Определение № 1947 от 27.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1947 гр. София, 27.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20231000501821 по описа за 2023 година Производството е по чл.92,ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. А. Д. – призовкар при СГС против определение №2017 от 13.06.2023 г. на СГС, ТО, VI-13 с-в, постановено по т.д.№2451/2021 г., с което съставът на СГС е отказал да отмени наложената й глоба в размер на 50лв.

Жалбоподателката излага доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди, че е призовкар от 30 години.По т.д.№2451/2021 г. на СГС не връчва призовки за първи път.Правила е многократни опити да връчи съобщения и уведомления. Посещавала е адреса над 15 пъти. В периода декември 2021г. и до момента посещавала многократно адреса и на всички книжа отбелязвала коректно, че на посочения адрес : гр. ***, ул. *** № ***, търсеният адресат – „НОВАСИЯ БИЗНЕС КОНСУЛТАНТИ“-АД не е бил установен, не е установен офис на дружеството, нито негов представител или служител, не е установено обозначение изобщо такава фирма да съществува на този адрес. На залепени съобщения за явяване за получаване на книжа не се е отзовавал никой.

Твърди, че коректно е отбелязала и в съобщението от 09.02.2023г., че продължава да няма на този адрес такава фирма и към датата, за която е наказана. В адреса на фирмата, изписан на призовката, а и в ТР няма посочен номер на апартамент или офис, за да може да използва номерацията на пощенските кутии. Поради това била поставена в невъзможност да изпълни задължението си да пусне в пощенската кутия уведомление за получаване на съдебни книжа. Този факт винаги налагал залепване на съобщение на входната врата на сградата, в което оставяла номера на телефона си, името си и посочвала срок за явяване в сградата на съда за получаване на съдебните книжа, което и този път е сторила. Твърди, 1 че видно от отбелязванията от нея в журнала на Служба- Бюро призовки относно получени книжа на 20.12.2022г. по т.д. №2451/2021 г., до 09.02.2023г. никой от „НОВАСИЯ БИЗНЕС КОНСУЛТАНТИ“ АД не се е явил в деловодството, за да получи книжа, след като тя залепила Уведомление на 25.01.2023г. и срокът е изтекъл към 09.02.2023г.

Жалбоподателката твърди, че по това дело страната не е откривана в продължение на повече от две години, констатирано многократно и по безспорен начин е удостоверено, че такъв адресат не съществува на посочения адрес. Поради това неоснователно и незаконосъобразно й е наложена глоба, без да се вземат предвид вече направените констатации, които кореспондират изцяло с тези в разписка от 09.02.2023г., където коректно е посочено, че адресатът е неизвестен на адреса, че е залепено уведомление след четири посещения на адреса, тъй като няма лице, което да получи съобщението, нито може да вземе сведения от живущи в кооперацията, тъй като нямам достъп до сградата.

Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени определението, с което й е наложена глоба в размер на 50 лева, тъй като не е налице виновно неизпълнение на служебните й задължения.

Софийският Апелативен съд, като прецени оплакванията в частната жалба във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следното:

От данните в първоинстанционто производство се установява следното:

С обжалваното определение съставът на СГС е оставил без уважение молбата на В. Д. в качеството й на призовкар при СГС за отмяна на определение №1528 от 05.05.2023г. на същия съд, с което й е наложена глоба в размер на 50 лева поради това, че не е изпълнила възложено й от закона задължение да изчерпи всички способи за огласяване на очакваното съдействие за получаване на съдебни книжа.Съдът е приел, че нито е удостоверено да е пуснато уведомление в пощенската кутия, нито е удостоверена пречка за изпълнение на това задължение. Поради това следвало да бъде сънкционирана.

С обжалваното определение съдът е приел, че с разпореждането от 12.12.2022г. на връчителя изрично е указано удостоверяване на пречката нуждата от съдействие за получаване на съдебни книжа да бъде огласена и чрез пускане на екземпляр от уведомлението в пощенската кутия.Това указание не било изпълнено, видно от отбелязването в разписката от 09.02.2023г. Съдът е указал, че глобата е наложена не заради невъзможността екземпляр от уведомлението да бъде пуснат и в пощенската кутия,а липсващото удостоверяване на извършените действия в тази насока.Това 2 съставлявало неизпълнение на служебни задължения.Съдът е приел, че в молбата за отмяна на глобата липсвала самокритичност, както и разумно обосновано обяснение на допуснатото неизпълнение на задълженията, което не можело да бъде оправдано. Затова оставил без уважение молбата за отмяна на глобата.

Въззивният съд намира констатациите на съда за неправомерно изпълнение на служебните задължения на призовкаря за необосновани, което налага отмяна на определението.

Видно от данните по делото, дружеството „НОВАСИЯ БИЗНЕС КОНСУЛТАНТИ“ АД, за което има проблем с връчването на съдебни книжа, е ответник. Проблем е имало още с връчването на препис от ИМ по делото.

Затова връчването на препис от нея е извършено чрез залепване на уведомление на входната врата на сградата и на видно място пред сградата /л.11, 12 и 13 от делото/. С разпореждане от 16.03.2022г. съдът на основание чл.50,ал.2 ГПК е приел съобщението за редовно връчено. За да приеме това, съдът е констатирал от отразеното в съобщението от 17.01.2022г., че при четири посещения на адреса призовкарят е удостоверил, че не е открил на адреса такава фирма, няма табели и обозначителни знаци, няма служители.

Именно затова е залепил уведомление на входната врата.

След пореден опит да бъде връчен на ответника препис от ИМ, съобщението е върнато в цялост на 14.03.2022г. със същото отбелязване, както в предходното.

С определение от 06.10.2022г. съдът е приел, че препис от ИМ е връчена на ответника при условията на чл.50,ал.4 ГПК и с това определение е обявил проект на доклад по делото.

За съдебното заседание, проведено на 26.10.2022г. съдът е приел отново, че ответникът е редовно призован при условията на чл.50,ал.4 ГПК.В това заседание делото е прието за решаване.

Постановено е решение №1176 от 28.10.2022г. В същото отново съдът е приел, че ответникът, призован при условията на чл.50,ал.4 ГПК, не е изразил становище по ИМ.Решението е връчено на ищеца СГП, като следва опит да бъде връчено на ответника.

С разпореждане от 12.12.2022г. съдът е разпоредил съобщението до ответника да бъде връчено на вписания в ТР адрес, а при навъзможност – при стриктно спазване на правилата на чл.50,ал.2 ГПК и удостоверяване на обстоятелствата, от които връчителят стига до извод, че адресът е сменен, съответно залепено уведомление след трикратно посещение на адреса в рамките на един месец и пуснат екземпляр от съобщението в пощенската кутия, а при пречка за достъп до нея в разписката изрично да бъде описано в какво се изразява.

Видно от приложените на л.26 и 27 уведомления, връчителят е удостоверил, че няма табели и обозначения, че има такава фирма, на посочения адрес няма такава фирма.Затова на 25.01.2023 г. е залепено 3 уведомление на входната врата и на видно място пред сградата. В съобщението от 09.02.2023г., с което е направен опит да бъде връчен на ответника препис от решението, връчителят е удостоверил, че адресът е кооперация, при позвъняване никой не отваря и няма достъп до апартаментите.Адресът е посетен 4 пъти в рамките на 1 месец. Залепено е уведомление, но до момента никой не се е явил да получи съобщението.Призовкарят е посочил, че не може да вземе сведение от живущи в кооперацията, тъй като няма достъп до апартаментите.

Съдът е приел, че указанията му за връчване не са изпълнение и е наложил глоба от 50 лева.

При тези данни съдът намира, че всъщност разпореждането на съда за връчване са изпълнени. Съобщението е връчено на адреса на управление на дружеството, вписан по партидата му в ТР.Спазени са и изискванията на чл.50,ал.2 ГПК и удостоверяване на обстоятелствата, от които връчителят стига до извод, че адреса е сменен.

Разпоредбата на чл.50,ал.2 гласи, че ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новия му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. В съобщението от 09.02.2023г. връчителят е удостоверил, че адресът е кооперация, при позвъняване никой не отваря и няма достъп до апартаментите.Адресът е посетен 4 пъти в рамките на 1 месец. Залепено е уведомление на входната врата, но до момента никой не се е явил да получи съобщението.Призовкарят е посочил, че не може да вземе сведение от живущи в кооперацията, тъй като няма достъп до апартаментите.

Това удостоверяване за невъзможност за връчване на съобщението следва да се тълкува във връзка с предходните опити за връчване на съобщение до ответника, в който длъжностното лице коректно описва фактите, които е констатирало на място. А тези факти сочат на наличие на предпоставките на чл.50,ал.2 ГПК – именно че ответникът е напуснал адреса си, като това обстоятелство не е отразено в ТР. В тази разпоредба липсва изобщо задължение за връчителя да залепва уведомление, още по-малко да пуска такова в пощенската кутия. Според въззивния съд отразеното от връчителя е достатъчно да обоснове извод, че адресът на дружеството е сменен, поради което съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.50,ал.2 ГПК и да приеме редовност на връчването на решението. Не би могло да се изисква от призовкаря да има познания в областта на правото до такава степен, че по категоричен начин да удостовери обстоятелството, че страната е напуснала адреса си. Данните по делото сочат, че всички опити да се връчат съдебни книжа на този ответник налагат именно извод за напускане на адреса му на управление.

В обобщение може да се заключи, че връчителят /настоящ жалбоподател/ не е нарушил служебните си задължения и е изпълнил разпореждането на съда за връчване на препис от решението на ответника, 4 като коректно е удостоверил обстоятелства, сочещи на извод за приложението на чл.50,ал.2 ГПК, т.е. за редовно връчване в тази хипотеза.

Това налага обжалваното определение и наложената с него глоба в размер на 50 лева да бъдат отменени.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №2017 от 13.06.2023 г. на СГС, ТО, VI-13 св, постановено по т.д.№2451/2021 г., с което съдът е отказал да отмени наложената на В. А. Д. глоба в размер на 50лв., вместо което ПОСТНОВЯВА:

ОТМЕНЯ определение №1528 от 05.05.2023 г. на СГС, ТО, VI-13 св, постановено по т.д.№2451/2021 г, с което на В. А. Д. е наложена глоба в размер на 50лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5