Определение № 1462 от 02.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1462 гр. София, 01.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно гражданско дело № 20231000501471 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Подадена е частна жалба от „А 1 България“ ЕАД – чрез юрк. М. К., с надлежно учредена по делото представителна власт (пълномощното се намира на л. 7 от кориците на настоящото дело) срещу Определение № 4732/12.04.2023 г., постановено по гр. д. № 9026/2022 г. по описа на СГС, ГО, IIІ-В с-в, с което е върната частна жалба с вх. № 20480/06.03.2023 г. срещу Определение № 2025/15.02.2023 г., с което влязлото в сила прекратително определение е допълнено в частта му за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, като поддържа правно съждение, че, тъй като частната жалба е подадена електронно – чрез ССЕВ, неправилни се явяват дадените от администриращия съд указания за представяне на препис от частната жалба (арг. чл. 102з, ал. 3 ГПК, съгласно който към електронните изявления преписи за страните не се представят, а съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и ги изпраща на участниците в производството).

Незаконосъобразно администриращият съд не е изпратил на ответника по частната въззивна жалба препис от нея за писмен отговор в 1-седмичен срок, но с оглед изхода на повдигнатия пред настоящата съдебна инстанция процесуалноправен спор неговите процесуални права няма да бъдат накърнени.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като е заплатена дължимата държавна такса за нейното разглеждане, поради което тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна, а обжалваното определение е правилно, но по различни правни съображения.

1

Цената на иска, определена по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е в размер на сумата от 356,76 лв. (стойността на изпълняемото право, което е предмет на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК), поради което, в случай че бе постановено въззивно решение, то не би подлежало на касационен контрол – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК. Съобразно нормативното правило, уредено в чл. 278, ал. 4 ГПК, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията, а съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Тъй като крайният съдебен акт по делото не подлежи на касационен контрол, и определението, с което е допълнено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК прекратителното определение, е окончателно и не подлежи на обжалване.

В този смисъл е константната практика на ВКС – напр. Определение № 179/5.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 959/2021 г., III г. о., ГК, в което се приема, че „По силата на изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване и решението, чието допълване или изменение (в частта му за разноските) се иска. А съгласно правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая въззивното решение на окръжния съд в гр. Стара Загора е постановено по гражданско дело с цена на предявения осъдителен иск от 1141.50 лв. и е окончателно, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (тъй като цената на иска е до 5000 лв.).

Затова и определението за разноските по чл. 248 ГПК – т. е. актът, с който решението се допълва или изменя в частта му за разноските, също не подлежи на последващ инстанционен контрол. Подадената против него частна жалба не може да се разгледа по същество. Същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство пред ВКС да се прекрати“; Определение № 636/30.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2649/2021 г., IV г. о., ГК; Определение № 277/5.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2603/2019 г., III г. о., ГК;

Определение № 22 от 20.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3767/2020 г., IV г. о., ГК (и посочените в мотивите на това Определение многобройни съдебни актове).

Поради тези правни съображения частната въззивна жалба трябва да бъде оставена без уважение, а обжалваното Определение като правилно потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4732/12.04.2023 г., постановено по гр. д. № 9026/2022 г. по описа на СГС, ГО, IIІ-В с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3