Решение № 315 от 09.10.2024, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 516/2024
- Вид
- Решение № 315
- Подписан
- 09.10.2024
- В сила
- 01.11.2024
- Състав
- Владимир Стоянов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 315 гр. Карлово, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Владимир Ст. И. при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело № 20245320100516 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.127, ал.2 СК, предявен от Д. Г. К., ЕГН: **********, от гр. К., бул. „О.“ №**, ет.**, ап.**, чрез адв. Л. Н. против О. К. Н., ЕГН: **********, от с. С., обл. П., ул.
„Ш.“ №**, ет.*.
Ищцата твърди, че с ответника живели на семейни начала и от фактическото им съжителство имат родено едно дете – Д. О. Н., ЕГН:
**********, роден на ********** г. Твърди, че след раждането на детето, родителите му го отглеждали в село С., в жилище лична собственост на ответника. От 08.03.2024г. родителите били фактически разделени, като майката и детето се установили да живеят в гр. К., в жилище под наем с месечен наем в размер на 450 лв. До фактическата раздяла се стигнало, поради несходство в характерите и разногласия, относно отглеждането на детето.
Личен лекар на детето бил д-р К. И. в гр. К.. То се отглеждало изцяло от майката , която ползвала отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2годишна възраст и получавала месечно обезщетение в размер на 780 лв. Към настоящия момент детето не посещавало детски ясли. Можело да се каже, че не боледува. То било изключително привързано към майката, която го 1 кърмила до 1 г. и 2 месеца. Жилището, в което в момента живеели ищцата и детето, разполагало с всички материално-битови условия за отлеждане на дете. Майката осигурявала на сина си всичко необходимо за неговото отглеждане и възпитание – храна, отопление, плодове, зеленчуци, дрехи, обувки, играчки, занимателни книжки, развлечения и забавления.
Доколкото на ищцата й било е известно, бащата получавал месечно трудово възнаграждение в размер на 1600 лв.
Майката твърди, че притежавала необходимите възпитателски качества, имала добро социално обкръжение. Желаела да се грижи за детето си, като упражнява родителските права спрямо него.
Моли съда да постанови решение, с което:
- да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство с ответника дете Д. О.
Н., ЕГН: **********, като постанови същото да живее при нея, на адрес: гр.
К., бул. „О.“ №**, ет.**, ап.**;
- да определи следния режим на лични отношения между ответника и детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в съботния ден от 10 ч. до 17 ч. в неделния ден, с преспиване в дома на бащата, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
- да осъди ответника да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.03.2024 г., до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Претендира разноски.
По реда на чл.214 ГПК исковата претенцията за издръжка е увеличена от 300 лева месечно на 400 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.03.2024 г., до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Ответникът чрез пълномощника си адв. Д., оспорва частично иска.
Заявява съгласие родителските права да се упражняват от майката, детето да живее при нея и той да плаща поисканата първоначално месечна издръжка от 2
300 лева. Увеличеният иск за издръжка до размер от 400 лева на месец счита за прекомерен. Претендира за по-широк режим на лични отношения с детето, а именно:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 18:00 ч. в петък до 19:00 ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата.
- всяка втора седмица от месеца в съботния ден от 10:00 ч. до 19:00 ч.
- два пъти през лятото – от 09:00 ч. на 1-во число до 19:00 ч. на 15-то число на м. юли и на м. август, независимо от платения годишен отпуск на майката, с преспиване в дома на бащата;
- всяка нечетна година на Великденските празници – от 19:00 ч. на Велики четвъртък до 19:00 ч. в понеделник, с преспиване в дома на бащата;
- всяка четна година на Великденските празници – от 09.00 ч. на Велики четвъртък до 19:00 ч.;
- всяка нечетна година на Коледните празници – от 10:00 ч. на 23-ти декември до 19:00 ч. на 26 декември, с преспиване в дома на бащата;
- всяка четна година на Коледните празници – от 10:00 ч. на 26-ти декември до 20:00 ч. на същия ден;
- всяка четна година на Новогодишните празници – от 18:00 ч. на 29ти декември до 19:00 ч. на 02-ри януари на следващата година, с преспиване в дома на бащата. Ако това условие е неосъществимо, защото годината е нечетна, то бащата има право на 02-ри януари следващата година за периода от 09:00 ч. до 18:00 ч на същия ден да осъществи режим на лични отношения и виждане със сина си
- за рождения ден на детето – всяка нечетна година от 10:00 ч. на 18ти май до 19.00 ч. на 19-ти май, с преспиване при бащата.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото и се установява от представеното удостоверение за раждане, че страните са родители на малолетното дете Д. О.
Н., ЕГН: **********, роден на ******** г.
Безспорно е също така, че от м. март 2024 г. родителите са във фактическа раздяла, като майката понастоящем живее с детето в апартамент под наем в гр. К., а бащата е останал в жилището в село С., обл. П., където са 3 живели до раздялата.
Представен е Договор за наем на недвижим имот от 13.03.2024 г., от който се установява, че ищцата заплаща месечен наем в размер на 450 лева.
Административният адрес на наетото жилище е: гр. К., бул. „О.“ №**, ет.**, ап.**, който съвпада с настоящия адрес на майката и детето, видно от представените удостоверения.
От представеното Разпореждане №151-00-5151-1 от 30.05.2024 г. е видно, че на ищцата е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 19.05.2024 г. – 18.09.2024 г. в размер на 18 лева дневно.
Представен е в оригинал трудов договор №1062 от 04.07.2024 г., от който се установява, че ответникът работи в „А. С.“ ООД – гр. П. на длъжност „А. с.“, с месечно трудово възнаграждение 943 лева. Договорът е сключен с изпитателен срок от 6 месеца.
От показанията на свидетеля С. К. И. се установява, че е съпруг на майката на ищцата, с която имали сключен граждански брак от 2015 г.
Познавал ответника, той и ищцата живели заедно в с. С. на семейни начала до м. май 2024 г., когато се разделили. Имали едно дете – Д., което в момента живеело с майка си в апартамент под наем в гр. К.. Ищцата била отговорен родител, полагала адекватни грижи за детето и му осигурявала всичко необходимо, според възможностите си. Бащата го вземал един-два пъти в месеца за по една нощувка, по-рядко за две. Майката никога не била създавала пречки за контактите на ответника с детето, напротив – обикновено в четвъртък тя го търсела по телефона, за да разбере има ли намерение да го взема, за да си направи планове за почивните дни. От началото на м. септември детето било записано на детски ясли. Ищцата изпитвала финансови затруднения при отглеждането му. Търсела си работа, но в момента била безработна, като до м. септември била записана на трудовата борса.
Получавала минимално обезщетение, което по никакъв начин не стигало да посреща битовите и ежедневните разходи – за храна, облекло, сметки, транспорт, лекарства и пр. Всеки месец свидетелят и майката на ищцата й помагали финансово със суми от порядъка на 1000 – 1500 лева. Ответникът също й превеждал за издръжка на детето по 300 лева на месец по тяхна взаимна договорка. Извън тази сума, обаче не помагал по друг начин. Купувал на детето книжки и някакви дребни играчки, но нищо по-съществено.
4
От показанията на свидетеля И. Д. Н.а се установява, че майка на ответника. Синът й и ищцата живели в нейната къща, където първоначално отглеждали и детето си Д.. Двамата били много отговорни и съвестни родители, полагали необходимите грижи за сина си. През м. април 2024 г., обаче се разделили и майката и детето заживели в апартамент в гр. Карлово.
Доколко свидетелката знаела, това жилище било собственост на втория баща на ищцата. Ответникът всеки месец вземал детето поне три пъти за по една или две нощувки. Двамата с майката предварително се разбирали и нямали пререкания по този въпрос.
На зададени по реда на чл.176 ГПК въпроси ищцата заявява, че не отказвала на бащата да взема детето, когато пожелае. От 01.06.2024 г. той не го бил вземал, защото имал лични ангажименти. Когато го вземал, обикновено било за една или две нощувки, рядко за три. След работно време пристигал в петък вечерта в Карлово и според уговорката им го връщал или в събота, или в неделя до 17:00 часа. Ищцата категорично отрича да е вземала 10 000 лева от ответника при напускане на дома им в с. С.. Всъщност там останали нейни вещи, които все още не била взела.
При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:
Относно родителските права и местоживеенето на детето :
Основен критерий за решението при кого от двамата родители да живеят децата и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции (материални грижи, възпитание, надзор), са интересите на самите деца. В тази връзка следва да се обсъдят родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013 5 г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
В случая следва да бъде постановено Д. О. Н. да живее при своята майка, на която да се предоставят родителските права. По този въпрос доказателствата по делото съответстват на становището и желанието на страните.
Относно режима на лични отношения между бащата и детето:
Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за детето. Не е спорно, че след фактическата раздяла връзката между детето и бащата не е била прекъсната, напротив – той е проявявал необходимата загриженост за него. Несъмнено, детето също е силно привързано към своя баща и с оглед така изложените обстоятелства, режимът на лични отношения между тях следва да бъде широк, но същевременно съобразен с твърде ниската възраст на малолетния Д. – едва на ********
С оглед изложеното, съдът намира за подходящ следния режим между ответника и сина му:
- всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване, като взима детето от дома на майката в петък от 19:00 ч. и го връща обратно в 17:00 ч. в неделя;
- един месец през лятото с преспиване, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като взима детето в 09:00 ч. на първия ден и да го връща в 19:00 ч. на последния ден от и в дома на майката;