Решение № 70 от 14.05.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Силистра, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Василева при участието на секретаря П. Г. Т. като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно наказателно дело № 20243420200227 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Д. С. от гр.С., ЕГН **********, чрез адвокат И. Р. при АК – С., против Наказателно постановление № 829/05.02.2024 г., издадено от директора на РДГ - Р., с което на основание чл.

270 от Закона за горите на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 14а, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии.

В жалбата се визира, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, и се иска неговата отмяна изцяло. Изложените са фактическите обстоятелства по случая от позицията на жалбоподателя, който подчертава, че е сторил всичко по силите си, за да бъдат предоставени на проверяващите инспектори от РДГ записите от камерите за наблюдение на кооперацията ЗК „С.“ с.С., общ. С., като е имало технически проблем, и с помощта на служител от поддържащата камерите фирма записите са били предоставени с малко закъснение. Подчертава, че последното не е било отчетено от контролните органи и му бил съставен АУАН, като реално не е извършил нарушение.

Пред съда жалбата се поддържа лично и чрез представител по пълномощие, който изразява становище, че за процесната проверка не е бил уведомен председателят, представляващия ЮЛ – кооперацията, а по 1 отношение на жалбоподателя не е било изяснено какви трудови задължения са му вменени. Счита, че има процесуални нарушения и че обективните факти визират, че няма провинение от страна на жалбоподателя С.. Иска се присъждане на сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, при редовност на призоваване, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт, който изразява становище за пълна съобразеност на наказателното постановление с изискванията на процесуалния и материалния закон. Счита, че след като към момента на проверката записите от камерите не са били установени нарушението е налице, въпреки че малко по-късно тези записи са били предоставени. Подчертава, че кооперацията като юридическо лице няма как самостоятелно да следи за наличието на запис на камерите на входовете и изходите, макар тя е регистрирана по чл. 206 ЗГ, поради което служителят, който следи за тази дейност и е наясно със своите задължения следва да проверява във всеки един момент дали такива записи са налични за 30 календарни дни, като от кооперацията са наясно, че подлежат на санкция за липсата на такива записи. Моли да бъде потвърдено НП и жалбоподателят да заплати разноските по делото за процесуалното представителство.

Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не се представя становище.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и от лице, имащо право и интерес от обжалването, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствата, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:

ЗК „С.“ с.С., общ. С., обл. С., представлявана от председателя св.Емил Илиев, има собствена база в посоченото село и стопански двор с два входа/изхода към същия. Кооперацията осъществява дейност по закупуване на дърва, които се нарязват и цепят в стопанския двор, и извършва продажба на същите на населението, като за това се издава билет на името и от името на Кооперацията, като собственик на обект по чл. 206 от Закона за горите. По повод визираните дейности в стопанския двор са монтирани камери за постоянно видеонаблюдение на всеки вход/изход. Системата била техническа поддържана от друго ТД „Тисофт Нет“, монтирало камерите.

На 23.11.2023г. св.Й. Г., св. М. П. и св.Е. Н., всички на длъжност „горски инспектор“ към РДГ – Р., посетили стопанския двор на кооперацията в село С. за извършване на проверка относно съхраняване на записите от камерите на двата входа/изхода за 30 дни назад. За преглеждане на тези записи им оказал съдействие жалбоподателят С., работещ по трудово правотношение като снабдител, и на когото председателят бил възложил да оказва такова на контролните органи при извършване на проверки.

В помещението, в което бил кантара, имало монитор, на който следвало да се възпроизведе записа от камерата на втория вход/изход, но при прегледа 2 в присъствието на проверяващите не се отразил наличие на такъв запис, а за първия вход/изход бил налице. Поради това св. Г. съставил на място КП и АУАН № 829/23.11.2023г., серия ГООА 2023г., бл.№ 000425, на жалбоподателя С., като упълномощено лице, за извършено от него нарушение на 14а, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии вр. чл.206 ЗГ.

След съставяне на акта, жалбоподателят, в присъствието на св.П. и на св.Н., направил опити да намери записа от втората камера, като уведомил служител от поддържащата фирма „Тисофт Нет“ за случилото си и след пристигането на компютърния специалист записът вече бил установен като наличен в базата данни. Жалбоподателят се свързал със св.П. и св.Н., които били вече извън помещението, същите се върнали, и от друг монитор тримата възприели, че записът за последните 30 дни преди проверката е наличен за проверявания вход/изход, обозначен като втори. Въпреки така установеното АУАН бил предаден от актосъставителя св. Г. за издаване на наказателно постановление.

Последното изцяло възпроизвежда текста на акта и посочената в същия квалификация, като на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева за вмененото нарушение.

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в установените от закона срокове, но при допуснати съществени процесуални нарушения, неотстраними във въззивната фаза на административнонаказателното производство, тъй като съдът не може да замества волята на административнонаказващия орган, който формулира и повдига административното обвинение. В т. нар. словесна рамка на същото няма описание на релевантните за случая обстоятелства, и от което описание да е ясно в какво е намерило израз конкретно поведението на жалбоподателя.

Видно от наличното съдържание най-общо е посочено, че в „обекта по чл. 206 ЗГ няма постоянен видеозапис 30 дни назад, считано от 23.11.2023г. и не отговаря на изискванията на чл.14а, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 1/30.01.2012г., камерата на втория вход/изход няма постоянен запис… нарушението е в стопанския двор на ЗК „Съгласие“ с.Срацимир, извършителят е М. Д. С., в качеството му на упълномощено лице“. Правилото на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изисква пълно описание на фактическите данни, на обстоятелствата при които е извършено нарушението и изписването на съответните материалноправни разпоредби в пълнота. Едва пред съда всеки от тримата служители на РДГ – Русе посочи това, което се явява фактическа страна на твърдяното нарушение - че кооперацията е собственик на обекта - стопанския двор, в който има складова база, в която постъпва, нарязва се и се продава дървесина, и затова следва да има система за видеонаблюдение и че кооперацията е тази, която трябва да отговаря за изправността на камерите и за наличието на записи.

Показанията на тримата служители, съпоставени с тези на св.И., еднопосочно визират, че неправилно е определен правният субект, който следва да отговаря за вмененото нарушение. Нормата на чл. 206 ЗГ изрично 3 повелява, че задължението да изградят и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта, включително на работещите горивни инсталации, използващи биомаса, както и да предоставят достъп до информацията, е само на собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина т. е. в конкретния казус това е ЮЛ – кооперацията като собственик на обекта в село С., а не физическото лице М. С.. Данните от свидетелските показания очертават, че председателят на кооперацията въобще не е бил търсен на процесната дата относно установеното по време на проверката, нито е било проверено дали жалбоподателят С. е официално упълномощен да представлява ЗК-собственик на обекта по чл.206 ЗГ, за да му се вменява посоченото в акта и в НП задължение.

Същевременно събраните по делото доказателства, и основно показанията на длъжностните лица – служители на РДГ – Р., еднопосочно и безпротиворечиво установяват, че първоначалната липса данни за направени постоянни записи на въпросния вход /изход се е дължала на техническа неизправност на системата, и пряко от св.П. и св. Н. е било възприето, че такива записи има, което опровергава отразените в акта и в НП констатации.

Изяснените в хода на съдебното дирене факти и обстоятелства, на база събраните доказателства, категорично разкриват, че отразените от контролните органи фактически данни, макар и лаконични, не съответстват на обективното фактическо положение, тъй като не е осъществено и деяние, което да представлява неизпълнение на разпоредбите на чл.14а, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии вр. чл.206 ЗГ.

По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление се явява постановено в разрез с изискванията на процесуалния и материалния закон, което обуславя и неговата отмяна.

Съобразно разпоредбата на чл.63д ЗАНН за правото на присъждане на разноски за производството пред районния съд, за осъщественото процесуално представителство и защита интересите на жалбоподателя С. от адвокат И. С. Р. – А. и предвид изхода на делото, съобразно представения договор за правна защита и съдействие следва АНО да заплати възнаграждение на адвоката на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400 (четиристотин) лева.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3 вр. ал. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 829/05.02.2024 г., издадено от директора на РДГ - Р., с което на М. Д. С. от гр.С., ЕГН **********, е 4 наложена глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 14а, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Р. да заплати на адвокат И.

С. Р. – А., при АК – С., сумата 400 (четиристотин) лева адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита по делото на жалбоподателя М. Д. С. от гр.С., ЕГН **********.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на административно-наказващия орган за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването.пред Административен съд гр. Силистра.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5