Решение № 254 от 30.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Пловдив, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000303 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №155/08.04.2025г., постановено по т.д. №130/2024г. по описа на окръжен съд Пловдив, „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 е осъдено да заплати на Х. С. С. ЕГН ********** сумата 140 000лв., предявени частично от претендиран пълен размер от 180 000лв., обезщетение за неимуществени вреди - психически болки и страдания от смъртта на неговата майка П.Г. С.а ЕГН **********, настъпила вследствие на ПТП на 18.09.2023г. по вина на С.Х. С., за което същият е признат за виновен с влязла присъда №19/01.10.2024г., постановена по НОХД №516/2024г. по описа на Окръжен съд Враца, за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователна полица №ВG/22/122003298623/09.11.2022г., с ответното „ЗК Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 09.11.2023г. до окончателното й изплащане.

„ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 е осъдено да заплати на адвокат Б.

1

К., в качеството му на процесуален представител на ищеца Х. С. С., адвокатско възнаграждение в размер на 10 250лв., на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.

„ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд - Пловдив, държавна такса, съобразно уважената част от иска, в размер на 5 600лв., както и разноски, заплатени за сметка на бюджета на съда, в размер на 750лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД.

Въведено е оплакване, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оплакванията се свеждат до твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на силна емоционална връзка между ищеца и пострадалата, като са коментирани депозираните по делото доказателства

– заключението от съдебнопсихологичната експертиза и гласните доказателства. Оплакванията досежно показанията на свидетелките П. и Т. се свеждат до липса на непосредственост, а оплакванията досежно показанията на св. Росица М. се свеждат до нарушаване нормата на чл.172 от ГПК при преценката им от съда.

На следващо място е изразено несъгласие с изводите на първостепенния съд за липса на поведение на съпричиняване от страна на пострадалата. Изразено е и становище, че определеното обезщетение за неимуществени вреди 140 000лв., като частичен иск от 180 000лв., е завишено по размер и не отговаря на принципа на справедливост. Иска се обжалваното решение да бъде отменено.

С постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна - Х. С. С., се оспорва подадената въззивна жалба.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски, като от въззиваемата страна се претендират такива по реда на чл.38 от ЗА.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

2

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищецът в първоинстанционното производство – Х. С. С., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 18.09.2023г., около 09:45 часа на път III - 103, км. 9+300, между с.

Кален и с. Горна Кремена, общ. Мездра, водачът С.Х. С., управляващ лек автомобил „Гранд Чероки“ с рег. №*********, нарушил правилата за движение по пътищата и самокатастрофирал. В резултат на инцидента е загинала возещата се в автомобила П.Г. С.а, на 64г., майка на ищеца. Позовава се на образувано ДП №419/ 2023г. по описа на РУ - Мездра, пр.пр. 1661/2023г. по описа на ОП – Враца. Изложени са подробни обстоятелства за наличие на установена трайна емоционална връзка между претендиращия обезщетение и пострадалата и негативните последици от загубата на майка.

Отговорността на ответника се ангажира с наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Гранд Чероки“ с рег.

№********* – по застрахователна полица №ВG/22/122003298623/09.11.2022г., със срок на валидност, считано от 09.11.2022г. до 09.11.2023г. На 09.11.2023г. ищецът отправил претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач – „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, като ответникът не е определил или изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция.

Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 140 000лв., частичен иск от сумата от 180 000лв. /съгласно допуснато увеличение в ОСЗ от 10.03.2025г./, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на неговата майка П.Г. С.а, както и законна лихва върху сумата, считано от 09.11.2023г. - датата, на която е заведена щетата до окончателното изплащане на сумата. Твърденията и исканията се поддържат и 3 с допълнителната искова молба.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба, както и в отговора на допълнителната искова молба, ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД оспорва предявения иск. Относимите за въззивното производство възражения по основателността на иска се свеждат до липсата на съществени неимуществени вреди и доводи, че формалната родствена връзка между ищеца и пострадалата сама по себе си не е основание за присъждане на обезщетение, както и твърдения, че към момента на ПТП отношенията на практика са били прекъснати. Възразява се и срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, които възражения се поддържат под формата на оплаквания и в подадената въззивна жалба, посочени по-горе. С въззивна жалба се поддържа и своевременно въведеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в неизползване на фабрично оборудван обезопасителен колан. /В ОИМ се съдържат и възражения срещу акцесорната претенция за законна лихва, които не се поддържат с въззивната жалба./

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията на ищеца е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно 4 поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение и в случай на смърт – връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите. Тук следва да се посочи за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че по делото не е установена интензивна и трайна връзка между починалата П. С.а и претендиращия обезщетение неин пряк низходящ наследник, с аргумента, че фактът на определена роднинска връзка между ищците и пострадалата не е достатъчно основание за присъждане на обезщетение. Още с Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на Върховния съд е прието, че връзката на родство по права линия от първа степен е достатъчна предпоставка за реализиране правото на обезщетение за неимуществени вреди.

Ето защо в случая е налице първият от изброените кумулативни елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие смъртта на неговата майка – П.

С.а, настъпила при ПТП, реализирано на 18.09.2023г. ПТП е реализирано от водача на лек автомобил „Гранд Чероки“, с рег. №********* - С.Х. С., който 5

/на път III - 103 км - 9 + 300М, с посока на движение от с. Кален към с. Горна Кремена, община Мездра/ е управлявал с превишена скорост /от около 114.50 км/ч/ лекия автомобил, навлязъл в продължителен ляв завой, като в резултат на превишената скорост и употреба на спирачки, реализирал ПТП, при което управляваният автомобил навлязъл в отводнителната канавка и реализирал ПТП, като се преобърнал върху таван, при което е причинена смъртта на пътничката до водача - П.Г. С.а.

Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановена и влязла в сила /на 17.10.2024г./ присъда по НОХД №516/2024г. по описа на Окръжен съд Враца.

Налице е и причинна връзка между виновното противоправно поведение на водача на л. а. и настъпилите увреждания. Не е спорен в настоящето производство специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица №ВG/22/122003298623/09.11.2022г., със срок на валидност, считано от 09.11.2022г. до 09.11.2023г.

С оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба очертаният спорен въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция, е и въпросът относно справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищеца неимуществени вреди.

Относно интензитета и степента на настъпилите за ищеца негативни последици от смъртта на неговата майка, релевантни са депозираните по делото гласни доказателства. От показанията на свидетелите П., Т. и М. се установява, че приживе на пострадалата между нея и ищеца – майка и син, е съществувала силна емоционална връзка, независимо че след 37 – 38 годишната си възраст ищецът е заживял в самостоятелно домакинство /а до тази възраст е живял заедно с родителите си, съответно – заедно с пострадалата/, както и че при претърпяно оперативно лечение от П. С.а, именно ищецът е полагал грижи за нейното възстановяване. Вярно е посоченото във въззивната жалба, че свидетелките П. и Т. не притежават достатъчно непосредствени впечатления от състоянието на ищеца след 6 смъртта на майка му, но показанията на тези свидетелки относно съществувалата емоционална връзка между майка и син приживе на П. С.а почиват на лични възприятия. Показанията и на двете свидетелки са в насока, че и след като ищецът е заживял в отделно домакинство, майка и син са поддържали близка емоционална връзка и именно доводите на жалбоподателя, в насока че към момента на ПТП отношенията на практика са били прекъснати, не намират опора в доказателствата по делото. Почиващи на лични възприятия са показанията на свидетелката М. – живееща на семейни начала с ищеца. Свидетелката М. също депозира показания, че между ищеца и починалата му майка е съществувала силна емоционална връзка, както и непосредствени показания, че ищецът изключително тежко е преживял и продължава да преживява загубата на най-близък родственик.