Решение № 17378 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17378 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Г.а като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110171576 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. С. М., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. А. С., АК – София, със съдебен адрес в ********* против Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес в **********.

Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответникът са съсобственици на апартамент, находящ се в ***********, а именно ап. 92, с площ от 84 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********. Посоченият апартамент е придобит чрез договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, през 1979 г., от С.Д. Г. и неговата съпруга - В.Т. Г.а. С договор за покупко-продажба от 22.11.2022 г. В.Т. Г.а е прехвърлила собствеността на притежаваните от нея 4/6 идеални части от посочения недвижим имот на сина си – ответника Д. С. Г.. След прехвърлителната сделка Д. С. Г. е собственик на 5/6 идеални части, а Д. С. М. на 1/6 идеални части от апартамент № 92, находящ се в гр. София, кв. Красна поляна, бл. 344, вх. Г, ет. 8, с площ от 84 кв.м.

Правото на собственост на ищцата върху 1/6 идеална част от гореописания имот е признато с влязлото в сила решение, постановено па гражданско дело № 25488 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 151-ви състав.

Независимо от постановяването на горепосоченото решение и изрично отправяните от ищцата до ответника покани, последният не допуска ищцата да ползва и владее собствената й идеална част от апартамента. Д. Г. не обезщетява ищцата за ползите, от които е лишен в следствие на невъзможността да ползва имота си.

Като излага горните обстоятелство, ищцата моли да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 2 570,68 лв. (две хиляди петстотин и седемдесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за ползите, от които е лишена в следствие на невъзможността да ползва собствената си 1/6 идеална част от апартамент, находящ се в ***********, а именно ап. 92, с площ от 84 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* за периода от 01.05.2023 г. до 01.12.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на постъпване на исковата молба в съда – 03.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат 1 приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за бъде допусната и назначена съдебно-оценителна експертиза, която да даде отговор на следната задача: какъв е размерът на средните наеми на имоти, аналогични на процесния такъв. Прави искане за допускане на гласни доказателства – разпит на един свидетел при режим на довеждане, за установяване на обстоятелството, че ответникът препятства достъпа на ищцата до имота.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Изразява становище за нередовност на исковата молба, тъй като е налице неяснота дали ищцата претендира обезщетение поради нарушено владени или поради невъзможност да ползва притежаваната от нея идеална част от съсобствен имот. Сочи, че искът е недопустим поради липса на правен интерес. По същество изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Ответникът не оспорва обстоятелството, че в периода от 01.05.2023 г. до 01.12.2024 г. апартамент, находящ се в ***********, а именно ап.

92, с площ от 84 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* е съсобствен между ищцата и ответника при квоти 1/6 идеална част за Д. М. и 5/6 идеални части за Д. Г., но твърди, че ответникът не е препятствал ищцата да ползва имота, съобразна правата й.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, следните факти – че апартамент е съсобствен между него и ответника, че имотът се е ползвал само от ответника през процесния период, а ищецът е бил лишен от възможността за това, както и че е отправил покана до ползващия съсобственик-ответник да му предостави възможност за ползване, че тази покана е стигнала до него и той е отказал или се е противопоставил по друг начин на това, както и че както и че претендираната сума възлиза на средния пазарен наем за процесния период. В тежест на ответника е да установи, че е изплатил претендираните спрямо него вземания, съответно обстоятелства, които го освобождават от такова задължение.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот, находящ се в ***********, а именно ап. 92, с площ от 84 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********. Ищцата притежава 1/6 идеални части от него, а ответникът 5/6 идеални части.

Представена покана от ищцата до ответника, връчена чрез съдебен изпълнител на 16.03.2023 г., с която е отправено искане за заплащане на сумата от 50 лева от 15.09.2022 г. до осигуряване на достъпа до имота, която покана съдът намира за надлежно връчена от съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ.

С нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване от 30.05.2023 г. е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване в полза на М.М. от ищцата Д. М. върху процесния имот.

По делото е представен и нотариален акт за продажба на недвижим имот от 22.11.2022 г., съгласно който В. Г.а е продала на Д. Г. 4/6 идеални части от процесния имот, като продавачът е запазил пожизнено право на ползване върху тях, който нотариален акт е представен след отговора на исковата молба и доклада по делото в първото заседание. Също така подобно възражение за наличие на право на ползване не е въвеждано в отговора на исковата молба. С оглед на горното представения нотариален акт не следва да се вземе предвид по делото.

По делото е приета съдебно-оценителна експертиза, съгласно която средно месечния наем за процесния имот е в размер на 18 0880 лева или 3 014,67 лева за ищцата за периода от 2

01.05.2023 г. до 01.12.2024 г., като при отчитане на учреденото право на ползване е в размер на 17 846,83 кева или 2 773,50 лева за ишцата.

Свидетелят М.М., съпруг на ищцата, сочи, че след смъртта на наследодателя С. Г. между страните възникнал спор относно наследствените им права върху процесния апартамент. По негови данни ищцата и ответникът придобили по 1/6 ид.ч. от имота, а майка им – 4/6 ид.ч. Свидетелят заявява, че след отказа на ищцата да се откаже от наследствените си права срещу предложена парична сума достъпът до апартамента бил ограничен.

Посочва, че въпреки влезлите в сила съдебни решения, с които ищцата защитила правата си върху имота, ответникът продължил да не осигурява свободен достъп до жилището.

Поради това се стигнало до принудителен въвод във владение от ЧСИ, при който се наложило да бъдат сменени ключалките, тъй като ответникът не предоставил ключ.

Свидетелят твърди, че до въвода ответникът фактически ползвал апартамента, в който живеел с дъщеря си, като ищцата не получавала доходи от имота и ответникът не заплащал наем. Посочва също, че в жилището се намирали вещи на ищцата, а помещение, което тя твърдяла, че е ползвала преди, впоследствие било използвано от дъщерята на ответника.

Свидетелят А. Т., дългогодишен приятел на страните, заявява, че познава страните и техните родители от деца и многократно е посещавал процесния апартамент. Посочва, че през 2023–2024 г. имотът се ползвал от ответника, като той живеел там с дъщеря си, а майка му също посещавала жилището и понякога оставала да нощува. Свидетелят заявява, че ищцата и съпругът не живеели в апартамента от около 15 години, но в жилището имало техни вещи. Описва конкретен случай през 2024 г., при който между страните възникнал спор относно ключа за апартамента и била извикана полиция. По негови твърдения ответникът предоставил ключ на ищцата, след което тя и съпругът влезли в жилището, без да бъдат възпрепятствани. Свидетелят посочва, че при посещенията си винаги е виждал ответника да отключва апартамента и не е възприемал ищцата да живее там. Потвърждава, че след смъртта на бащата отношенията между страните се влошили и че лично е присъствал на случай, при който ответникът предоставил ключ на ищцата.

Съдът не намира за доказано от показанията на Т. и твърдението, че през процесния период ищецът е разполагал със собствен ключ от жилището. Описаните факти установяват фактическа възможност на ответника да осигурява достъп до жилището, но не установяват наличие на ключ в държане на ищеца.

По съдържание упражняване на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота – може да се упражнява лично или чрез другиго и включва всяка форма на фактическо и правно използване на имота съобразно неговото предназначение и без да се изменя субстанцията му – чл. 56 ЗС. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т. ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друг член на семейството си. Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик/ съгласил се да сключи сделката при тези условия/ поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който не влизат в противоречие с закона и добрите нрави. - Решение № 49 от 3.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2311/2019 г., II г. о., ГК.

Също така следва да се вземе предвид, че когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик 3 и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.

С оглед на горното ищцата има право на обезщетение единствено за периода до 30.05.2023 г., на която дата е учредила право на ползване в полза на съпруга си, от която дата последният има право на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Така ищцата има право само за един месец от периода 01.05.2023 г. до 30.05.2023 г. или за сумата от 1 097.43 лева или 561,12 евро.

По разноските:

Ищцата има право на разноски съобразно уважената част на исковете. Ищецът е представил списък с разноски, като е сторил 102,83 лева – държавна такса, 450 лева депозит за вещо лице, като съобразно уважената част следва да се присъдят 236,06 лева.

Ответникът е сторил разноски в размер на 600 лева, като следва да се присъди сумата от 343,80 лева.

Процесуалният представител на ищеца претендира възнаграждение по чл. 38 ЗаДВ, като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ минималното възнаграждение е в размер на 557,07 лева, и съобразно уважената част е 237,87 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, Д. С. Г., ЕГН **********, да заплати на Д.

С. М., ЕГН **********, сумата от 561,12 евро, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от ищеца 1/6 идеална част от съсобствения между страните недвижим имот – апартамент № 70, находящ се в в ***********, а именно ап. 92, с площ от 84 кв.м., за периода от 01.05.2023 г. до 30.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.12.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ за горницата до 1314,37 евро за периода от 01.05.2023 г. до 01.12.2024 г.