Решение № 96 от 21.10.2024, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Гълъбово, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. К.а като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20235550100432 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от А. К. А. от гр. Гълъбово срещу „Сити Кеш" ООД гр. София, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 11 във връзка с чл. 5 от Договор за потребителски кредит № ****** от дата 23.05.2023г. сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1253,81 лева при непредоставяне на обезпечение за вземанията на кредитора по договора, като противоречаща на добрите нрави и сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем № ******, съгласно който ищецът получил сумата от 1400,00 лева, и която сума следвало да бъде върната на 37 седмични вноски. Съгласно договора ищецът следвало да заплати и неустойка в размер на 1253,81 лева, което правело общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка в размер на 2 923,00 лева. Счита, че неустойката по чл. 5 от Договора в размер на 1 253,81 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал,1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. Приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правния принцип, изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Заявява, че било налице злепоставяне на интересите на ищеца, с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Излага доводи, че неустойката е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала в размер на1253,81 лева била в размер на над 89,00% на получената сума по отпуснатия кредит. Счита, че неустойката по съществото била добавък 1 към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба увеличавала стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя. Твърди, че съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита че търсената неустойка по Договор за паричен заем № ****** не се явявала индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП, тъй като била част от стандартни и бланкетни, предварително изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието към момента на сключване на договора. Заявява, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК като с търсената неустойка по Договора се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена ПМС №426/2014г. Счита, че търсената неустойка в размер на 1 253,81 лева е нищожна и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК, тъй като не била уговорена индивидуално, а била част от стандартни и бланкетни, предварително изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

Преценката за обоснования размер на неустойката следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди, тъй като съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката представлявала предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението. Твърди, че заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, поради това, че неустойката не служила за обезпечаване на изпълнение на основната престация, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвиждането в процесния договор, че при неосигуряване в тридневен срок на обезпечение по заема, кредиторът имал право на обезщетение, надхвърлящо значително размера на дължимата при пълно неизпълнение мораторна лихва не защитавал неговия легитимен интерес и внасял неравноправност в договорното съдържание с целнеговото облагодетелстване в ущърб на потребителя.

Вземането по чл. 8 от потребителския договор нямало характер на неустойка, тъй като макар и да е именувано така, това вземане изначало, че е уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава обезщетителна и обезпечителна функции.

Неустойката била скрита лихва, кредиторът не бил изпълнил условията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е разписал съдържанието на договора действително приложените в правоотношението договорна лихва. Съгласно чл. 21 ЗПК , договорна клауза, която има за цел или за резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК била нищожна. Моли съдът да признае за установено, че ищецът не дължи сума в размер на 1253,81 лева представляваща неустойка по чл. 11 във връзка с чл. 5 от Договор за потребителски кредит № ****** от дата 23.05.2023г. сключен между страните, поради това, че е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Претендира разноски по делото.

Ответникът, чрез пълномощник, в срока за писмен отговор изразява становище, че искът е неоснователен. Оспорва претенцията на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв и твърди, че не са 2 налице предпоставките за това. Твърди, че ищецът бил едноличен собственик на "А. 2008" ЕООД и твърдението му, че е материално затруднено лице и не е разбрал какви ще бъдат финансовите последици от обвързване с процесния договор, са несъстоятелни и недопустими, тъй като представляват злоупотреба с право. Твърди, че уговорената неустойка отговаряла на всички изисквания на ЗЗП, била индивидуално уговорена и равноправна, поради това била действителна. Затова искът бил неоснователен. Оспорената от ищеца неустойка била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител. Процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който бил попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Освен това кредитополучателят бил разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по чл. 7, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка. Заявява, че ищецът изобщо не бил имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като заведе няколко месеца след сключването му в условията на злоупотреба с право неоснователен иск за недействителност на неустоечната клауза. При сключване на процесния договор ищецът не бил предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката по чл. 11, като бил дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Счита, че клаузата за неустойка е сключена индивидуално. Ищецът бил сключил договора за кредит след лично подавана на искане за отпускане на кредит и след като търговецът му е предоставил на информация за всички параметри на договора чрез СЕФ. Неоснователни били и твърденията за заблуждаваща търговска практика, липса на информация за всички разходи по връщане на предоставения кредит, предвид фактът, че неустоечната клауза била съставена на ясен и разбираем език. В договора и в Стандартния европейски формуляр билизаписани ясно и точно всички параметри и условия по кредита. Счита, че Договор за потребителски кредит № ****** от 23.05.23 г. отговаря на всички изисквания на Закона за потребителския кредит.

Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, а тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай страните я били уговорили като плащане, което да бъде извършено в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Неустойката обслужвала неизпълнението и нейната функция била да обезщети страната по сключения договор. Тя представлявала право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. В настоящия случай 3 неустойката била уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава.

Оспорва твърдението на ищеца, че уговорената между страните неустойка представлявала „скрито възнаграждение“. Към датата на сключване на договора кредиторът не бил знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение било посочено изрично в плана за погасяване. Заключава, че още къммомента на сключването на договора, ищецът бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя, при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Твърди, че клаузите от процесния договор, включително оспорената, били индивидуално договорени, ясно и точно описани в договора и потребителят е бил наясно с всички аспекти на финансовото си задължение към търговеца, както при сключване на процесния договор, така и преди това. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения от ищеца иск като неоснователен. Претендират се разноски по делото Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца А. К. А., в качеството му на кредитополучател, и „СИТИ КЕШ“ ООД – гр.

София, в качеството на кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 23.05.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит, в размер на 1400 лева срещу задължението на последния да го върне в срок от 37 седмични вноски, при фиксиран годишен лихвен процент от 44,50 % и ГПР в размер на 56,68 %. В т.5 от процесният договор е посочено, че страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: банкова гаранция или поръчител, в срок до 3 дни от сключване на договора. Предвидено е в чл.11 на процесния договор, че ако не предостави договореното в чл.5 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или ако то не отговаря на условията, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1253,81 лв.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че в в размера на седмичната вноска, която е 79 лв. са включени главница в общ размер назаема 1400 лв., лихва в общ размер за целия период на договора 269,19 лв. и неустойка в общ размер за целия период на заема 1253,81 лв.

Спорното обстоятелство между страните е налице ли са неравноправни клаузи в процесния договор и водят ли те до неговата нищожност.