Решение № 66 от 13.11.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Перник, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

ПЕТЯ Й. КОТЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА в присъствието на прокурора Анита Бл. Джамалова като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251700600486 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на глава ХХІ от НПК:

С присъда № 13 от 15.04.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 1867/2024г. по описа на Районен съд – Перник подсъдимият Н. Л. Н., с ЕГН: ********** е признат за невиновен в това, че на *** в *** с цел да набави за себе си облага е възбудил заблуждение у К.И. Н. и Л.Г. Н. – и двамата от ***, че ще преведе пари – сумата от 1000,00 лв. на К.А.К. от ***, за да съдейства той да бъде издадено СУМПС на Г.Л. Н. – син на К. и Л. Н., с което им е причинил имотна вреда в размер на 1000,00 лв., поради което на основание чл.304 предложение 1-во от НПК е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

Срещу първоинтсанционния съдебен акт е подаден въззивен протест и допълнение към него, с който се навеждат доводи за неправилност на присъдата. Излагат се доводи, защо показанията на св. К. и И. следва да бъдат кредитирани. Аргументира тезата, че основанието на извършения превод е даден от подсъдимия заем на св. К.. Иска се присъдата да бъде отменена, а подсъдимият – признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста на РПКюстендил, счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна, поради което предлага същата да бъде потвърдена.

1

Подсъдимият също моли присъдата да бъде потвърдена.

Пернишкият окръжен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, прие за установена фактическа обстановка, несъществено различаваща се от тази, приета от районния съд, както следва:

Подсъдимият Н. Л. Н. е роден на *** в град ***. Постоянният и настоящият му адрес е в град ***. С *** образование е. Работи като ***, ***.

Разведен е. Не е осъждан. Свидетелят Л. Н. и съпругата му К. Н. /починала на ***/ са от ***. Двамата от години се познавали с подсъдимия Н. Н., *** от същия град, като подържали с него близки приятелски отношения.

През 2022г. в *** било иззето СУМПС на свид. Г. Н., син на Л. и К. Н., във връзка със случай на управление на МПС след употреба на наркотични вещества. В тази връзка било образувано наказателно дело от общ характер, като защитник на подсъдимия Г. Н. бил подсъдимият по настоящото дело *** Н. Н.. Отнемането на свидетелството за управление на МПС създавало затруднения на свидетеля Г. Н. предвид заминаването му през м. октомври 2022г. в чужбина, за да работи там.

Сем. Н. притежавали недвижим имот апартамент, находящ се в град ***, който през 2023г. решили да продадат. След като намерили купувач, ангажирали подсъдимия, в качеството му на ***, за да им съдейства за подготовка на документите, необходими за сключване на предстоящата сделка. Във връзка с нея подсъдимият и К. Н. неколкократно пътували от град *** до град ***. Свидетелят Л. Н. рядко ги придружавал, тъй като по същото време работел като *** и често пътувал по работа.

През месец юли 2023г. сем. Н. се прибирали от ***, където подготвяли сделка за продажба на наследствен имот. Спрели на *** да обядват. Седнали на маса под изградения външен навес и започнали да коментират проблема, свързан с отнетото СУМПС на сина им. По някое време към масата им се приближил непознат за тях човек, който им казал, че е чул разговора им и можел да им помогне, като им предложил да им даде телефонния номер на човек, който щял да им съдейства с решаване на проблема на сина им. Н. се съгласили и по този начин се снабдили с телефонния номер и имената на св. К.

К. от ***. След няколко дни му звъннали, представили му се като хора, които имат нужда от помощ и обяснили ситуацията. К. им казал, че има решение на проблема, но това ще им струва 1000 лв.

На *** в *** се състояла сделката, с която бил продаден въпросният наследствен имот, като на прибиране от *** сем. Н. и подсъдимият адв. Н. спрели пред хранителен магазин „***“ в „***“ в ***. Там К. Н. дала 1000 лв. на подсъдимия, за да ги преведе на човека, който щял да помогне да се върне книжката на сина им, като му предоставила листче с трите имена, телефонния номер и ЕГН на лицето, след което семейството отишло до аптека в ***.

След като се върнали от аптеката, *** им дал разписка за извършен в Изипей на *** в 16:43 превод на сума 1000 лв. с наредител Н. Л. Н. и 2 получател К.А.К.. Последвали редица разговори, както от страна на К. Н., така и от адв. Н. със св. К., като последният им обяснявал, че нещата са готови само трябвало да се отиде да се вземе документът, но това така и не се случило. Усъмнили се, че услугата ще бъде свършена, затова Н. си поискала обратно парите. На 27.09.2023г. същата подала жалба до РП-Кюстендил, ТОДупница против К.А.К., в която били посочени неговият адрес и ЕГН с твърдения, че същият е извършил спрямо тях престъпление по чл. 209 НК, тъй като и до онзи момент нито е върнал парите, нито документа.

По доказателствата:

Фактите относно предисторията в отношенията между сем. Н. и адв. Н. се установяват от съвкупния анализ на показанията на св. Л. Н., Г. Н., жалба до Прокуратурата, приложена на л. 13 от ДП (същата е изготвена К. Н., което се установява от показанията на съпруга й).

По отношение на начина, по който сем. Н. се сдобили с номера на св. К. доказателствената съвкупност е противоречива. В разпита си пред р.о. св. Н. споменава, че никога не били сядали само двамата с жена си на *** и че не е идвал непознат човек, който да им е казал, че може да им помогне. В разпита си пред съдия същият променя позицията си – казва, че 5-6 пъти са сядали със съпругата си на ***, като си припомня ден, в който докато обядвали със съпругата си и същата го упреквала, че с нищо не помагал да се разреши проблема с отнетата книжка на сина им, към масата се приближил непознат човек, който им казал, че може да им съдейства, като им казал да му дадат 1000 лева и нещата щели да се оправят. След което в съдебно заседание посочва, че св. К. е обещал да върне книжката на сина им срещу 1000 лв.

Очевидно свидетелят си противоречи по отношение на фактите, свързани с начина, по който съпругата му се е снабдила с телефонния номер на св. К., както и това, кой е предложил да съдейства срещу 1000 лв. Настоящият състав отдава това объркване на проблемите с паметта, за които свидетелят сам споделя. Той на няколко пъти казва: „аз не помня по принцип много неща“, имам деменция, която, обаче не е диагностицирана и нямам документ за това“ и т.н., а освен това в много случаи свидетелят твърди, че не си спомня подробности около ситуацията, за която говори. Това не се разколебава от заключението по приетата СППЕ, която е установила, че свидетелят може да дава обективни сведения по релевантни за делото факти, тъй като очевидно същият в три отделни разпита посочва различни обстоятелства за една и съща ситуация, при положение че тези факти не са от определящо значение за изхода на делото и няма логика свидетелят умишлено да твърди неистини.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, дадени пред съдия в ДП, по отношение на начина, по който се снабдили с данни за св. К.. Същите кореспондират с изложеното в жалбата, която е изготвена от съпругата му до Прокуратурата. В същата с подробности се описва конкретната ситуация. По отношение на факта, че именно св. К. е обещал да върне СУМПС на сина им срещу 1000 лв. съдът кредитира показанията на св. Н., дадени в съдебна фаза, тъй като именно те кореспондират с изложеното в жалбата до Прокуратурата.

3

Твърдението в разпита пред съдия на ДП, че непознатият човек, който ги приближил им предложил да му дадат на него 1000-те лева, не кореспондира с доказателствата по делото – твърденията в останалите разпити на свидетеля, изложеното в жалбата до Прокуратурата, разписките от Изипей (л.70 -71 ДП), затова и същото не се кредитира от съда.

По отношение на основния факт по делото, на какво основание са преведени и чии са парите, които адв. Н. е превел на св. К., доказателствената съвкупност е разноспосочна. Касателно тези обстоятелства, показанията на св.

Л. Н., дадени в трите му разпита – в съдебно заседание, на досъдебното производство пред съдия и пред разследващ орган, са противоречиви. В разпита пред р.о. първоначално заявява „тези пари са били преведени по ИзиПей от нея (съпругата) или от адвоката, не знам точно“. А малко по-късно е посочил, че съпругата му му казала, че е дала 1000 лева на адв. Н.. В разпита пред съдия на ДП свидетелят е категоричен - твърди, че съпругата му е дала парите на адвоката с думите „ако обичаш, преведи тези пари“, дала му листче с телефонни номера и данни. Тази теза се подкрепя и от изложеното в жалбата до Прокуратурата. В съдебно заседание свидетелят излага нова версия за случилото се – адв. Н. дал лично негови пари, които превел на К., като нито съпругата му, нито той е давал пари. След като са прочетени обаче показанията му на ДП, свидетелят отново променя позицията си – той не бил дал пари на адвоката, но не бил вътре със съпругата си, за да знае дали тя му е давала пари, като поддържа това, че адвокатът дал лични свои пари.

Свидетелите К. и И. пък въвеждат различна причина за извършения превод – твърдят, че адвокатът помогнал на К. в труден момент, като му дал на заем 1000 лева, изпращайки му ги по Изипей.

От показанията на свидетелите и представените разписки от Изипей на л. 70 и 71 от ДП може да се направи категоричен извод, че *** Н. е превел 1000 лева на К. К. на *** По отношение на факта, на какво основание са преведени и чии са парите, които ***Н. е превел на св. К., настоящият състав кредитира показанията на св. Л. Н., дадени пред съдия в досъдебна фаза, където споделя, че размяната на парите се е случила пред очите му. В синхрон с изложеното са и показанията му, дадени пред р.о. на ДП. Същите се подкрепят от заявеното от К. Н. в жалбата й до РП-Дупница. Заявеното от свидетеля Н. в съдебно заседание, че не е видял съпругата си да дава пари на Н., възможно е, но не бил видял, съдът отдава на лошата памет на свидетеля и отдалечеността на ситуацията във времето. В тази връзка заявеното от свидетеля в същия разпит, че ***Н. дал лично негови пари, които превел на К., не се кредитира от настоящия състав, тъй като противоречи на изложеното в трите му разпита, както и на заявеното от Н. в жалбата до Прокуратурата.

Съдът не кредитира показанията на св. К. и И., с която живее на съпружески начала, тъй като същите противоречат на събрания по делото доказателствен материал. Настоящият състав отдава изложеното в показанията на тези свидетели на обстоятелството, че името на св. К. е замесено от св. Н. в евентуално извършено от него престъпление от общ 4 характер. Още повече, че сем. Н. подробно описват начина на снабдяване с лична информация на св. К. и комуникацията с него. Нелогично, предвид липсата им на познанство преди това и евентуален личен мотив за набедяване, остава твърдението на св. К. и И., че никога не са чували имената на сем. Н..

О т правна страна съдът намира, че деянието, извършено от подсъдимия е несъставомерно. На Н. е повдигнато обвинение за това, че на *** в *** с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у сем. Н., че ще преведе пари – сумата от 1000 лв. на К. К., за да съдейства той да бъде издадено СУМПС на сина им, с което им причинил имотна вреда.

На първо място, по делото не се доказа да е извършено изпълнителното деяние на престъплението – възбуждане на заблуждение, т.е. създаване на начални неверни представи у пострадалия относно съществуването, несъществуването или естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието и условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. В настоящия случай активни действия за извършване на разпореждането са предприети от пострадалите, като подсъдимият не ги е убеждавал по никакъв начин да му предоставят сумата. Сем. Н. са били наясно с основанието на извършване на разпореждането – ***Н. е следвало да преведе сумата на св. К. с цел същият да помогне с възстановяването на свидетелството за правоуправление на сина им. Освен това безспорно сумата още в същия ден е преведена на свидетеля по Изипей. В тази връзка не се доказа и специалната цел – да набави за себе си имотна облага, тъй като подсъдимият не е запазил за себе си получената сума.