Решение № 119 от 14.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Пловдив, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в слеД.я състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Даниела Д. Събчева

Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Гинка К. Големанска в присъствието на прокурора Ваня Т. Христева. като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300602113 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по протест на РП-Пловдив, ТО-Карлово и по жалба на подсъдимата Н. Т. Г., чрез защитника й адв. К. срещу присъда №21 от 29.09.2022г., постановена по НОХД № 170/2021г. по описа на Районен съд- Карлово. С присъдата подс. Н. Т. Г. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и е осъдена на десет месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено с изпитателен срок от три години. От наказанието е приспаднато задържане на подсъдимата за срок от 24ч по реда на ЗМВР. Постановено е унищожаване на веществените доказателства като вещи без стойност.

В протеста се възразява срещу размера на наложеното на подсъдимата наказание, като се твърди, че същото е занижено. Излагат се съображения за по- висока обществена опасност на личността на подсъдимата, което според прокурора се извлича от факта, че макар и реабилитирана тя вече е била осъждана веднъж за палеж. Сочи се, че установеното с експертиза нейно дисоциално личностново разстройство налага за нейното превъзпитание тя да изтърпи наказанието ефективно. Изтъква се използвания способ за увреждане на вещта. Иска се присъдата да бъде изменена и да бъде отменено постановеното освобождаване от изпълнение на наказанието с изпитателен срок по 1 реда на чл.66 от НК.

В жалбата от подсъдимата, подадена чрез защитника й се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на закона. Иска се същата да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за невинна. Не се излагат конкретни съображения в насока на направеното искане.

В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че на подсъдимата следва да се наложи наказание в размер, посочен от районния прокурор в пледоарията му пред първоинстанционния съд, а именно 1 година и 6 месеца. Изтъква се, че подсъдимата е с висока степен на обществена опасност, като предходното й осъждане, независимо от реабилитацията, се обсъжда като лоши характеристични данни за личността й. Защитникът възразява срещу доказателствата по делото, като се твърди, че освен самопризнанието на подсъдимата, по делото няма други доказателства.

Твърди, се че самопризнанията в досъдебното производство за резултат на физическо въздействие върху подсъдимата, като се възразява срещу оценката на първостепенният съд по отношение на представените в тази насока доказателства. Подсъдимата от своя страна в последната си дума заявява, че не се признава за виновна и съжалява за това, което е станало.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Протестът и жалбата са ДОПУСТИМИ, подадени от правоимащи лица в законово установения срок.

По същество протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН, а жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

При оценката и анализа на доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Н. Г. живела в с. В.Л., обл. П., ул. ***. В същото населено място на ул. *** живеели свидетелите К.Д. и В.Д. и родителите им. Двете улици били почти перпендикулярни. Между Д. и подсъдимата отношенията не били конфликтни, дори се случвало както те, така и родителите им да помагат на Г. и сестра й с парични суми и хранителни продукти. Д. се стремели към добросъседски отношения, тъй като били чували, че подсъдимата има отмъстителен характер и се опасявали, че при спор може да им навреди. Подсъдимата пък ги подозирала, че те са виновни за това 4-5 години порано да бъде освободена от работа и таяла мъст към тях.

През месец септември 2020г. на неустановена дата, когато минал покрай автомобила си марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ***, паркиран в близост до входа на двора им на ул. *** , в с.В.Л., свид. В.Д. забелязал, че предното му обзорно стъкло било деформирано и изцяло напукано, като ясно си личали следите от удар по 2 него на две места. Свид.В.Д. се усъмнил в Н. Г., но не подал сигнал до полицията, тъй като не искал да влиза в конфликти с нея, поради сведенията, които имал за характера й.

Свид. К.Д. притежавал лек автомобил „Хонда“, модел „CR V“ с рег. № ***. На 23.09.2020г., бащата на свидетелите К. и В.Д. имал рожден ден и по този повод вечерта двамата братя със семействата и родителите си посетили ресторант. Прибрали се късно същата вечер след 23:30ч в дома си в с. В.Л., като по пътя в с. В.Л. свид. К.Д. забелязал Движещ се срещу автомобила му човек, който оприличил на подс. Г., идваща от посоката на намиращ се в близост магазин. Свид. К.Д. паркирал лекият си автомобил „Хонда“ на улицата пред имота им, родителите му се прибрали в дома си, а двамата братя и семействата им заминали с друг автомобил за гр. Карлово. Междувременно подсъдимата Г. видяла паркирания лек автомобил „Хонда“ модел „CR V“ с рег. №***, собственост на К.Д., за който знаела, че е собственост на един от двамата братя Д.

Възползвайки се, че било тъмно и наоколо нямало хора, решила да запали превозното средство. За целта се прибрала в дома си в с. В.Л. и взела червена на цвят запалка, с която запалвала газовия си котлон. С нея отишла до паркираната „Хонда“ и клекнала до задна дясна гума, след което възпламенила газта от запалката от непосредствена близост и започнала да нагрява с огънчето черната пластмаса, която се намирала зад задна дясна гума. В резултат на действията й започнал процес на горене по пластмасовите части на автомобила, като огънят се прехвърлил по задна броня, заден десен калник, задна дясна гума, декоративен елемент на заден десен калник. Като видяла, че задната дясна част на автомобила се е запалила, подс. Г. се оттеглила от мястото на пожара. Вследствие на пожара гръмнала дясната задна гума на автомобила, което било възприето от бащата на братята Д.. Той излязъл навън, видял горящия автомобил и успял да угаси огъня. Родителите на братята Д. им се обадили по телефона и им съобщили, че автомобилът марка „Хонда“ модел „CR V“ с рег. № ***, паркиран пред дома им в с.В.Л., обл.П., е бил запален, както и че баща им успял да го угаси.

Междувременно подс.Г. се обадила на тел.112 и предала объркани съобщения за запаления автомобил. Обадила се повторно под името И. Г.и трети път пак под името на И. Д., като говорила объркано за пожара. По -късно гласът й на записите от тел.112 бил разпознат от полицейския служител С.

След обаждането на родителите им, свидетелите К. и В.Д. веднага тръгнали от гр. К. обратно за с.В.Л., като по път спрели до РУ на МВР – К., където съобщили за палежа. От там се насочили към дома си и пристигайки на място забелязали подс. Г. да се отдалечава, завивайки от тяхната улица към тази, на която се намирал дом ът й. Това озадачило свид. В.Д., който я последвал и започнал скришом да я наблюдава. Той възприел как Г. неколкократно излиза ла от дома си и стигала до края на улицата си, заставайки на позиция, от която да има възможност да възприеме автомобила на свид.

К.Д.. Това наблюдение от страна на Г. продължило около половин час, след което свид.

3

В.Д. се оттеглил към автомобила на брат си, за да види щетите по него, където вече били пристигнали и полицаи. На следващия ден бил извършен оглед на местопроизшествието, от който се установило, че по моторното превозно средство, лек автомобил марка Хонда“ модел „CR V“ с рег. № *** били унищожени задната му броня, задна дясна автомобилна гума – 15 цола и декоративен елемент на заден десен калник, както и се установили повреди по заден десен калник, изразяващи се в неговото опушване и изгоряла боя.

На 25.09.2020г. подсъдимата Н. Г. доброволно предала използваната от нея запалка, за което бил съставен протокол.

Тази фактическа обстановка се установява от извършената проверка и оценка на доказателствата от страна на въззивния съдебен състав. Една част от нея, отнасяща се за деянието, осъществено на 23.09.2020г, е била правилно установена и от страна на първостепенния съд.

Неправилно първостепенният съд е намерил, че са налице достатъчно доказателства, които по несъмнен начин да установяват подсъдимата като автор на деянието, реализирано на неустановена дата през месец септември 2020г. Това е така, тъй като за авторството на това деяние са налице доказателства единствено в самопризнанието на подсъдимата и постановяване на осъдителна присъда в този случай е недопустимо, съобразно разпоредбата на чл.116 от НПК, регламентираща доказателствената сила на самопризнанието.

Правилно първостепенният съд е кредитирал приобщените чрез прочитане обяснения на подсъдимата от досъдебното производство, в които тя дава подробна информация за причината, поради която е решила да запали лекия автомобил, собственост на пострадалия К.Д., времето, мястото и начина на извършване на това престъпление. Тези обяснения са били депозирани на досъдебното производство в присъствието на защитник и са били приобщени в хода на първоинстанционното съдебно следствие по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК. Същите не са изолирани от останалите доказателства по делото, а напротив- те са подкрепени от заключенията на назначените експертизи - физико-химическа и пожаро-техническа, както и от останалите писмени и гласни доказателства, поради което за това деяние при оценка на доказателствата от първостепенният съд не е била нарушена разпоредбата на чл.116 от НПК.

За проверка на обясненията на подсъдимата в хода на първоинстанционното съдебно следствие е била назначена пожаро-техническа експертиза, която да изследва възможността автомобилът, предмет на престъплението, да е бил запален така както е разказала подсъдимата. Пожаро-техническата експертиза установява, че черната пластмаса в областта на задната дясна гума на автомобила Хонда, както и самата гума, са изработени от горим материал и горят самостоятелно при запалване с външен 4 открит източник, какъвто представлява и джобната запалка. Тази експертиза потвърждава напълно обясненията на подсъдимата относно начина на извършване на престъплението от нейна страна. В обясненията си подсъдимата сочи точното място, на което е стартирала запалване, а именно черната пластмаса, която се е намирала зад задна дясна гума. Това място на запалване съвпада с тази част от автомобила, която е описана като обгоряла и увредена в извършения оглед на местопроизшествие. Също така посочената пожаро-техническа експертиза установява, че конкретната, посочена от подсъдимата в обясненията й пластмаса, е изработена от горим материал, който може да бъде запален от външен открит източник като запалка, ако пламъкът се поддържа около 1,5-2,14 мин., след което тази част започва да гори самостоятелно.

Същевременно приетата физико-химическата експертиза, изготвена в ДП, неустановява следи от леснозапалими или горими вещества по представените за изследване обтривки, иззети при огледа на МП и при освидетелстването на подсъдимата, което сочи, че такива не са били използвани, така както заявява и подсъдимата.

Изводите на вещите лица косвено потвърждават посочения от подсъдимата механизъм на запалване на автомобила, поради което и обясненията й в тази им част не могат да се приемат като изолирани от останалите доказателства по делото, както твърди защитника.

Изготвената автооценъчна експертиза установява стойността на нанесената щета, а именно 635лв.

Обясненията на подсъдимата от досъдебното производство се потвърждават и от звукозаписите от тел.112, предявени на страните в съдебното заседания, както и от справка на Дирекция „Национална система 112“, съдържаща информация с данни за всяко от обажданията. От справката се установява, че и трите обаждания са осъществени от един и същи телефонен номер, както и че съдържанието на разговорите касаят един и същи случай, като в единия от разговорите обаждащият се представя с имената И. Г. Същите имена сочи подсъдимата в приобщените нейни обяснения, като твърди, че с тези имена се е представила когато е звъняла на тел.112.