Решение № 260020 от 01.04.2021, Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н

И Е № гр.

Ловеч, 01.04.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Ловешкият окръжен съд, в открито заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕНОВ при секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 78 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по искова молба от П.И.П., ЕГН **********, адрес: ***, *******против „Застрахователно дружество „ЕВРОИНС” АД, с *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, с която е предявен иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на сумата от 30 000 лв., претендирана като част от обезщетение за неимуществени вреди в размер 60 000 лв. (частичен за това обезщетение), както и за заплащане на сумата от 205,90 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.05.2018 г. до окончателното изплащане на двете суми.

В исковата молба се навеждат твърдения, че на 25.05.2018 г., около 13:40 часа, в гр. Ловеч, по бул. „България“ срещу № 7Б, водачът Н.И.Д. при управление на МПС (лек автомобил „Пежо 307“ с peг. № *******поради неспазване на правилата за движение (не пропуснал пресичащата по пешеходна пътека тип „Зебра“ П.И.П.), като поради това допуснал ПТП.

Посочва се, че след претърпяното ПТП П.И.П. постъпила за лечение и наблюдение в МБАЛ в гр. Ловеч - ОАИЛ, за времето от 25.05.2018 г. до 06.06.2018 г. Търди се, че в резултат на ПТП на П.И.П. са причинени следните телесни увреждания: множество порезни и охлузни рани по лицето и крайниците; мозъчно сътресение с липсата на спомен за случилото се; разкъсно-контузна рана - скалп на главата (с големина около две педи), разкъсно-контузната рана на лицето 16 см големина във видима лицева част – фронтотемпорално; охлузна рана в областта на дясна раменна става; разкъсно-контузна рана на лява лакътна става с размери 4-5 см с постоперативни шевове; хематом по медиалната повърхност на дясното бедро; черепно-мозъчна травма; фрактура на четвърто ребро в дясно; голямо образуване на кръвонасядане по цялото протежение по долен десен крайник; травма на нерва в областта на ляв горен крайник; отслабване след ПТП зрението на дясно око. Твърди се, че при сезиране на съда възстановяването на П.И.П. не било приключило - продължавало медикаментозното лечение, предстояла нова операция на скалпа, а на по-късен етап и козметична операция, поради сериозно засягане на челната област (наличие на загрозяващ белег, с големи размери). Посочва се, че работата на П.И.П. е свързана с постоянни срещи с хора и получените белези ѝ създавали проблеми на външния ѝ вид, което неминуемо рефлектирало върху работата ѝ.

Посочва се, че постоянни белези ще ѝ останат за две от описаните по-горе рани - лакътната и раменна стави. Твърди се, че освен болките и страданията от изброените травматични увреждания, при П.И.П. е налице и посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на съня, нарушения на апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство.

Посочва се, че П.И.П. е нетрудоспособна от датата на ПТП до настоящия момент и че за този период ползва отпуск по болест, както и че в резултат на ПТП-то тя претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на медикаменти в общ размер на 205,90 лева.

Твърди се, че по време на ПТП-то, управляваният от Н.И.Д. лек автомобил „Пежо 307“ с peг. № *******имал действаща задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, съгласно полица №

BG/07/117003273859 (валидна от 31.12.2017 г. до 30.12.2018 г.), издадена от „Застрахователна компания Евроинс“ АД (дружеството ответник), както и че за настъпилото събития била заявена претенция пред този застраховател щета (№ **********/26.06.2018 г.), с посочване на банкова сметка.

***ветника „Застрахователна компания Евроинс“ АД се правят правоизключващи и правонамаляващи възражения. Правоизкщчващите и част от правонамаляващите са основани на оспорвания относно: механизма и обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното застрахователно събитие; елементите на фактическия състав за възникване деликтната отговорност на Н.И.Д. (застрахования); вида, характера и степента на уврежданията, обусловили болките и страданията, означени в исковата молба, размера на неимуществените вреди и причинната им връзка с процесното застрахователно събитие; разходите за лечение, направени от ищцата (изразяващи имуществените вреди), както и на доводи за: несъответно прилагане от ищеца на критерия справедливост при измерване на неимуществените вреди; липса на забава на кредитора по отношение на плащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Част от правонамаляващите възражения се основават на твърдения за съществени предхождащи и съпътстващи заболявания на П.И.П. (разширени вени, фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения), допринесли за настъпването на вредоносния резултат.

От ответника се прави и правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца П.И.П.. То се основава на твърдение за пресичане на П.И.П., извършено на необозначено място и при неизпълнение на изискванията на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, за несъобразяване от нейна страна със скоростта и разстоянието до процесния лек автомобил при предприемане на пресичането, за внезапно навлизане на платното за движение и за пресичането му при условия на ограничена видимост.

Ищецът взема участие по делото чрез пълномощника адвокат Х.К., който поддържа иска, като в хода на устните състезания моли за присъждане на претендираните с него суми, вкл. за сторените по делото разноски.

Ответникът взема участие по делото чрез пълномощника юрисконсулт С., който оспорва иска по основание и размер и моли за неговото отхвърляне, респ. присъждане на обезщетение в по-ниски размери, от претендираните, както и за присъждане на разноските по делото, вкл. възнаграждение за юрисконсулт.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С влязла в сила присъда № 260012 от 26.10.2020 г., по НОХД № 646/2019 на ОС Ловеч, Н.И.Д. е признат за виновен в това, че на 25.05.2018 г., около 13:40 часа в ***, на пешеходна пътека, преди кръстовището на бул. "България" и ул. "Тодор Каблешков", с посока на движение по бул. "България" към гр. Троян, при управление на собствения лек автомобил марка „Пежо 307“ с peг. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 47 и чл. 116 ЗДвП), по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходката П.И.П. ***, изразяваща се в обезобразяване на лицето и други части на тялото (по главата, без засягане на сетивен орган, причинено от обширна разкъсно - контузна рана тип

„скалп", разположена по предната повърхност на главата и челото, а обезобразяването на лицето се изразява в груб цикатрикс, траен явно видим белег, пресичащ челото и водещ до трайна съществена промяна на вида на лицето, който няма да се заличи от само себе си) - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

"б", предл. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

От заключението на съдебната авто-техническата експертиза се установява, че П.И.П. е пресичала пътното платно на бул. „България“ на пешеходната пътека, в посока от запад на изток. Мястото на първоначален контакт между челната част на процесния лек автомобил „Пежо“, с рег. № *******и страничната лява част на пешеходката, отразено като вертикална проекция върху пътното платно, е върху пешеходната пътека, в лявата пътна лента на бул. „България“. Положението на пешеходката и процесния автомобил в мястото на първоначален контакт е 4,5 м южно от приетия при огледа ориентир и на 2,95 м южно от началото на пешеходната пътека от към тротоара. Ширината на пътеката е 4 метра, а началото й на 1,5 м южно от ориентира (по посока на огледа на ПТП).

Установява се, че П.П. се движела по пешеходна пътека на бул. „България“, от западния към източния тротоар, със скорост 3,42 м/сек, а лекият автомобил – в дясната пътна лента на бул. „България“, посока север-юг /Плевен -Троян/, със скорост преди сблъсъка 51,12 км/ч, поради което опасната зона за спиране при тази скорост е 29,5 м. Дефинитивно последната се явява разстоянието в метри, което автомобилът изминава от момента на поява в полезрението на водача на сигнала за опасност, до момента на пълното му спиране в резултат на употребата на спирачната му уредба. Тя се състои от четири елемента: а) път, изминат от МПС за времето на реакция на водача; б) път, изминат от МПС, за времето на сработване на спирачния привод; в) път, изминат от МПС, по времето на нарастване на спирачното закъснение от 0 до максималната му стойност и г) път, изминат от МПС, за времето на спиране с установеното максимално закъснение. Установява се от заключението, че отстоянието на лекия автомобил Пежо до мястото на удара към момента на навлизане на пешеходката от западния тротоар на бул. „България“ върху пешеходната пътека е 64,18 м, че времето за реакция на водача е 0,8 секунди (при движение в градски условия при наличие на кръстовища и пешеходна пътека, дневна светлина, сухо и ясно време и съобразно максимално разрешената скорост от 50 км/ч), че в зоната на кръстовището е имало бял микробус, който е ограничавал видимостта и на пешеходката и на водача на лекия автомобил „Пежо“ от момента на стъпване на пешеходната пътека от страна на пострадалата П.П. до момента на откриване на пряка видимост между тях. Това откриване се случва в момента, в който П.П. е навлязла на 1,48 м върху пешеходната пътека, когато челната част на лекия автомобил е намирала на 50-52 метра от мястото на удара.

Съобразявайки отстоянието на автомобила до мястото на удара към момента на навлизане на пешеходката върху пешеходната пътека (64,18 м) и опасната зона за спиране (29,5 м при скорост 51,12 км/ч), към същия момент водачът на лекия автомобил е имал възможността да възприеме пешеходката върху пешеходната пътека, да предприеме спиране и да спре преди мястото на удара, от което следва, че технически е било напълно безопасно за пешеходката да предприеме пресичане на пътното платно по обозначената пешеходна пътека. Съдът приема, за обосновано заключението на експерта, вкл. относно изчисляване скоростта на пешеходката. При изслушването му в съдебно заседание, експертът обяснява, че движението ѝ по пътеката е в бавен ход, предвид нейното телосложение и маса (едра жена, носеща в ръцете си две големи пазарски чанти), че допълнителното ѝ забавяне е по-малко от секунда и се дължи на ангажиране вниманието ѝ към идващия автомобил, непосредствено преди удара. Движейки се с тази скорост по пешеходната пътека и изминавайки по нея разстояние от 1,48 метра от тротоара, тя и водачът на лекия автомобил са имали видимост един спрямо друг, въпреки спрелия на кръстовището преди пътеката микробус. В този смисъл са и показанията на свидетеля Н.И.Д. (водачът на превозното средство, блъснало ищцата). От тях се установява, че при управление на автомобила по булеварда, с наближаване на пешеходната пътека и непосредствено преди възникване на удара, погледът му бил заслепен от слънцето в резултат на което изгубил видимост. Именно в този момент е настъпил ударът – блъскането на П.П. от управлявания от свидетеля автомобил. Въпреки липсата на ясна видимост, свидетелят е имал такава, защото признава, че непосредствено преди удара е възприел идваща отдясно сянка, силует, поради което натиснал педала за спирачката. Макар са се установява от показанията на свидетеля, че видимостта му от дясно по посока на неговото движение е била ограничена от спрелия на метри преди пешеходната пътека бял микробус, свидетелят признава, че фронтално пред погледа му не е имало препятствие и е виждал пешеходната пътека, заради което бил намалил скоростта си на движение.

От приетата медицинска документация и заключението на съдебната медицинска експертиза се установява, че според наличната медицинска документация на П.П. са причинени: травма в областта на главата (разкъсно-контузна рана тип

Разпечатката съдържа 27 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5132c418-7ed1-486c-94f8-a80f389c0d8a