Акт от 29.11.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1758 29.11.2019г.

Град

Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд ІX състав

На четвърти ноември Година

2019

В открито заседание в следния състав:

Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Теодора Теодорова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4128 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е делбено- I фаза, по допускане на делбата.

С исковата молба е предявен е иск от Н.К.В. с ЕГН:********** и А.В.К. с ЕГН:**********, и двете със съдебен адрес:г***, против Р.М.И., с ЕГН:********** и адрес:с***, на следния недвижим имот: УПИ ***по плана на село Б., с площ от 505 кв.м., при съседи: от две страни улици, УПИ ***и

УПИ ***заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв., гараж със застроена площ от 36 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 15 кв.м. Съдебно предявеното право произтича от съсобственост, възникнала между страните по наследствено правоприемство от М.П. В.и Т.Т.В.. Твърди се в исковата молба, че доколкото смъртта на наследодателя М.В.е настъпила при действието на СК от 1968г. неговата 1/ 2 идеална част е наследена от децата му В.М.В.и Р.М.И.. Сочи се, че Т.Т.В. с договор за издръжка и гледане от 16.03.1989г. е прехвърлила на сина си В.В., чийто наследници са ищците, собствената си 1/ 2 идеална част от процесния имот. Заявено е в исковата молба, че имотът се ползва единствено от ответницата, поради което и на основание чл.344, ал.2 ГПК ищците претендират осъждане на ответниците за плащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота в общ размер на 150 лв., по 75лв. за всяка от ищците, считано от датата на влизане на решението за допускане на делбата до реалното извършване на делбата.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответницата Р.М.И., чрез процесуален представител оспорва иска за 1/ 2 идеална част от УПИ ***в кв.18 по плана на с. Б., на първия етаж от масивната жилищна сграда, както и на 1/ 2 идеална част от гаража и стопанската постройка. Сочи, че е завладяла първия етаж от процесната жилищна сграда, както и 1/ 2 идеална част от дворното място и подобренията в него, като е отстранила ищците от владението на посочените имоти като представя нотариален акт. Твърди, че ищците не се интересуват имота и от 15 години не са го посещавали. Допълнително изтъква, че е прехвърлила на В.П.И. собствения си етаж от двуетажната жилищна сграда и 1/ 2 идеална част от дворното място и подобренията в него, поради което искът спрямо нея следва да бъде отхвърлен в тази му част. Същият съделител смята, че до делба следва да бъде допуснат само втория етаж от сградата, както и 1/ 2 идеална част от дворното място и подобренията в него. Прави възражение с правно основание чл. 87,ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения между ищците и Т.Т.В. договор за издръжка и гледане. Твърди, че е неоснователна претенцията на ищците за получаване на обезщетение за лишаване от ползите от имота.

С нарочно определение от 10.10.2017г. съдът е конституирал В.П.И., с ЕГН:********** и адрес:с***, като страна в процеса по искане на ищците, като в молбата за конституирането на ответника е релевирано и възражение по чл.76 ЗН за относителна недействителност на прехвърлителната сделка сключена между ответниците спрямо ищците. Копие от ИМ с приложенията са изпратени до него с указанията по чл.131 ГПК.

В срока за отговор ответникът И. оспорва предявения иск за делба на 1/ 2 ид.ч. от УПИ ***в кв.* по плана на с.Б. и на първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, построена в описания имот, както и на 1/ 2 ид.ч от гаража и стопанската постройка построена в имота. Изтъква, че е изключителен собственик на цитираните имоти, доколкото е добросъвестен техен приобретател, придобил ги от собственик, придобил собствеността върху тях посредством давностно владение. Поради горното заявява, че посочените имоти следва да бъдат изключени от делбата. По възражението с правно основание чл.76 ЗН ответникът дава становище, че същото не е приложимо в конкретната хипотеза, доколкото неговият праводател е станал изключителен собственик на процесните имоти, преди прехвърлителната сделка.

В първото по делото заседание ищците Н.К.В. и А.В.К. са предявили инцидентен установителен иск срещу ответниците Р.М.И. и В.П.И. с правно основание чл.76 ЗН за обявяване на относителната недействителност по отношение на ищците на договор за покупко-продажба 20.04.2017г. сключен между двамата ответници и обективиран в Нотариален акт № ***. на нотариус В.Я.с район на действие ПРС.

В срока за отговор по инцидентния установителен иск, ответниците дават становище за неговата неоснователност.

Твърди се, че имотът предмет на разпоредителната сделка обективирана в Нотариален акт № ***. на нотариус В.Я.с район на действие ПРС е придобит по давност от първата ответница, поради което разпоредбата на чл.76 ЗН е неприложима. Отделно от това ответниците се позовават на изтекла в тяхна полза при Нотариален акт № ***. на нотариус В.Я.с район на действие ПРС придобивна давност.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори по делото, а и видно от представените писмени доказателства, че с Нотариален акт №***. на нотариус към ПРС М.П. В.и съпругата му Т.Т.В. са признати за собственици на основание давност, наследство и делба на УПИ ***по плана на с.Б. с площ от 468кв.м. и неуредени сметки по регулация за 221 кв.м., ведно с построената в мястото двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 81кв.м. С Нотариален акт №***. на нотариус към ПРС М.П. В.и съпругата му Т.Т.В. са придобили и неуредените към този момент 221кв.м. по регулация и са станали собственици на целия имот. Не се спори по делото, а и от всички приети по делото писмени доказателства, включително скици, е видно, че гореописаният имот е идентичен с УПИ ***по действащия регулационен план на село Б. от 1979г. с площ от 505 кв.м., в които се включват и 23кв.м. от общински имот по неприложена регулация.

В горепосочения нотариален акт не са посочени документи, които да касаят годината на построяване на двуетажната жилищна сграда. По делото е приета като доказателство молба от М.П. В./л.124 от делото/, която е депозирана по гр.д.№1567/1975г. на ПРС, видно от която същият е получил плана на къщата, който е бил приложен по същото дело. По настоящето дело обаче не е представен такъв план. По делото е прието като доказателство писмо от Община Перник от 05.07.2019г., видно от което в същата община няма одобрени строителни книжа и разрешение за строеж, които да касаят сграда в процесния имот. Същото писмо е по повод заявление на ищците. В с.з. на ПРС от 16.09.2019г. ответниците са заявили, че са извършили справки в кметствата в с.Б., с.*** на Община Перник, но там също не са открити одобрени строителни книжа и разрешение за строеж, които да касаят сграда в процесния имот.

По делото е приложено гр.д.№1567/1975г. на ПРС, като от показанията на всички разпитани свидетели /лист 41 и 42 от същото дело/, както и от всички приложени декларации /лист 68-70/, е видно, че строежът на процесната сграда е извършен през 1948- 1949г. от П.В., както и синовете му М., К.и И.В..

Видно от удостоверението за наследници след смъртта на М.П. В.на ***. при действието на СК от 1968г. правото на собственост върху неговата 1/ 2 идеална част от гореописания имот е преминало върху децата му В.В.и Р.И., т.е по 1/ 4 идеална част

С Нотариален акт №***. на нотариус към ПРС е сключен договор за издръжка и гледане, с който Т.Т.В. е прехвърлила на сина си В.В., наследници на който са ищците, собствената си 1/ 2 идеална част от процесните имоти.

С Нотариален акт №***. на нотариус М. М.ответникът Р.И. и призната за собственик по наследство и давност на 1/ 2 идеална част от УПИ ***по плана на село Б., с площ от 505 кв.м., при съседи: от две страни улици, УПИ ***и УПИ ***заедно с първия етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв., и 1/ 2 идеална част от общите части и подобренията в имота.

С Нотариален акт № ***. на нотариус В.Я.с район на действие ПРС Р.И. е продала на сина си В.И. вещните права, за които е съставен Нотариален акт №***. на нотариус М. М..

Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.Е.А. в процесния УПИ е изградена масивна двуетажна жилищна сграда. Същата е тухлена, върху каменни основи, измазана, с двускатна дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. От стълбищна клетка се осъществява достъп до първия и втория етаж. На първия етаж от хол-вестибюл се влиза в стая- всекидневна, стая спалня- изпълнена с мивка, кухня- в която има обособено помещение- баня с тоалетна. На втория етаж от хол- вестибюл се влиза в стая- всекидневна и в две стаи спални. От стълбищната клетка за достъп до подпокривното пространство е изпълнена дървена капандура.

Видно от заключението по съдебно- техническата експертиза на в.л.Е.А., както и обясненията на в.л. в съдебно заседание на ПРС от 04.11.2019г., така както са изградени двата етажа не представляват самостоятелни обекти по действащите правила, тъй като има изградена само една тоалетна, като водоснабдяване има само на първия етаж, докато електроснабдяването за двата етажа е с общо табло. Видно от обясненията на вещото лице при съвременните технически възможности не е трудно да се обособят два самостоятелни етажа в процесната сграда.

Видно от заключението по съдебно- техническата експертиза на в.л.Е.А., както и обясненията на в.л. в съдебно заседание на ПРС от 04.11.2019г. така както е изграден първият етаж на двуетажната жилищна сграда отговаря на изискванията на чл.40 ЗУТ за обособяване на самостоятелно жилище.

По делото са събрани и гласни доказателства: свидетелят С.Л.К./***А. К./ твърди, че са посещавали и ползвали процесната сграда заедно със съпругата си в периода 2001г.-2016г. Същите показания обаче са изолирани и съдът ги преценява като заинтересовани от изхода на делото. В показанията си св.Д.И. Б.не свидетелства за ползване на процесната къща от страна на ищците, а за това, че ги е виждала в магазин на същото село. С показанията си свидетелите Р.С.П.и Т.З.С.свидетелстват за благоустрояване и ползване на първия етаж от къщата и дворното място от ответниците. С показанията си последните свидетели твърдят, че през зимния период ответниците са живеели в град С., като едва в последните години са се установили да живеят в с.Б. непрекъснато.

От правна страна:

Съгласно

Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС нотариалният акт, независимо дали е констативен или за сделка, притежава легитимиращо действие, т.е. притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. При оспорване на признатото с нотариален акт право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.

Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. В процесния случай съделителят В.И. се легитимира като собственик на първия етаж от процесната сграда на основание сделка- покупка от майка си Р.И., която от своя страна основава правото си на собственост върху констативен Нотариален акт №***. на нотариус М. М.и изтекла в нейна полза придобивна давност. В настоящето производство същата твърди, че е владяла процесния етаж в периода 2001г.- 2016г., като е направила и значителни подобрения.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено, че процесната двуетажна сграда е извършен през 1948- 1949г.

С Тълкувателно решение № 96/16.11.1971 г. на

ОСГК на ВС е прието че при решаване на въпроса относно възможността за самостоятелно ползване на етаж или част от етаж следва да се отчете, че пар. 155 от ППЗПИНМ от 1950г. и пар.38 и 39 от Строителните правила и норми до изменението им от 05.04.1960г. уреждат положението на сградите, които предстои да се изграждат след влизането им в сила. Взето е предвид, че съобразно пар.158 и сл. от

Разпечатката съдържа 41 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5131175a-d78b-4a28-ba9c-764057b7e2c2