Протокол с решение от ОСЗ № 2003 от 27.02.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 7379/2025
- Вид
- Протокол с решение от ОСЗ № 2003
- Подписан
- 27.02.2026
- В сила
- 01.04.2026
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ПРОТОКОЛ
№ 2003 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330107379 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:14 часа се явиха:
***
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадени са искове от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД с ново наименование „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2, както и чл.92 ЗЗД, за осъждането на Я. И. Д. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД дължимото по договор за заем № *** 320,38 лв., от които 203,82 лв. - непогасена главница, 8,71 лв. - договорна (възнаградителна) лихва и неустойка в размер на 107,85 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК в съда (което било отхвърлено) до изплащане на вземането.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срок.
Като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, съдът намира следното:
За основателността на исковете следва да са настъпили следните юридически факти: сключването на валиден договор за кредит, в който да е уговорена писмено възнаградителна лихва и валидна клауза за неустойка, да е усвоена заетата сума и да е настъпил падежът за плащане на задълженията, да е сключен валиден договор за цесия, по силата на който да са прехвърлени вземанията по кредита на ищеца.
Съдът намира, че договорът за потребителски кредит, сключен между страните, е недействителен.
В чл. 8 от договора е уговорена неустойка за непредставяне на обезпечение, която не е включена в ГПР. Това следва от чл. 3, ал. 5 от договора. Съдът намира, че неустойката следва да се включи в ГПР, тъй като съставлява конструкция, прикриваща възнаграждение за кредитора.
Неизпълнението на задължението за обезпечение не води до реални вреди за кредитора, а увеличава кредитния риск, поради което има характер на възнаграждение.
1
С оглед нарушението на правилата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Ищецът признава, че са платени 150 лв., а съгласно договора главницата е в размер на 300 лв. Ето защо неплатеният остатък от чистата стойност на кредита в размер на 150 лв. следва да се присъди на ищеца, като искът се отхвърля за горницата до претендираната главница от 203,82 лв., както и за вземанията за лихва и неустойки на основание чл. 23 ЗПК.
Въпреки че ищецът е предявил заявление за същите вземания по чл. 417 ГПК, то е било изцяло отхвърлено, поради което законната лихва следва да се присъди от подаване на исковата молба.
Доказва се и цедирането на вземанията по договора от представените писмени доказателства. Усвояването на сумата по заема се установява от договора за кредит, който има значение на разписка съгласно изрично посоченото в него.
При изхода на спора се дължат следните разноски в полза на ищеца: общо 150 лв. - държавна такса в исковото и заповедното производство (в което заявлението е изцяло отхвърлено) и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, тъй като за заповедното такова не се дължи. По съразмерност се дължат 70,23 лв. за държавна такса и 70,23 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. И. Д., ЕГН: **********, адрес: о***, да плати на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предишно наименование „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин — 6", ет. 2, по предявения от последното дружество иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, на основание чл.23 от ЗПК, сумата от 76,69 евро/150 лв. – неплатен остатък от чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № *** от 17.02.2022г., вземанията по който били прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 12.01.2024г. от кредитодателя „Креди Йес“ ООД, ведно със законната лихва от 22.04.2025г., до окончателото плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендираните 104,21 евро/203,82 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предишно наименование „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, искове с правно основание чл.240, ал.2 и чл.92 от ЗЗД, за осъждането на Я. И. Д., ЕГН: **********, да плати на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД следните вземания по Договор за паричен заем № *** от 17.02.2022г., които му били прехвърлени по силата на договор за цесия от 12.01.2024г. от кредитодателя „Креди Йес“ ООД, а именно:
4,45 евро/8,71 лева – неплатен остатък от дължимата за целия срок на договора възнаградителна лихва;
55,14 евро/107,85 лв. – неплатен остатък от дължимите по договора неустойки - съгласно чл.8 от Договора за непредставяне на обезпечение и съгласно чл.14 от ОУ към договора за неизпълнение на договора;
2
ОСЪЖДА Я. И. Д., ЕГН: **********, да плати на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 202423225, разноски, както следва: 35,91 евро за държавна такса и 35,91 евро за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10,23 часа.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________
3