Решение № 108 от 15.06.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Б., 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т.а А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Цв. Т.а А. Гражданско дело №

20221810100881 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

“Е. П.”АД, със седалище и адрес на управление-гр.С. район”М.”, бул.”Ц. ш.”№*, бл.Б. М., Бизнес Център, с ЕИК:*, чрез пълномощник адв.Р. Д. , със съдебен адрес:гр.С., ПК 1612, бул.“Ц. Б. *“№ 85, етаж М., моли да бъде признато за установено по отношение на П. С. К. от с.Л., ул.Л. К.№* , с ЕГН: **********, че ответникът като абонат с ИТН:*, с електроснабден имот, находящ се в село Л., община Б., на който се доставя от ищеца електрическа енергия, им дължи вземанията, за които е издадена Заповед № 931 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.11.2021г. по ч.гр.д.№ 2087/2021г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от общо 978.43лв. за доставена и потребена електрическа енергия на електроснабдения имот в село Л. за периода от 02.10.2019г. до 0 4.03.2021г., както и за сумата в размер на 127.77лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 03.12.2019г. до 27.10.2021г., както и за законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 05.11.2021г. до окончателното заплащане , както и да се присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното производство, за които е представен списък за разноските по чл.80 от ГПК /л.139/.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. Даньовска е депозирала молба с вх.№ 7049/19.12.2022г., с която заявява, че поддържа исковете, моли да бъдат уважени изцяло и прилага списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.139/.

Ответникът-П. С. К. от с.Л., чрез назначения особен представител адв. В. Я. от САК, оспорва исковете и е представила писмен отговор с вх.№ 6639 от 28.11.2022г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът, чрез назначения особен представител адв. Я., оспорва исковете като неоснователни. Ответникът, чрез адв. Я. заявява, че на 23.08.2019г. П.

С. К. е подала искане до „ЧЕЗ Е. Б.“ АД, в момента „Е. П.“ АД за прехвърляне на клиентски 1 номер на обект, находящ се в село Л., ул. „Л. К.“ №*, на нейно име. Старият клиентски № * се прехвърля на нейно име под клиентски № * към „ЧЕЗ Е. Б.“. Непосредствено след това, още на 29.08.2019г. към нея започват да пристигат фактури за консумирана електроенергия за хиляди левове, без да е ясно от къде идват тези задължения. Неизменно края на всяко уведомително писмо завършва с напомняне, че при неплащане, електрозахранването в имота ще бъде преустановено. Ответникът твърди, че под натиск на тази заплаха на 01.12.2020год. подписва 3 споразумителни протоколи, с които поема задължение общо за 19 640.44 лв. към „ЧЕЗ Р. Б.“ и „ЧЕЗ Е. Б.“, като заявява, че оспорва и трите споразумителни протоколи по следните съображения: Първият споразумителен протокол е на стойност 1 536.84 лв. и е сключен с „ЧЕЗ Р. Б.“АД (сега „ЕРМ Запад“), което дружество не е страна по настоящето исково производство и като такова, този споразумителен протокол, със задължение на стойност 1536.84лв. следва да се изключи по делото. Той не доказва задължение към ищеца.

Вторият споразумителен протокол, е сключен за задължения на стойност 14 082.18 лв. За него твърди, че съдържа неравноправни клаузи, които са нищожни и не са уговорени индивидуално (чл.146, ал.1 и 2 от ЗЗП). От факта, че споразумителният протокол е бил изготвен върху стандартна бланка, личи, че е бил изготвен предварително. Потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, не е разбрал какво подписва, а именно, че в таблиците са инкорпорирани задължения за периода от 2006-2008г., които са недължими, като погасени по давност. Сумата по споразумението е формирана от 50 фактури, голяма част от които издадени на една и съща дата - 28.08.2019г. С тях се претендират задължения, с падеж 24.09.2019г. От това не е ясно, в кой период е възникнало това задължение, което още веднъж говори за това, че ответницата е въведена в заблуждение да подпише спогодба за суми, които не е ясно кога са възникнали и дали са дължими. На същите основания оспорва и третият споразумителен протокол, на стойност 4 021.42лв., като нищожен, тъй като съдържа нищожни клаузи, които не са индивидуално договорени.

Отново на 28.08.2019г. са издадени множество фактури, по които се претендира плащане, без да е ясно за кой точно период се отнасят, има задължения от 2010г. и 2011г., които са погасени по давност. В този споразумителен протокол липсва подпис на П. К. под изготвените таблици със задължения и по тази причина оспорва целия споразумителен протокол и като нищожен, поради липса на съгласие - чл.26, ал.2 от ЗЗД. Платеното на нищожно основание всъщност е плащане без основание. Затова следва извършените плащания да се отнесат за погасяване на реално възникналите и непогасени по давност задължения. Ответникът твърди, че е заплатила суми, многократно надхвърлящи реално потребената от нея електроенергия. Тази заплатена сума включва плащане и по фактури №*/08.11.2019г.; Фактура №*/09.01.2020г. Фактура №0*/10.02.2020г.; Фактура № */12.03.2020г., Фактура № */11.01.2021 г, Фактура № */10.02.2021г.;Фактура № */11.03.2021 г., всичките на стойност 978.43лв., както и лихвите по тези неплатени фактури в размер на 127.77лв. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 27.20.2021г., ищеца би могъл да претендира от П. К. заплащане на суми за потребена ел. енергия само за предходния три годишен период. Предходните задължения вече са погасени по давност, като прави изрично възражение за изтеклата погасителна давност.

2

В с.з. ответникът, чрез назначения особен представител адв. Я. от САК оспорва исковете, поддържа направените възражения в писмения отговор и моли да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 2087/2021г. по описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 29.11.2021г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № 931 от 29.11.2021г. по ч.гр.д.№ 2087/2021г. по описа на БРС за изпълнение на парично задължение от страна на ответника, за това, че последният е ползвал доставена от страна на ищеца електрическа енергия за периода от 02.10.2019г. до 04.03.2021г. в електроснабдения имот в с.Л., за което следва да заплати на ищеца сумата-главница от общо 978.43лв., сумата от 127.77лв., представляваща законна лихва за периода от 03.12.2019г. до 27.10.2021г.

Горната заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2087/2021г. по описа на РС-Б. е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК-чрез залепване на уведомление като връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса и е посочил източника на тези данни в съобщението.

Ищецът е бил уведомен за описаното по-горе възражение и възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане № 379 от 04.04.2022г., връчено на 11.04.2022г.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 881/2022г. по описа на БРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана по пощата с п.кл. от 11.05.2022г., постъпила на 12.05.2022г. в РС-Б., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза/ССчЕ/ с вх.№ 1719 от 14.03.2023г., изготвена от в.л. В. Л. Т., която страните не са оспорили и съдът приема изцяло като обоснована и компетентна, се установява, че счетоводството на ищеца е водено редовно, задълженията за плащане по фактурите, описани в исковата молба, са надлежно отразени в счетоводството му, по тях няма отразено извършено плащане, като има открита партида на името на ответника с партиден № * с титуляр П. С. К., където е отразявано извършеното снабдяване с ел. енергия. По данни от клиентската информационна система ответникът е била страна по договор за продажба на електрическа енергия с клиентски № * за обект на адрес: с.Л., ул.Л. К. №* като старият клиентски № 300123740619 с титуляр С.

А. Д. се прехвърля на нейно име с посочения по-горе клиентски номер. Има данни за предходни плащания по издадени от дружеството фактури по кл. №* с титуляр ответника от 04.09.2019г., от 01.12.2020г., от 21.12.2020г., от 22.01.2021г. и от 22.02.2021г. като общо са платени 420лв., с която сума са погасени стари задължения. От направените справки от вещото лице В. Л. се установява, че размерът на дължимите суми по месеци на реално потребена електроенергия за обекта в с.Л. с титуляр ответника за периода от 23.08.2019г. до 27.10.2021г. е в размер на 978.43лв. Законната лихва за забава, изчислена от датата на падежа на всяка фактура или от 03.12.2019г. до 27.10.2021г. е в размер на 127.77лв. Към датата на изготвяне на заключението задълженията по кл. № * с титуляр ответника са по издадени седем отделни фактури, както следва: фактура * от 08.11.2019г. на стойност 71.96лв. за период от 02.10.2019г. до 01.11.2019г.; фактура № * от 09.01.2020г. на стойност 188.27лв. за период от 03.12.2019г. до 02.01.2020г.; фактура № * от 10.02.2020г. на стойност 90.90лв. за период от 03.01.2020г. до 02.02.2020г.; фактура № * от 12.03.2020г. на стойност 292.51лв. за период от 28.02.2020г. до 04.03.2020г.; фактура № * от 11.01.2021г. на стойност 161.33лв. за период от 03.12.2020г. до 02.01.2021г.; фактура №* от 10.02.2021г. на стойност 3

137.30лв. за период от 03.01.2021г. до 02.02.2021г. и фактура № * от 11.03.2021г. на стойност 36.16лв. за период от 03.02.2021г. до 04.03.2021г. или общата сума-главница е 978.43лв. Дължимата лихва за забава по всяка една от фактурите за периода от 03.12.2019г. до 27.10.2021г. е в размер на 127.77лв.

Ищецът е представил писмени доказателства- копия от справка - извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания, фактура № * от 08.11.2019 г., фактура № * от 09.01.2020 г., фактура № 0* от 10.02.2020 г., фактура № * от 12.03.2020 г., фактура № * от 11.01.2021 г., фактура№ * от 10.02.2021 г., фактура № * от 11.03.2021 г., счетоводна справка за консумация на клиента, издадена на осн.чл. 107 от ЗЕ, заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди № 1203398116 от 23.08.2019г., удостоверение за наследници на Стефан Асенов Добрев изх. № 165 от 20.08.2019г., издадено от Кметство с. Л., декларация за получено съгласие от съсобствениците от 23.08.2019г., Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е. Б.” АД, и Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. на ДКЕВР, установяващи съществуването на облигационни отношения между страните във връзка с продажбата на ел. енергия за битови нужди.

Ответникът е оспорил представените от ищеца писмени доказателстваСпоразумителен протокол от 01.12.2020г. по заявление № 001032242065/16.11,2020г., Споразумителен протокол от 01.12.2020г. и Споразумителен протокол от 01.12.2020г. по заявление № 001032242152/16.11.2020г., по които е страна с твърдение, че са нищожни, тъй като съдържат неравноправни клаузи, които са нищожни и не са уговорени индивидуално (чл.146, ал.1 и 2 от ЗЗП). Ответникът твърди, че от факта, че споразумителният протокол е бил изготвен върху стандартна бланка, личи, че е бил изготвен предварително.

Потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, не е разбрал какво подписва, а именно, че в таблиците са инкорпорирани задълржения за минал период от време, които са погасени по давност.

Ответникът, чрез назначения му особен представител твърди, че е заплатил процесните суми дори и в по-голям размер от дължимият.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявените два иска са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, а именно за суматаглавница от 978.43лв., представляваща стойността на използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 02.10.2019г. до 04.03.2021г., както и за сумата в размер н а 127.77лв., представляваща законната лихва за забава за периода от 03.12.2019г. до 27.10.2021г. са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.