Решение № 60 от 14.02.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Кюстендил, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20221500500284 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№2125/26.01.2022г., подадена от Д. Е. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес в *******************************************, чрез пълномощника му адв.Р. К., с адрес ***************************, насочена против решение №100 от 15.02.2022г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.

№1832/2021г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Районен съд – Кюстендил е: предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Б.Д.

П., с ЕГН **********, на неговата майка М. Т. Й., с ЕГН **********, с адрес в **************************************; определил е местоживеенето на малолетното дете Б.Д. П. при неговата майка М. Т. Й. на посочения адрес на същата; определил е режим на лични отношения на бащата Д. Е. П. с детето Б.Д. П., както следва: до навършване на тригодишна възраст на детето - всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 16ч. до 19ч. в присъствието на майката М. Й., в нейния дом или в близост до него, а след навършване на тригодишна възраст на детето – 1/ от 18 часа – всеки първи, трети и пети петък от месеца (когато има такъв в месеца) до 18ч. в неделя на същата седмица с преспиване; 2/ четири седмици, но не последователни, през лятото – месеците юни, юли и август, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като майката до 30 април уведоми ответника кога ще ползва отпуска си, в противен случай той да определи летния период, в който ще взема детето и затова да уведоми писмено майката до 31 май на съответната година; 3/ през нечетните години бащата да взема детето при себе си за официалните празници: Трети март, Гергьовден, Деня на съединението и Коледа, 1 включващо Бъдни вечер и Рождество Христово, като взима детето в 18ч. в деня преди посочените празници до 18ч. в деня след празника, с изключение на Коледа, когато да връща детето до 20ч. на 28 декември; 4/ през четните години бащата да взима детето по време на следните официални празници: Великден (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Двадесет и четвърти май, Денят на независимостта и Нова година, като взима детето в 18ч. в деня преди посочените празници, до 18ч. в деня след празника, с изключение на Нова година, когато бащата да взема детето в 16ч. на 28 декември и го връща до 18ч. на 2 януари; 5/ независимо от горепосоченото Д. П. се задължава да не възпрепятства присъствието на детето в дома на майката за целите денонощия на датите 04.09. и 01.02., които са рождените дни на бабата и дядото на детето по майчина линия, дори и в случаите, когато тези дати съвпадат с дни за контакти между него и детето, като за осъществяване режима на лични контакти между бащата и детето след навършване на тригодишната му възраст Д. П. да взима детето от дома на майката и да го връща при нея; осъдил е Д. Е. П. да заплаща на малолетното си дете Б.Д.

П., с ЕГН **********, чрез неговата майка М. Т. Й., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 230.00 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба – 17.09.2021г., до настъпването на основания, водещи до нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, платима до 5-о число на месеца, за който се дължи, като претенцията до пълния предявен размер от 250.00 лева месечно е оставил без уважение; осъдил е Д. Е. П. да заплати на малолетното си дете Б.Д. П., с ЕГН **********, чрез неговата майка М. Т. Й., с ЕГН **********, издръжка за минало време за периода от 11.09.2021г. до 16.09.2021г., в общ размер на 46.00 лева, ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба в съда – 17.09.2021г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил искането за разликата над уважения месечен размер на издръжката до претендираните 250 лева месечна издръжка; дал е разрешение, заместващо съгласието на бащата Д. Е. П. за издаване на паспорт за задгранично пътуване на сина му Б.Д. П., действащ чрез неговата майка М. Т. Й., както и е дал разрешение, заместващо съгласието на бащата, синът му Б.Д. П., с ЕГН **********, да пътува, придружаван от своята майка и законен представител – М. Т. Й., с ЕГН **********, извън пределите на Република България до Гърция и Румъния за срок от 5 години, без ограничение в броя на пътуванията в този период, като е отказал даване на разрешение детето да пътува до останалите поискани държави-членки на Европейския съюз и Обединено Кралство Великобритания. С решението съдът е разпределил и отговорността за разноски, както и е допуснал предварително изпълнение на същото, в частта за присъдената издръжка.

С подадената от Д. П. въззивна жалба първоинстанционното решение се обжалва в следните части: 1/ в частта, в която съдът е определил режим на лични отношения на бащата Д. Е. П. с детето Б.Д. П. до навършване на тригодишната му възраст - всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 16ч. до 19ч. в присъствието на майката М.

Й., в нейния дом или в близост до него, с оплакване за неправилност само по отношение на часовия диапазон, с оглед местоживеенето на бащата в гр.С.З. и затруднението, което така определеното време би създало с оглед пътуването му; в тази част се моли решението да бъде отменено и да бъде определен часови диапазон за осъществяване на личните отношения във времето от 11.00 часа до 14.00 часа; 2/ в частта, в която съдът е дал разрешение заместващо съгласието на бащата Д. Е. П. за издаване на паспорт за задгранично пътуване на сина му Б.Д. П., както и 3/ в частта, в която съдът е дал разрешение, заместващо съгласието на бащата, синът му Б.Д. П., да пътува, придружаван от своята майка, извън пределите на Република България до Гърция и Румъния за срок от 5 години, без ограничение в броя на пътуванията в този период. В последните две части се прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на интересите на детето и бащата, с доводи, че решението не държи сметка за ниската възраст на детето; необходимостта детето да пребивава по местоживеене, в близост 2 до педиатър; за липсата на доказателства за наличие на причини за осъществяване на тези пътувания зад граница; опасността при осъществяването им детето да не е в състояние да осъществява контакти с бащата, както и майката, заедно с детето да напусне трайно страната, осъществявайки заканите си в този смисъл. Моли се отмяна на решението в тези части и постановяване на такова, с което исковете да бъдат отхвърлени. В частта относно определения от съда режим на лични отношения след навършване на три годишна възраст на детето се моли въззивният съд да определи, че детето ще може да остава при бащата и в дните, в които неговите баба и дядо по бащина линия, както и сестрите на неговия баща имат рождени дни – конкретните дати са посочени във въззивната жалба.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна М. Т. Й., подаден чрез пълномощника й адв.Г.М. от АК-Кюстендил, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, а първоинстанционното решение в обжалваните части се приема за правилно, надлежно мотивирано и съобразено с доказателствата по делото, поради което се моли да бъде потвърдено и в полза на въззиваемата да се присъдят разноски за въззивната инстанция.

Счита се, че предложените промени в определения от КнРС режим на лични отношения не биха били в интерес на детето, тъй като часовият диапазон – от 11.00 до 14.00 часа, в който жалбоподателят предлага да осъществява контакти с детето до навършване на тригодишната му възраст обхваща времето на обедното му хранене и следобеден сън. По отношение на останалата част от жалбата се възразява, че липсват доказателства за съществуваща опасност при осъществяване на пътуванията в чужбина майката да осуети контактите на детето с бащата, като се акцентира на съществуващите международноправни механизми в държавите-членики на ЕС и Кралство Великобритания, създаващи гаранция за изпълнението на съдебното решение на българския съд.

В срока по чл.263 ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК М. Т. Й., чрез пълномощника й адв.Г.М. от АК-Кюстендил е подала и насрещна въззивна жалба с вх.№3413/19.04.2022г. против същото решение №100 от 15.02.2022г. на Районен съд – Кюстендил по гр.д.№1832/2021г., в частите му, в които са определени времетраенето, периодите и начинът на осъществяването на режима на лични отношения на бащата Д. Е. П. с детето Б.Д. П.; дадено е разрешение без съгласието на бащата детето, придружено от майка си, да пътува извън пределите на РБългария единствено до две държави – Гърция и Румъния; отхвърлен е искът за издръжка в частите му за разликата над присъдения с решението размер от 230 лева месечно до предявения размер от 250 лева месечно за минало и бъдеще време, с оплакване за неправилност, поради нарушение на материалия закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и искане за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на съдебен акт, с който да бъде присъден целия претендиран размер от 250 лева на месечна издръжка, даде разрешение то да пътува извън пределите на РБългария без съгласието на баща си, придружено от майка си във всички страни- членки на ЕС, Кралство Великобритания и съседните на РБългария държави:

Северна Македония и Турция и да се измени определения с обжалваното решение режим на лични отношения на бащата с детето, като се предлага конкретен такъв, който да бъде определен.

Прави се оплакване, че съдът неправилно е определил размера на дължимата от бащата месечна издръжка на 230 лева, без да изложи доводи какъв следва да бъде общият размер на дължимата за детето такава, който следва да бъде съобразен с нуждите на детето и възможностите на родителите. Според въззивницата, детето се нуждае общо от поне 450 лева месечно, а участието на бащата в нея следва да бъде именно 250 лева, предвид полаганите от майката грижи и ниският размер на обезщетението по майчинство, което получава. По отношение на определения режим на лични контакти, се прави оплакване, че същият не кореспондира на най-добрия интерес на детето, неговата възраст и предполага резки промени за продължителни периоди от време, които биха могли да доведат до 3 непредвидими и непоправими последици, поради лишаването му от ежедневните майчини грижи. Счита се, че определеният режим е прекомерно разширен и би лишил майката от общуване с детето през почивните и празнични дни и летните месеци. Излагат се и съображения относно интереса на детето да пътува до държавите-членики на ЕС и Кралство Великобритания, като се изтъква наличието на механизми за защита от отвличане.

В рамките на предоставения срок ответникът по насрещната въззивна жалба е подал отговор чрез адв.К., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли оставянето й без уважение. В частта относно издръжката се акцентира, че освен определената парична сума бащата престира и в натура като дава подаръци. Относно режима на лични отношения се изтъква, че бащата също е родител, който не следва да бъде лишаван от родителски грижи, тъй като това би довело до неоправдани негативни последици за физическото и емоционалното здраве на самото дете. Твърди се в отговора, че след постановяване на първоинстанционното решение майката всячески се стреми да ограничава контактите на бащата с детето, за което същият е сезирал многократно ДСПКюстендил. Това поведение на майката се счита за целенасочено да отдалечи детето от бащата, както и се изразява предположение, че Й. възнамерява да напусне страната с детето.