за плащането е посочено - фактура 0000000820/10.10.2024 г., а в графата още пояснения е посочено „плащане в полза на „Веселец“ ООД“.

По отношение оплакването, че доказателства за сторени разноски са представени след приключване на съдебното дирене, т.е. тези доказателства формално не са такива приети по делото и че оттам недоказана остава претенцията за разноски, настоящият състав намира същото за неоснователно.

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Това обаче не означаване, че страната няма право на разноски, ако същите са доказани по основание и размер до приключване на последното по делото заседание, тъй като с него се слага край на производството и всички искания на страните се преклудират. Процесуалният закон не предвижда срок за представяне на доказателства за сторените от страната разноски, доколкото произнасяне по искането съдът дължи едва при постановяване на съдебното решение. Установяването на разноските не е част от спорния предмет по делото, за доказването на които са предвидени процесуални преклузии. В процесния случай дружеството е представило доказателства за сторените от него разноски в последното проведено по делото съдебно заседание, поради което същите не са преклудирани.

На следващо място, с оглед представените от „Веселец“ ООД доказателства следва да се направи единственият обоснован извод, че ответникът е доказал сторени във връзка с въззивното производство разноски в претендирания размер от 6 000 лв., поради което в негова полза с решението, слагащо край на производството, такива са му присъдени. Ирелевантно в случая е кой е платец на издадената фактура, видно е, че получател на същата 3 е ответникът по делото.

На следващо място, оплакванията, свързани с искането за неприсъждане на ДДС в размер на 750 лв., съдът намира за неоснователни по следните съображения:

В разпоредбата на § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Както е посочено в мотивите към определение № 109/18.02.2016 г. по ч. т. д. № 1983/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., съдържащата се в § 2а на Наредба № 1/2004 г. правна уредба кореспондира с разпоредбата на чл.67, ал.1 ЗДДС, от която се извежда правилото, че когато при договаряне на доставка е посочено изрично, че данъкът не е включен в договорената цена, окончателният размер на цената се формира след начисляване на ДДС. По същия начин се формира и окончателният размер на адвокатското възнаграждение в случаите на предоставена услуга от адвокат, регистриран по ЗДДС, която има характер на облагаема „доставка“ по смисъла на ЗДДС /чл.2, т.1 вр. чл.8 ЗДДС/. В тези случаи върху адвокатското възнаграждение се начислява ДДС и начисленият данък е неразделна част от възнаграждението, което клиентът дължи на адвоката. Когато адвокатското възнаграждение е заплатено за процесуално представителство и защита по водено от или срещу клиента дело, цялата платена сума има характер на разноски по смисъла на чл.78 ГПК и ако бъде поискана, при благоприятен за клиента изход от делото се присъжда на последния под формата на разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК.

Според произнасянето в цитираното определение, отношенията на страната с държавния бюджет са ирелевантни за отговорността за разноски по чл.78 ГПК, поради което дали страната - ползвател на облагаема по ЗДДС услуга има право на възстановяване на данъчен кредит не е от значение при преценката за ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна. ( В този смисъл е и Определение №279/29.06.2022 г. по ч.т.д.

№1380/2021 г. на Търговска колегия, Второ отделение, ВКС). Разрешенията, дадени с посочените определения, се споделят от настоящия състав, поради което искането и на това основание се явява неоснователно.

По отношение искането на молителите за намаляване на адвокатското 4 възнаграждение на процесуалния представител на ответника поради прекомерност, съдът счита, че по тези искания съдебният състав се е произнесъл в мотивите на постановеното по делото решение, като е счел възражението за основателно и е намалил размера на претендираното от „Веселец“ ООД адвокатско възнаграждение под определения в Наредбата минимум, а именно до размера от 1 500 лв. за защита по въззивната жалба на всеки един от въззивниците. Към настоящия момент не се налага мотивите да бъдат преповтаряни.

Във връзка с оплакването, че въззивната жалба на въззивниците е една и защита на ответника е една, съдът намира, че процесуалният представител на ищците угодно излага своите възражения в различен смисъл според преследвания интерес, като по повод частната жалба на „Веселец“ ООД относно присъждането в полза на адв.В. на възнаграждение по всеки от трите субективно съединени иска е изложил твърдения, че исковете са три и по всеки един от тях се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Следва да се изтъкне, че законът неправи разграничение за дължимост на разноските в зависимост от процесуалното качество на претендиращата ги страна. В тази връзка, както само процесуалният представител на ищците е изложил, и в случая на претенция за разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника, е приложима посочената разпоредба на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което адвокатско възнаграждение се дължи в полза на ответника за процесуално представителство и защита по всеки един от трите субективно съединени иска.

С оглед гореизложеното, искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадено от И.

П., А. П. и Д. П., и тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., чрез адвокат В. В., се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

5

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., като наследници по закон на баща си И. П., и тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., чрез адв. В. В., за изменение на Решение №720/10.12.2024 г., постановено по в.т.д.№104/2024 г. по описа на САС, ТО, 15-ти състав, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване, на основание чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК с частна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6